„Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия.“ – Наполеон Бонапарт
Какво беше армията ни през годините?
След Освобождението на България със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска. В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
През ноември 1879 г. в София е създадено военно училище в което постъпват на обучение 255 български юнкери. Освен тях в руски военни училища са изпратени 132 български младежи, а във Велико Търново се създава учебна дружина за подготовка на унтерофицери. На военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40 -годишна възраст.
Българската войска се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1/4 сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. С княжески указ от 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. българската армия е реорганизирана в 12 полка. През Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация, според която в българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и резервна — със срок на служба 8 г. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна. През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили.
През 1906 г. се въвеждат военно инспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. По време на Балканската война от 1912-1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914-1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.
По силата на антибългарския Ньойски мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. През 1939г. мирновременният състав на въоръжените сили на България се състои от четири отделни армии, с десет пехотни дивизии, две конни дивизии, въздушни и морски войски с общ числен състав 72 250 души.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. През 1944 г. мобилизационният състав на Българската армия надхвърля 474 000 офицери, подофицери и войници. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни.
Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тъй като тя е преминала през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са слабостите и.
След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел, и са преименувани на Българска Народна армия. Москва предоставя на България танкове Т-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. В края на 40-те години на 20 век, армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като отбранителна линия Крали Марко е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков, е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части.
България изнася оръжие на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война.
През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989 г., 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25.
Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други. Българската народна армия е имала далекобойни ракети. – 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 1 комплекс 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км (и 1 комплекс ОТРК 9К714 Ока, с далекобойност 400 км, дислоциран в с.Телиш) с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов“ с обсег до 43 км и СА-75 “Двина“ с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ“ с обсег до 24 км, (1 зенитно-ракетна бригада система 2К11 “Круг” с обсег 50 км, в периода 1984-86 г. е командвана от сегашния министър на отбраната ген. Аньо Ангелов, тогава подполк.), 24 мобилни ЗРК “Оса“ с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 “Печора“ с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5 км.
ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота.
Мирновременният състав на армията към 1987 г. е около 152 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.
Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането с военен ресурс – със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на що годе твърдата подготовка по специалностите на бойците. БНА е голяма военна сила, материално-технически много добре обезпечена от СССР и родния ВПК. По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с БНА. Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойния дух е неимоверно висок ! Периодът 1944 – 1990г. е най-добрият като ресурсно осигуряване в историята на Българската войска на Третата Българска държава до днес. Като граница на Варшавския договор и още повече – страна граничеща със 2 страни членки на НАТО – на България безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение.
Но дотам…………………….. !
Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(КОНСТИТУЦИЯ на Република България)
Няма какво да се лъжем – след краха на комунизма се оказва, че пари в държавата липсват – всичко е окрадено, разграбено, предприятия рухват всекидневно. На всички е ясно, че армия с такъв огромен ресурс и разхищение не може да съществува по начина, по който е съществувала досега – СИВ и СССР вече не съществуват и ресурсното обезпечаване вече не е безплатно.
Тук обаче трябва да се отбележи фалшивият лозунг, под който пишман политиците ни, в своето невежество да управляват финансите на държавата, решиха да започнат саморазправата с войската. Лозунгът бе: „България трябва да има армия, която може да си позволи!“
Редукцията на личния състав започва на 27 януари 1989 г. Нали се досещате? Старта на програмираният от Вашингтон „преход“ на България, т.е. някои войни се печелят без изобщо да има конфликт.
Решението е на Държавния и Министерския съвет се привежда в изпълнение без много шум, както можете да се досетите. Тогава свиването на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на Варшавския договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри. На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на ДС и МС се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души. През 1990 г. парламентът променя срока на наборната военна служба и го прави 18 месеца, а за завършилите висше образование – 12.
През 1990 г. се подписва Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В него участват 30 държави – съюзниците на НАТО и страните от тогавашния Варшавски договор. България подписва документа през ноември същата година. Това е антибългарски договор, а хората които са го подписали, са палачите на държавата и предатели на целия български народ. Благодарение на този договор българската държава трябва да съкращава своите обикновени въоръжени сили с толкова, колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси и че на практика не може да има силна армия, с която да защитава териториалната си цялост, без да й бъдат наложени санкции след това. Цялата идея на ДОВСЕ прилича на Ньойския договор и осакатяването на армията ни през 1919 г.
Всъщност какво представлява ДОВСЕ? Това е един вид гарант за държавите, току що отърсили се от комунистическата пелена, и за техния по-нататъшен път на развитие. Един вид предпазна мярка на западния блок срещу неблагоразумни войнствено настроени държави. (Знаем че в източния блок всички държави са били въоръжени до зъби, били сме заплаха за Вашингтон).
ДОВСЕ налага еднакви ограничения и за двата лагера от Атлантическия океан до Урал, като това засяга ключово въоръжение, необходимо за осъществяването на изненадващи, както и на широкомащабни нападателни операции. Колективно участващите в договора се съгласяват да не надвишават:
- 20 000 танка;
• 20 000 артилерийски оръдия;
• 30 000 бронирани бойни превозни средства;
• 6 800 бойни самолета;
• 2 000 нападателни хеликоптери;
Договорът допълнително ограничава дела на въоръжението на една държава до 1/3 от общото за всички страни в Европа – правилото на „достатъчност“. Тези ограничения са:
- 13 300 танка;
• 13 700 артилерийски оръдия;
• 20 000 бронирани бойни машини;
• 5 150 бойни самолета;
• 1 500 бойни хеликоптера.
Квотите за това какво количество въоръжение БА може да притежава, са 1475 танка , 2000 бронирани бойни транспортни средства, 1750 артилерийски оръдия, 235 бойни самолета, и 67 бойни хеликоптера. През 1990 г. министърът на националната отбрана оповестява, че между страните от Варшавския договор дебатите за разпределението на оръжия са били настървени, защото всеки член се е опитвал да увеличи своята квота, а оттам и своята сигурност, преди да започнат да се отчитат пред НАТО.
Договорът включва и регионални ограничения за предотвратяване на дестабилизираща концентрация на наземно оборудване. За предпочитане е оборудването да се превърне в невоенно такова или да се унищожи. Договорът включва безпрецедентни разпоредби за обмен на подробна информация, проверки на място, инспекции по поискване, както и проследяване на разрушаването на място. Страните по договора получават неограниченото право да наблюдават процеса по унищожение на военната техника. След като договорът влиза в сила, започва 4-месечен период на основни инспекции. 25% от унищожаването трябва да бъде приключено до края на първата година, 60% до края на втората и 100% до края на третата година. Основното постижение трябва да е широкомащабно намаление или унищожение на конвенционалните военни съоръжения в региона от Атлантическия океан до Урал през първите 5 години от влизането в сила на договора. До 1995 г.(края на периода за намаляване), когато ограничаването на оборудването влиза в сила, 30-те страни членки завършват и проверяват унищожаването или преобразуването на над 52 000 танкове, бронирани превозни средства, артилерийски оръдия, бойни самолети и хеликоптери. Освен това те провеждат над 4000 внезапни проверки на място.
НАТО изпълнява своите задължения главно чрез унищожаване на най-старата техника. Членове на НАТО с по-нова техника (САЩ например) се съгласяват да прехвърлят част от оборудването си на съюзници с по-остаряла бойна техника. Какви са проблемите с приложението на ДОВСЕ на практика обаче?
Русия заявява, че намерението на САЩ за създаване на военни бази в Румъния и България е нарушение на договора. НАТО оспорва това твърдение и казва, че базите не са предвидени за постоянно и затова не могат да се считат като нарушение на договора. Представяте ли си? В споразуменията с България и Румъния през 2006 г. обаче специално се казва, че базите могат да бъдат постоянни, под пряк американски контрол „Вашингтон таймс” също получава потвърждение от висши американски служители, че базите ще са постоянни. По тази причина през 2007 г. Русия прекратява своето участие в ДОВСЕ. Досещайте се на коя страна са ни вкарали? НАТО и САЩ не ни пазят нас, гражданите на България, а са ни окупирали със стратегическа военна цел.
Според администрацията на Клинтън през 1999 г. пък Русия, Украйна, Беларус, Армения и Азербайджан не играят по правилата. Нарушенията варират от притежание на оборудване над допустимото според договора до отказ на пълен достъп по време на инспекциите по договора. Разбирате ли? Само САЩ имат право да се защитават, тоест да нападат, и по дяволите не искат да имат противник от другата страна.
В угода на чужди интереси нарязахме ракети и самолети. ДПС унищожи Строителни войски, защото там наред с други неща също учеха българи и българи от различни малцинства как да се разбират помежду си. Как да съжителстват и работят заедно. Уви, това е заплаха за мира в България и плановете на ДПС.
Междувременно се оказва, че цели десетилетия стотиците ракети „земя-земя“, които ни продава или дарява СССР преди 1989 г., са били без бойни глави. От нашата страна се искало само да поддържаме ракетите, а бойните глави щели да ни бъдат доставени според плановете на ЩОВС (Щаб на обединените въоръжени сили) при нужда. До 1990 г. военнополитическата логика има своите основания. Бедата е, че Варшавският договор се саморазпуска, СССР изчезва от световната карта, а България поема по своя път. Оказва се обаче, че ракетите ни „Скъд Б“ и „Луна М” в Ямбол и Самоков нямат реална бойна мощ. На 16 септември 1991 г. военният министър ген. Йордан Мутафчиев пише писмо до министъра на отбраната на СССР маршал Шапошников, в което спешно иска 47 бойни глави за „Скъд Б“ и 100 бойни глави за „Луна М“ от запасите на Съветската армия. Работата се запъва, защото не се води на необходимото държавно равнище. Затова пък един от първите документи, подписани от новия премиер Филип Димитров, е писмо до президента Борис Елцин, с което настоява руснаците да ни пратят бойни глави за иначе старото желязо.
Военният министър в кабинета на Филип Димитров, Димитър Луджев направо пита генералите „Защо са ви тези безполезни кюнци?“ и прави стратегическото предложение да ги нарежем. Малко по-късно обаче през март 1992 г. и самият Луджев моли маршал Шапошников за бойните глави на „кюнците“. Шефът на руския генщаб ген.-полк. Дубинин склонява специално за България да се възобнови производството на бойни глави за ракети „Скъд Б“. Ген. Дубинин обаче обяснява, че не може да ни доставят глави за „Луна М“. Така обезоръжените „Луна М“ стоят на „въоръжение“ в армията чак до 1998 г. И днес никой не може да обясни на какво чудо се е надявала БА, след като такива бойни глави отдавна не се произвеждат.
Шифрограмата на ген.-полк. Кондратиев заварва като наш военен министър Александър Сталийски. В нея зам.- военният министър на Русия ни съобщава, че още в началото на 1993 г. ще се произведат бойни глави специално за нашите „Скъд Б“. Отделно Сталийски подписва с руския си колега арм. генерал Павел Грачов 10-годишно споразумение, че взаимно ще си опазваме тайните.
Следващият военен министър – Валентин Александров, запретва ръкави да осигури парите. Но военният бюджет за 1993 г. е много малък и покупката се отлага за следващата година. На 2 ноември 1994 г. шефът на военноикономическия блок на МО ген. Симеон Петковски получава телеграма срочно да се открие акредитив за плащане, защото същия ден е подписано решение да се изпълни контрактът. Ракетчиците се радват на новата придобивка, всекидневният им труд най-сетне придобива измерение и смисъл. Колко трае радостта им обаче?
Президентът неолиберал Желю Желев още през 1992 г. при посрещането си в САЩ е поканил желаещите да се запознаят с ракетите ни.
В поделението в Телиш, където са най-мощните български ракети СС-23, тутакси идват американци с видеокамери. Снимани са дори номерата на бойните части…
Нека отворим една скоба и кажем, че през тези години от 1990-а до 1997-а, Българската армия не разполагаше с големи финанси. Всяка година бюджетът на МО се намаляваше и орязваше, стигна се дори до момент, в който наборниците нямаше какво да ядат – родителите им носеха храна от вкъщи. Това беше огледален образ на случващото се в държавата – пълен разпад и липса на управленски компетенции, кражби и далавери! Но армията съществуваше. Имаше я! Имаше го гаранта за суверенитета и независимостта на Българската държава!
6 май 2012 г., Гергьовден. Пародия на военен парад показва какво е останало от Българската армия.
На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписа Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата „Партньорство за мир“. Две седмици по-късно (28 ноември 1994 г.) заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че страната ни приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО. На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в „Партньорство за мир“ по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия. На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. – април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.
За начало на парламентарната дискусия по структурата и числеността на Въоръжените ни сили може да се приеме 29 юни 1994 г.
Тогава 117 народни представители от 36-ото Народно събрание не включват в състава на Въоръжените сили полувоенизирани формирования, макар и да има такова предложение от Комисията по национална сигурност. Самият състав на въоръжените сили се узаконява два дни по-късно с гласовете на 143-ма депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). По предложение на Ибрахим Татарлъ и ДПС Строителни войски са нарочени за премахване. След шест години тази антибългарска идея, плод на турската партия ДПС, се реализира.
37-ото Народно събрание не само не намалява броя на елементите на Въоръжените сили, но ги и увеличава, като освен Българската армия към тях се записват и другите формирования в МО. Не събира необходимите гласове идеята Гранични войски да влязат в Българската армия. Началото на пълната професионализация на Въоръжените сили в България или респективно на процеса за отмяна на наборната военна служба започва от 27 февруари 1996 г., когато влиза в сила Законът за отбраната и Въоръжените сили. В него тогавашните депутати записват изискванията кандидатите за кадрови войници да са отслужили наборната служба, да са положили клетва, да имат средно или по-високо образование, да не са по-възрастни от 35 години, да са годни за военна служба, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, срещу тях да няма образувано наказателно производство и да нямат друго гражданство. В същото време в периода 1992-1995 заради ДОВСЕ вече са:
Нарязани: 29 Миг-17, 5 Миг-15, 16 Миг-21, 5 Миг-23 ; Обезоръжени: 19 Миг-21УМ, 8 Миг-23УБ
Превърнати в музейни експонати, учебна част или аварии: 30 самолета. Общо – 112 самолета
- Нарязани са самолети, годни за консервиране като военен запас (в САЩ ги складират в пустинята – за всеки случай). Защо са нарязани и защо това рязане идва преди да има нови самолети на тяхно място?
- Нарязани са по такъв начин, че да няма никакъв шанс да се възстанови нещо от тях – целенасочено. Още тогава започват да се изпълняват заповеди, идващи от чуждестранни командвания.
- За тези самолети е имало боеприпаси за водене на война поне за няколко години.
- Какво се случва с ракетите и бомбите на тези самолети, къде са?
- Защо никой, никъде не представя на обществото копие от заповедите за унищожаване на армията? Чисто и просто да се знае името на палача! Нека се знае името му, да не се крие в някоя канцелария на топло и на заплата. Нека влезе в историята като черен генерал.
- Някой замисли ли се, че тези самолети, които бяха нарязани, ставаха за имитация на такива, които са годни? Вместо да правим лъжливи мишени, ние ги имахме в неограничено количество! Или май командването е далече от процеса „мислене“?
- Сега някои чуждоземен генерал доволно потрива ръце – с минимални средства е затрил една мощна ВВС на евентуалния противник.
- И понеже всяка военна история се пише с много кръв, какъв ли е кървавият урок, който ще научим? Всичко е възможно, ние вече не сме противник!
Народното събрание и правителството на Иван Костов фиксират числеността на Българската армия, като е разпоредено това да стане с План за организационното изграждане на въоръжените сили. Промоцията на новия заместител на План 2010 – План 2004 е на 31 август 1999 г. Този главен инструмент на „реформата“ е копиран от така наречения доклад „Кифенаар“, на името на американския запасен генерал Хенри Кифенаар, водещ експертна група, посетила България. Тогавашният американски военен министър Уилям Коен нарича доклада „пътна карта на българската военна реформа“. Според този доклад и според „План 2004″ числеността на Българската армия се регламентира на равнище 45 000 души. Има обаче данни и за втори „доклад Кифенаар“, в който числеността на армията ни е 27 000 души.
Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г.
До 2004 г. трябваше да бъдат съкратени около 10 500 офицери, 12 500 сержанти, 18 500 войници и 20 000 военни служители. Ще останат 700 танка и 1,900 реактивни и модерни противотанкови системи. В артилерията ще останат 1050 оръдия, а във флота – 13 кораба и катера. В авиацията – 90 самолета, включително и щурмовите. Ще останат самолетите СУ -25 и СУ – 22, но със силно ограничен брой. В Силите за бързо реагиране ще бъдат включени 3 общовойскови бригади, по една изтребителна и щурмова авиоескадрила, бойни и транспортни вертолети и 6 транспортни самолета, всичките 13 кораба и 4 брегови ракетни установки и 2 вертолета от флота.
Платихме скъпо предателството, превърнало армията ни в чуждестранен легион. При атаката срещу българската база в Кербала, Ирак на 27 декември 2003 г. загинаха петима български военнослужещи и бяха ранени 50. Накараха ни да воюваме за корпоративните интереси на Вашингтон.
При едно от посещенията си в САЩ за получаване на наставления и заповеди от новия ни по-голям брат бившият български президент Петър Стоянов заявява: „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената на отказ от националния суверенитет“. Допълва го министър-председателят Иван Костов: „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес“.
През 1999 г. се закрива Видинският гарнизон, а 9 бригади и 50 по-малки подразделения се реорганизират. Предислоцирани са 164 танка, 1300 камиона и джипа, 1800 цистерни и коли и 8700 тона боеприпаси. За реформата в Сухопътни войски са отделени 13,5 млрд. лв., а 1,5 млрд. лв. за ремонт на техниката. За нуждите на Сухопътни войски са построени 9 нови обекта, за които са отпуснати 5,7 млрд. лв. Странно – според г-н Костов няма пари… Познато на всеки българин изказване на политик!
През 2000 г. Народното събрание намалява срока на наборната служба съответно на 9 и на 6 месеца. Текстът влиза в сила от 1 октомври 2001. През март 2000 г. правителството предлага кандидатите за кадрови войници да не са по-възрастни от 25 години. По предложение на Христо Бисеров депутатите гласуват горна граница за кандидатстване 30-годишна възраст. По-този начин антибългаринът Бисеров с това свое предложение орязва възможността за по-многочислена армия.
В периода 2000-2001 г. са закрити инженерните полкове и понтонни батальони на подчинение на армейските корпуси и Сухопътните войски, които имат възможности за изпълнение на целия спектър от задачи по инженерното осигуряване на войските. Закриват се и Строителни войски, с което възможностите още повече намаляват.
На 6 април 2001 със закон, приет от 38-ото Народно събрание се ратифицира споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО. Това е още една крачка към тъй бленуваното подлагане на дупе на НАТО.
Ето само някои членове от споразумението между България и НАТО, които могат да накарат борците за свобода и суверенитет на българската държава да се обръщат в гробовете си:
Член 1. „Транзитно преминаване“ означава безпрепятствено и безвъзмездно преминаване… и безпрепятствен достъп до/от територията на Република България и необходимия за транзитното преминаване престой на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО, оборудване или стоки, материална част, оръжие, боеприпаси, експлозиви, превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, както и използването на пунктове за осигуряване съобразно потребностите на транзитното преминаване и на престоя, необходим за транзитното преминаване;
„Престой“ означава временен престой на територията на Република България на сили на НАТО и личен състав на НАТО, необходим за осъществяване на транзитното преминаване в рамките на Операцията, което включва разполагане, наемане или придобиване на сгради, съоръжения, помещения, оборудване, както и на всякакви други стоки, които биха били необходими за целите на такъв престой на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО;
„Територия“ означава територията на Република България, включително въздушното пространство, териториалните и вътрешни води на Република България.
Член 3. Изпълнителите по договор с НАТО, наетите от тях лица и подизпълнители, действащи в рамките на Операцията, които не са местни изпълнители, наети от тях лица и подизпълнители, няма да бъдат обект на местните закони или подзаконови актове в частта, отнасяща се до реда и условията на сключване и изпълнение на техните договори.
Изпълнителите по договори с НАТО, наети от тях лица и подизпълнители, действащи в рамките на Операцията, няма да бъдат обект на местните закони и подзаконови актове по отношение на лицензирането им и регистрирането им като търговци и юридически лица и при наемане на служители, но ще имат възможността и правото да договарят придобиването на стоки и услуги, както и осъществяване на строителна дейност. Същевременно договори за под изпълнителска дейност с местни физически и юридически лица в България ще бъдат подчинени на българското законодателство.
Член 6. Властите на Република България предприемат безвъзмездно за НАТО същите необходими мерки за сигурност и защита на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО, включително за всяко въздухоплавателно средство, морски или речен съд, който може да бъде на територията на страната, както и за цялата инфраструктура, необходима за Операцията по време на транзитното преминаване и престоя, каквито се осигуряват за българските въоръжени сили на територията на Република България. За всякакви допълнителни мерки за сигурност и защита, които биха могли да бъдат поискани от НАТО, ще се дължи заплащане на разумна цена.
Член 9. По време на транзитното преминаване на сили на НАТО, личен състав на НАТО стоките се освобождават, съобразно ССВС/ПзМ от обезпечаване на дължимите митни сборове и събирането от държавните органи други вземания, свързани с вноса/износа на такива предмети. НАТО, силите на НАТО и личният състав на НАТО се освобождават от задължението да представят митнически декларации за физическите лица при представяне на Приложение Е към 8ТА1МАС 2171.
Митническата обработка на предмети, внесени от или от името на НАТО, сили на НАТО, личен състав на НАТО и изпълнители по договор с НАТО, при влизане на територията за целите на престоя в съответствие с разпоредбите на това Споразумение, ще бъдат освободени съобразно ССВС/ПзМ, от обезпечаване на дължимите митни сборове и събираните от държавните органи други държавни вземания, свързани с вноса/износа на такива стоки.
Член 11. Транзитно преминаващите или разположените на територията превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, принадлежащи на НАТО, сили на НАТО и изпълнители по договор с НАТО няма да бъдат обект на лицензионните и регистрационни изисквания в Република България. Член 12. Силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнители по договор с НАТО заедно с техните превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства и оборудване преминават безвъзмездно и без ограничения и имат безпрепятствен достъп до територията.
Силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летища, железопътни и автомобилни пътища и пристанища, без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове. Независимо от това, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО ще заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги, но операциите, придвижването и достъпът не могат да бъдат възпрепятствани от неуредени плащания за тези услуги.
Член 14. На силите на НАТО се разрешава да оперират със свои собствени телекомуникационни средства, както и да използват част от електромагнитния спектър на Република България в съответствие с условията, определени в договорености, сключени между правителството на Република България и НАТО.
Член 16. За целите на изпълнението на разпоредбите на това Споразумение Страните разменят необходимата информация, която може да включва и класифицирана информация.
Като цяло престоят ни в НАТО не е много евтин – членски вноски за всичките им под организации – към момента се въртят около 15-20 милиона евро на година, за контингентите ни в чужбина се отделят около 60-70 милиона евро на година. Стабилна сумичка, която можеше да бъде спестена и вкарана в нещо по разумно от завирането на войници на край света (без България да има полза от тези екскурзии, които за някои завършват с ковчези). Не е много икономически целесъобразно. Оставяме настрана, че не отговаряме и на половината от изискванията на НАТО – било то за самолети, за бронетехника, или пък за процент на военнослужещи зад граница… Всъщност НАТО се превърна в доста отворен клуб на държави намиращи се около Русия. Целта е ясна – затягане на обръч около Русия. До колко обаче е стабилен този обръч?
Между впрочем единствения факт от нашето членство в НАТО е следния – ние вече нямаме армия. Дори и днес военни и политици продължават с мантрите, че нямаме нужда от кой знае каква армия щом сме в ЕС и НАТО – напълно безотговорни твърдения. Унищожихме си собствената армия, вярвайки на натовски обещания за спасение от незнайно какви точно. Междувременно нашите съседи продължават да се въоръжават до зъби.
Членството в НАТО не означава абсолютно нищо и ще дадем примера с турската инвазия в Кипър – по това време Турция и Гърция са членове на НАТО. И то тогава (през 70-те години на 20 век) когато НАТО е било най-сплотено срещу грозящата ги съветска опасност. И какво става – след инвазията в Кипър – никой и дума не обелва в НАТО, всички се правят на луди…
НАТО всъщност вече е един напълно излишен съюз, изпълнил своята роля на противовес от страна на западния свят към агресивния съветски блок. Няма източен блок, а САЩ окупираха властта в НАТО и използват съюза за свои собствени нужди, разправа с непослушни държави и най-вече стягане на обръч около Русия.
Всичко това обаче не се нрави много на техните европейски съюзници, както се и видя между впрочем от организираната от САЩ и Франция акция срещу Либия. По голямата част от съюзниците решиха да не взимат ничия страна, докато ние с нашата феодална политика веднага излязохме крачка напред. Тази акция обаче показа и другото лице на НАТО – оказа се, че в стремежа си да държат и контролират всички големи запаси на оръжие, САЩ са оставили Европа без такова. На третата седмица от едни наистина рехави атаки срещу Либия, се оказа че никой от войнстващите право раздаващи няма повече ракети! Ето до това води членството в НАТО. Тук ще споменем и милионите долари членски внос. Всъщност най-доброто решение за България е да напусне този съюз – още от самото влизане на нашата държава, ние не можем да покрием повечето от критериите. Освен обаче, че е най-доброто решение – то е и най-лошото. Членството в тази организация поне ни пази от самата нея – защото не се знае иначе в кой момент, някой натовец може да реши да атакува и България. Тук идва и момента в който да трябва да се разясни на всички хора, че дори и членки на НАТО не могат да бъдат спасени и техния суверенитет да бъде гарантиран. Нашите политици и генерали, като подплашени пуйчета от ставащото в Косово бяха на друго мнение и рипнаха да унищожават оръжие с цел – приема ни в НАТО и съответните дадени ни под сурдинка гаранции, че случая Косово няма да се разиграе и тук.
България, драги читатели – вече не е суверенна държава.
Източник: http://epochtimes-bg.com/