Референдумът в Крим е проведен. 95% от участвалите в референдума гласуваха за присъединяване не Крим към Русия.
Дали съм учуден? Ни най-малко. Точно преди една седмица се върнах от Симферопол и знам, каква атмосфера цари на улиците на града и какво чакат жителите на полуострова. Абсолютното мнозинство искаха присъединяване към Русия. Би било добре да се разбере – защо.
Първо, през годините на своята независимост Украйна не направи почти нищо нейните граждани да заживеят по-добре. Това се отнася и към жителите на Крим. Достатъчно е да се каже, че Украйна и до сега не е постигнала жизненото си ниво, каквото е имала по време на СССР. Да не говорим за гигантската корупция, с която обикновените хора се сблъскват на всяка крачка. На хората им е омръзнало всичко това. Освен това, Киев постепенно и без консултации с властите на Крим отнемаше и последните остатъци самостоятелност, така че и самата дума „автономия” зазвуча като една тъжна шега.
И още нещо. Полските медии изсмиват страховете на руснаците пред украинския национализъм и уверяват, че това е „руска пропаганда”. Но това не е пропаганда. На Майдана и сега, когато горе-долу положението се поутихна, все още стоят палатките със знамена, плакати и символиката на Украинската въстаническа армия. И това е реална сила. В правителството минимум трима души на отговорни постове са свързани с партия „Свобода”, появила се благодарение на крайния национализъм. Така че има причини за тревога.
Руснаците в Крим имат право да се радват на резултатите от референдума. Но следва да се помни, че онези, които бяха против или бойкотираха референдума, също имаха това право. Ценността на референдума ще се определя до голяма степен от това, как властите и жителите на Крим ще се държат спрямо загубилите. Най-добрият начин да ги убедят, че те са грешили, е да създадат такива условия за живот и изразяване на своето мнение, каквито те не са имали в течение на последните години.
Честно казано, лицемерието, обхванало повечето полски медии във връзка с референдума в Крим, просто дразни. От една страна, журналистите подчертават, че кримските татари били бойкотирали референдума. От друга – учудват се на високата активност и високия процент в полза на обединяването с Русия. А какво следваше да се очаква, ако руснаците са абсолютно мнозинство сред жителите на Крим? От една страна, медиите предполагат, че резултатите от референдума са недостоверни, а от друга се оплакват на отсъствието на международни наблюдатели, отказали да отиват в Крим. Гласовете на онези, които се опитват обективно да оценят положението и да говорят за правото на Русия да защитава своите интереси, се игнорират или се обявяват за агенти на Кремъл. Никой не иска да разбере, че обективният поглед върху положението е погледът от различни страни.