Фьодор Лукянов, главен редактор на „Россия в глобальной политике“: Най-добре да забравим за нова Ялта

Интервю на Александър БРАТЕРСКИЙ

Фьодор Лукянов е главен редактор на изданието „Россия в глобальной политике“ (публикувано с участието на сп. Foreign Affairs) от основаването му преди 15 години. През декември 2012 г. е избран за председател на Съвета по външна и отбранителна политика, най-старата и авторитетна руска неправителствена организация в тази сфера. Лукянов е също така член на президиума на Руския съвет по международни въпроси и директор по научните изследвания на международния дискусионен клуб „Валдай“.

– Промениха ли американските удари в Сирия отношенията между Москва и Вашингтон?
– САЩ не направиха обрат, а напомниха на онези, които бяха забравили, че регулирането на конфликта в Сирия е невъзможно без участието на Вашингтон. Сериозните хора винаги са знаели това и не са изпадали в особена еуфория. Просто САЩ при късния Барак Обама и ранния Доналд Тръмп се бяха оттеглили настрана. Но потенциалът им 3а въздействие на ситуацията винаги е бил огромен и без тяхно участие никакви договорки не са възможни. Ако бъдат сключени без тях бъдат торпилирани. Ударът по Сирия означава, че Америка е в играта и ще бъде един от решаващите фактори.

– Ще последват ли още американски удари?
– Ние не разбираме какво искат те. Изявленията, които идват от президента Тръмп и екипа му, не позволяват да се построи каквато и да било хипотеза. САЩ всеки път казват различни неща – ту Башар Асад е проблем, ту не е. Това означава, че позицията им не е формулирана, такава просто няма. А действията им показват, че ние, руснаците, не бива да си мислим, че сме царе в Сирия.

– Какви цели преследва Русия в Сирия в момента? Да запази президента Асад, да засили влиянието си в Близкия изток
или да се бори срещу тероризма?
– Русия укрепва влиянието си чрез поддръжка за Асад, но при това изхожда от принципна позиция – всяка власт в Близкия изток е по-добра от алтернативата си. Ако искаме да се борим с тероризма, трябва с всички сили да поддържаме онези режими, които управляват сега, каквито и да са me. Tози концептуален подход се появи по време на Арабската пролет. В Сирия се проявява в максимална степен, а всичко останало са просто натрупвания. Имам предвид изявленията, че не искаме да оставяме региона на американците и присъствието ни там е фактор 3а глобално влияние. На Русия не й е нужен Близкият изток като такъв, но присъствието й там укрепва позицията й на глобално ниво.

– Задава ли се победа срещу ИДИЛ?
– Победата над ИДИЛ като над конкретна организация вероятно ще се случи скоро, но това няма да реши проблема. Да, ИДИЛ като териториално образувание ще се свие или ще изчезне. Но Ирак, Сирия и Йемен ще останат несъстоятелни държави. Проблемът, че тези джихадисти изтичат във всички посоки, ще се изостри. Така че ни очакват години на нестабилност и не изглежда да има какво да се направи.

В Русия имаше еуфория при избирането на Тръмп, но вече стихва. Какво може да се очаква от една бъдеща среща между Путин и Тръмп и имат ли те дневен ред?

– Дневен ред няма преди всичко при американците. А еуфорията в Русия свърши бързо. Тръмп няма да промени отношенията между САЩ и Русия, но може да промени подхода на Америка към нейното място в света. Що се отнася до някаква „Нова Ялта“, най-добре да забравим подобни безсмислени приказки. Няма да има нито Ялта, нито каквито и да било „големи сделки“. Възможни са договорености по конкретни въпроси и ударът в Сирия ги прави по-вероятни – американците не могат да се договарят от позиция на слабост.

Как ще се развиват събитията на Балканите? И как вижда Русия своята позиция в този регион?
– Балканите няма да играят особена роля в руската външ- на политика, макар в Русия да има сили, които много искат да победят в игрите, които винаги са играли в Сърбия, България и Черна гора. Балканите са регион, напоен с история и традиции, но той не е официална политика и Путин не мисли толкова 3а него. Надявам се, че няма да има никакви политически и военнополитически игри в региона.

– Русия е обвинявана за намеса в изборите в САЩ. Доколко е основателно това според вас?
– Днес виждаме, че ситуацията преминава в абсурд и навсякъде се опитват да намират руски следи. В случая с хакерската атака срещу централата на Демократическата партия, дори да е имало такава, тези действия са били с еднократен и приложен характер. Но историята бе раздута до мащаби, които напомнят поговорката „на страха очите са големи“. Това е опит да се намери обяснение защо изборите приключиха така и да се прехвърли отговорността на някой отвън. И е същото като да се привижда „ръката на Държавния департамент“ в протестите на площад „Болотной“. Всичко, което се случва, е отражение на вътрешната криза на западните общества, която има обективен характер.

– Какво очаква Русия от изборите във Франция и Германия?
– Срещата на Владимир Путин с лидера на „Националния фронт“ Марин лъо Пен безусловно може да бъде окачествена като посочване на предпочитания кандидат. Но въпросът е в оценката на ситуацията. Малко вероятно е Лъо Пен да успее, но неизвестно какво ще се случи после и в дългосрочен план са нужни връзки с политически сили. Партията на Лъо Пен вече не е маргиналната сила, каквато беше преди. Неясно е обаче какви точки й носи пред електората й срещата с Путин. Изобщо във френската предизборна кампания нищо не изглежда ясно и всичко е възможно да се случи. Що се отнася до Германия, там ситуацията е съвсем друга и е безполезно да се правят Залози. Както канцлерът Ангела Меркел, така и кандидатът на социалдемократите Мартин Шулц се отнасят критично към Русия. Безполезно е да се играят игри, но е нужно да се ориентираме добре 3а онези сили, които са позитивно настроени в отношенията си с нас. Известно е, че американците с години са поддържали елити, които са подкрепяли трансатлантическите отношения – това е бил стратегически интерес. Не мисля, че ние можем да направим същото, защото не разполагаме с такива ресурси. Но може да поддържаме онези сили, които са настроени лоялно към нас, като, разбира се, действаме в рамките на закона.

Източник: Капитал