Мълчаливият свидетел на историята.
Много векове Успенският събор на Московския Кремъл е бил един от центровете на духовния живот на Русия. Тук не просто са се извършвали служби, тук са короновани царете и императорите, огласявали са се законите, издигали са в сан епископите, митрополитите и патриарсите. Без преувеличение може да се каже, че ако Московският Кремъл е сърцето на Русия, то Успенският събор е сърцето на Кремъл. Преди 535 години е била осветена една от главните светини на Русия.
На това място е имало дървена църква. През 1326 година е построен първият каменен събор Успение на Пресвета Богородица. Но заради строителните технологии по това време, не е било възможно построеното да устои на въздействието на времето. При Иван III през 1471г. съборът е имал плачевен вид. Такава постройка не отговаряла на статута на главен храм на империята, която изграждал Иван III. Той успява да обедини руските земи и окончателно да ги освободи от ханските орди.
Именно с Успенския събор Иван III решил да започне обновяването на Русия. Проектът бил амбициозен. Царят заповядал в Кремъл да се построи събор, който да съответства на Владимирския Успенски събор, но да бъде значително по-висок – над 35 метра. Строежът на храма бил възложен на майсторите Кривцов и Мишкин през 1472г.
В строящия се храм Иван III се венчал с византийската принцеса София Палеолог. Но се случила трагедия : когато стените били готови, цялата северозападна част на зданието рухнала. Съгласно летописите, причината е земетресение, но според експертите, това се дължало на лошото качество на строителните материали.
Строителството на храма продължил болонският майстор Аристотел Фиораванти. Италианските строители се славили като едни от най-добрите в света. Италианецът произхождал от семейство на болонски архитекти.
Строителството на храма било завършено през 1479 година. Неговият вид поразил съвременниците. В летописите е записано: «Бысть же та церковь чудна велми величеством и высотою, светлостью и зъвоностью и пространством, такова же преже того не бывала в Руси». Храмът бил осветен на12 август 1479 година от митрополит, Геронтий. В стенописите участвал известният иконописец Дионисий. Часть от първоначалните фрески са се съхранили до наши дни.
Преминал през вековете
На протежение на своята многовековна история Съборът е бил свидетел на многочислени тържествени и трагични събития в историята на Русия.
По времето на Московското въстание през 1547 година, княз Юрий Глинский се опитал безуспешно да се скрие тук от въстаналата тълпа…В храма е коронован Иван IV, проведен е земският събор през 1613 година, на който е избран Михаил Фьодорович. През 1625 година тук е пренесена Ризата Господна, която е изпратена в дар на царя Михаил Фьодорович, от персийския шах Абат I. Интересно е, че след като столицата е била пренесена в Петербург, Храмът е продължил да бъде място за коронация на руските императори, започвайки с Петър II.
По време на войната с Наполеон през 1812година, Храмът е бил осквернен от френските окупатори: тук те разположили огнище, за извличане на сребро и злато от иконите. След войната Храмът е бил отново осветен от епископ Дмитровски Августин.
Архитектурата и стенописите на храма пресъздават образа на Космоса, където сводовете символизират небето, носено от колоните на Събора. На колоните обикновено са изобразени мъченици, които с живота и мъченическата си смърт поддържат Църквата, точно както колоните носят свода.
ГоляматаУспенска камбана е най-голямата от московските камбани. Епитетът „Голяма“ говори за нейните размери: около 62,5 тона.
Успенският събор е превърнат в музей през 1955 г. От 1991 година той влиза в Държавния музей по история и култура «Московский Кремль».
На 28 август в Храма се извършва литургия за Успение на Богородица и задължително звъни най-тежката от звучащите камбани на Москва – Голямата Успенска камбана.
В Успенския събор на Московския Кремъл е погребан Свети Киприан.
Мощи на Св.Киприан
http://www.aif.ru/society/history/1323717
http://www.taday.ru/text/1196473.html
Свети Киприан – българинът, който пое духовното водачество над цяла Русия