Мигрантската криза е събитие, което не се е случвало от хилядолетия, сегашната конфликтност в света е по-различна от Студената война, а интернет води до по-малко размисъл. За първи път в историята събитията се случват едновременно. Това означава, че хората знаят едновременно какво се случва във всяка част на света. А това ускорява процесите и ги прави по-сложни.
Съществуват редица катаклизми в различни части на света. Но те не са с едни и същи характеристики, така че няма общ обединяващ принцип, чрез който могат да бъдат решени. В Близкия изток имате три или четири различни революции, които се случват едновременно. Има катаклизми срещу съществуващото състояние, сътресения сред различните религиозни групи, между различни етнически групи, както и разместване на пластовете отвъд националните граници. И има бунт срещу цялата система.
И това е само един регион!
Китай става все по-силен и по този начин на международната сцена се появява нова сила. И самите те са подложени на огромни промени. Русия търси своята идентичност в условията на една чужда за нея среда. Освен това има проблем и със западния свят.
Днешна Европа е почти неузнаваема в сравнение с това, което беше преди 100 години. Тя се опитва да създаде ново единство, без обаче да е в състояние да му даде политически израз. Европа не е в състояние да прави дългосрочна политика. Така че всички тези елементи се преплитат. Тук виждам ново качество на сложност.
Близкият изток, „Ислямска държава“ и тероризмът
Нападението от 11 септември 2001 година е извършено от една ограничена група хора срещу една западна държава. Оттогава характерът на конфликта се промени. Същността на „Ислямска държава“ е различна от тази на „Ал Кайда“. ИД има териториална база и оттук действа, от една страна, като традиционна държава със своя администрация, а от друга, като религиозно движение във външните си амбиции, като идеологически субект, а не като държава. Смятам, че не може да намерим дипломатическо решение на проблема с ИД. Докато съществува, ИД ще се плоди, ще твърди, че другите общества са незаконни и ще се опитва да създаде халифат в Близкия изток.
Най-значимата дипломация ще бъде онази, която ще може да обедини застрашените общества и те да създават структура, която ще е по-трудно да бъде атакувана от ИД. Винаги съм вярвал, че за да има смислени преговори, трябва да има някаква обща структура на цели или ценности и тук аз не виждам място за ИД.
Възможно ли е Западът да постигне някакво разбирателство с ислямския свят извън ИД? Ако ислямският свят приема легитимността на света като структура от държави, тогава аз мисля, да, трябва да се преговаря. Сътресенията в Близкия изток няма да приключат, освен ако не се постигне нещо като Вестфалския договор, с който приключи 30-годишната война в Европа през ХVII век. Най-накрая бе въведена държавна система, която в продължение на няколкостотин години се превърна в основата на международния ред. Дори и днес тя все още е основната концепция, върху която се гради международния ред.
Може ли това да се случи?
Да, но това няма да се случи чрез пряко договаряне с ИД. Мирното напускане на сцената от страна на Башар Асад ще бъде един от компонентите на споразумението. Владимир Путин ще трябва да бъде компонент. Западът трябва да се примири, че без руското съгласие няма да се бъде постигнато споразумение. Мирната деескалация на този и други проблеми също няма да бъдат възможни без участието на Русия. САЩ трябва да имат нещо повече от виждането, че на Путин трябва да се даде урок, преди да има преговори с него.
В Сирия трябва да се ликвидира контрола на ИД върху териториите. Тази групировка няма да изчезне, но няма да има териториалната база, която да използва като заместител на държавността. Но след това трябва да има споразумение за териториите, които да не доведе до възпроизвеждане на кризата.
Мигрантската криза и бъдещето на ЕС
Мигрантската криза в Европа е много рядко историческо събитие, при което регионът не защитава границите си, а вместо това ги е отворил. Това не се е случвало няколко хилядолетия. Дилемата е, че има хуманитарна подбуда, когато човек вижда страданието на бежанците. Но има и исторически процес, който се случва. Когато съставът на населението се променя драматично и бързо в резултат на външни фактори, ще има исторически последици. Такова историческо събитие като миграцията ще има отражението върху обществата.
Изпитвам огромна симпатия към действията на канцлера. Като се има предвид германската история и хуманните й убеждения, тя не желае да е човекът, който ще откаже на хората да влизат в страната. Тя обаче също така знае, че в определен момент ще настъпи трансформация на социалните и политически структури.
Това е неизбежно. Особено когато си имаш работа с групи от хора, които не възприемат базовите принципи на западните общества. Проявявам разбиране към нейната ситуация. Тя трябва да балансира между страданието на бежанците и дълготрайните последствия за народа й. Големият въпрос е можеш ли като германец сам да поемеш отговорността за затварянето на границите?
Не пренебрегвайте съществуващия ред
Ако по време на Студената война имахме конфронтация между държави, сега напрежението е на етническа и религиозна основа, а конфликтите са между държави и недържавни организации. Така че сегашното състояние на конфликтност в света има различен характер. Смятам, че във външната политика от съществено значение е да имате и двата елемента – на идеали и на реализъм. Вие не може да провеждате външна политика, без добър анализ на проблема, с който се опитвате да се справите, и на целите, които се опитвате да достигнете, а също ще трябва да стъпите на реализма.
Но… трябва да бъдете убеден в етичните намерения, които преследвате. Ето защо аз съм нетърпим към хора, които казват, че трябва да бъдете чист реалист или чист идеалист. Не мисля, че това е възможно. Дори Бисмарк, който е трябвало да бъде чист реалист, е казвал: „Най-доброто, което един държавник може да направи, е да слуша внимателно стъпките на Бога в историята“.
Значимостта на реда не бива повече да се подценява. Когато анализираме последиците от липсата на стабилност и анализираме наличието на оръжията, които се увеличават у всички страни, ние постоянно сме застрашени от катастрофа, която е немислима за предишните поколения. Има предвид по-специално ядреното и кибер оръжието.
Интернет
Една от основните промени на днешния свят е появата на интернет. Това означава, че днес знанието се придобива от екрана, а не от хартия. Така придобитите знания са по-мигновени, по-емоционални и по-малко насочени към размисъл. Когато четеш интернет, ти знаеш, че можеш отново и отново да получиш отговор, така че това е по-малък стимула да категоризираш, синтезираш и концептуализираш световните дела. Многобройните факти често изтласкват анализа.
Освен това политическите ръководства имат повече причини да реагират на моментното настроение. И всичко това води до по-различни начини за справяне с проблеми в сравнение с практиката отпреди 20 години. Аз не казвам, че това е лошо, просто това е по-различно.
САЩ
Трябва да е ясно, че за голям период от време американското лидерство се взимаше за даденост, както в САЩ, така и в други страни по света. Сега сме в края на период, в който САЩ взеха участие в 5 войни, без да постигнат целите си – в Корея, където всичко беше неясно, Виетнам, Ирак, Афганистан и Либия. Това превърна американското военно участие в противоречива тема.
За да бъдем честни, капацитетът на европейските правителства да изискват от гражданите неикономически жертви също се изчерпа сериозно в сравнение с миналото. Дори икономическите жертви не се постигат лесно. Когато живееш в свят, разтърсван от огромни катаклизми и демократичните народи са частично парализирани от собствените си вътрешни процеси, си изправен пред уникална ситуация.
Хенри Кисинджър е привърженик на реалната политика. Той е играл доминираща роля във външната политика на САЩ през 1969-1977 години. Бил е държавен секретар (1973-1977.) и съветник по въпросите на националната сигурност (1969-1975 г). Кисинджър е инициатор и изпълнител на политиката на разведряване между САЩ и СССР, на установяване на отношения между САЩ и Китай, подписва и Парижкия мирен договор, който слага край на Виетнамската война. Носител е на Нобеловата награда за мир.
Анализът на Кисинджър е част от обширно интервю, което той даде за вестник „Ханделсблат“.
Източник: Епицентър.бг