Факти и догадки за ”Южен поток”

Факти и догадки за ”Южен поток”

Публикувано от:

 

Докато премиерът Орешарски уверява, че България е спряла работата по “Южен поток”, председателят на парламента Михаил Миков и шефът на Газпром Алексей Милер твърдят точно обратното. Нека да си припомним предисторията.

На 2 юни Еврокомисията съобщи, че стартира наказателна процедура срещу България заради нередности около „Южен поток”. В отговор София временно спря работата по проекта. Опасенията на Брюксел са, че при избора на изпълнители не са спазени изискванията на ЕС. Работата е там, че руският концерн Газпром контролира 50 процента от мрежата на „Южен поток”, включително целия заплануван тръбопровод през България, а това нарушава така наречения „Трети енергиен пакет” на ЕС. Едно от централните условия в този пакет може да се обясни така: не бива едни и същи фирми да контролират както добиването и производството на природен газ, така и транспорта и доставката му до крайния потребител. В противен случай страда един важен механизъм на пазарното стопанство: конкуренцията.

Защо България държи на “Южен поток”

Към този проблем се добавя и фактът, че изпълнител на отсечката в България (заедно с пет български подизпълнители) трябва да бъде фирмата „Стройтрансгаз”, която по произход е дъщерна на Газпром, а освен това беше включена в списъка от субекти, които според правителството на САЩ подлежат на санкции. Тези санкции срещу Русия бяха наложени в хода на украинската криза.

След срещата си с трима американски сенатори българският премиер Пламен Орешарски съобщи, че България спира работата по „Южен поток”, докато не бъдат отстранени забележките на ЕС. В същото време е факт, че за България „Южен поток” изглежда твърде привлекателен. Първо, той ще открие възможност страната да получи отстъпки в цената на руския газ. Второ, ще даде повече гаранции за сигурни доставки, защото заобикаля територията на Украйна. Както е известно, транзитът на газ през Украйна в момента е особено застрашен от газовия спор между Киев и Москва, а България вече веднъж си изпати от такава ситуация. На трето място българите очакват, че изграждането на „Южен поток” ще вкара в страната инвестиции за милиарди и ще създаде хиляди нови работни места.

Шантаж?

Поради всичко това проектът има много привърженици в България, а втвърдяването на европейската позиция срещу „Южен поток” се коментира нееднозначно. Един известен политически наблюдател, пожелал да остане анонимен, заяви пред Дойче Веле следното: „Евросъюзът няма пари да подкрепи Украйна в газовия спор с Русия. Тъкмо поради това Брюксел иска да спре „Южен поток”, за да шантажира Москва и да я принуди да продължи газовия транзит през Украйна. В крайна сметка всичко това става за сметка единствено на българите. Защото накрая „Южен поток” може би все пак ще бъде изграден, само че през Туриця, на която не ѝ пука за европейските санкции”.

За „шантаж” говори и заместник-председателят на външнополитическата комисия в руската Дума Леонид Калашников. Според него, блокирайки „Южен поток”, Западът държи в ръцете си коз, който е много по-силен от досегашните санкции срещу Русия. А австрийският експерт Герхард Мангот смята, че ЕС налага на Русия „санкции през задната врата”. А това означава, че под прикритието на енергийната политика Брюксел води всъщност външна политика.

Кадър от ноември 2012 година, когато България подписа инвестиционното решение за строителството на “Южен поток”. На снимката: тогавашният премиер Бойко Борисов и шефът на “Газпром” Алексей Милер.

Кризата в София е заради “Южен поток”?

Не по-малко убедителни са обаче и аргументите на онези, които критикуват „Южен поток”. Договореностите са непрозрачни, правителството не желае да даде достъп до документацията, а всичко това говори, че има опасност от корупционни схеми. Някои от наблюдателите смятат, че очакваните постъпления по линия на „Южен поток” ще се използват отчасти не по предназначение – за косвено запушване на бюджетни дупки и за облагодетелстване на фирми и предприемачи, близки до управляващите. А според една интерпретация, която цитират различни български медии и наблюдатели, разпадането на правителствената коалиция в София се дължи отчасти и на неблагополучията с „Южен поток”. Негласното разпределение на привлекателни финансови достъпи между БСП и ДПС предвиждало „Южен поток” като периметър на социалистите, а еврофондовете, дирижирани от няколко министерства – като приоритет на малкия коалиционен партньор. След спирането на две европрограми и замразяването на „Южен поток”, тези предполагаеми схеми вече не работели и правителствената криза била де факто неизбежна.

Според допитванията, на предстоящите предсрочни избори ГЕРБ вероятно ще спечели най-много гласове, а Бойко Борисов може да се завърне като министър-председател. По време на посещението си в САЩ той също отвори дума за „Южен поток”. Когато се върне на власт, ГЕРБ ще прекрати договора с изпълнителя на строежа на българското трасе – консорциум между руската “Стройтрансгаз” и пет приближени до сегашната власт български фирми, ще обяви прозрачна процедура, която ще е в съответствие с европейските правила, а също така ще обяви прозрачни конкурси за находищата на природен газ в Черно море, заяви Борисов в сряда от Вашингтон. Така той се ориентира изцяло към западната позиция по въпроса. Независимо от факта, че тъкмо неговият кабинет подписа договора с Москва за изграждането на “Южен поток”.

DW.DE