Украински контекст на българската съдба

Украински контекст на българската съдба

Публикувано от:

Като цяло ехото на украинските събития става все по-широко, по-силно, по-трагично, последствията от тях са по-глобални, отколкото бе предвидено. Към  тях гледат политиците в най-далечните части на земното кълбо – в същата тази далечна нам Австралия… А нали преди 2-3 години всички си мислеха: ще се оправи положението. Ще стане.… но  не е станало.

Днес в Киев, макар че са си изпатили достатъчно, още никак не могат да се успокоят (с такива кадри, като Саакашвили и  Гайдар  просто няма как). Изглежда и в други региони: от Гърция до Ливан, нататък навсякъде кипят бурни вътрешнополитически процеси. Отдавна бе времето, когато нашата съседка Гърция  беше царство на благодат… Не успя да предвиди финансовия капан, и в резултат е в положение, което и на врага си не можеш да пожелаеш. Ливан, до който стигаме за час и половина със самолет, който преди половин век се наричаше “оазис на спокойствие”, “близкозточната Швейцария” – мирът за него сега вече е една мечта. Не очакваха там тези последици от съседните пожари.

Ах, ако вчера всички са били  толкова умни, колкото утре...

Не са свикнали да изчисляват тъжните варианти в “Страната на Радост” (древното име на Ливан). А сега се радват на ливанските събития само бизнесмените на войната – между другото, същите тези, които в Украйна правят го-оо-леми пари с помощта на въоръжението и смъртта.

А дали всичко могат да предвидят у нас нашите сегашни политици?

Могат ли да се предвидят милиарди щети от прекъсване на договори, от санкции-бумеранги?

От забрани-рикошети?

Едва ли могат да се предвидят и скандалните детайли, като взаимни освирквания на политиците на събиране на приятелите на Русия; по-рано такива събирания са носили само позитив. Вярно е, че сега много по-остро  прозвучаха основните идеи на събора: “да бъдеш русофил в България – това означава, не само да бъдеш патриот, но и да  помниш  своите православни корени, своя дух. Да осъзнаваш, какво означава да си българин. А това не е членството в НАТО или Варшавския договор, а общата славянската писменост и културно наследство, основаващо се на морални ценности. Това е памет за 72 хиляди руски братя, които, както е писано в Библията, “постави живота си за други своя”- каза наскоро председателят на Националното движение “Русофили” Николай Малинов.

…У нас не се очакват такива тежки изненади от последиците на украински събития, както и от бежанската вълна – невярно твърдение на сега управляващите!

Най-опасен е принципа на верижната реакция.

Нека си припомним: именно от малкото Косово започнаха през 1990-те югославските драми, в крайна сметка – стотици хиляди смъртни случая на една четвърта част от  пространството на Европа, чудовищен размах на насилието – по-лошо от средновековието….

И “арабската пролет” в  последните (крайни!) години е събитие  от същия порядък. Освен това, ресурсът на разрушителните процеси далеч не е изчерпан. Езика на пламъка лъхва в една посока, след това – в друга… И нашата страна не е застрахована. Има основания за притеснения. И при нас в различни епохи, благополучието се е сменяло с огъня. Пожара най-често е  идвал от съседи – ближни, и не съвсем.

Не е ли същия момент  сега… Да се предвижда –  това е просто изискване към здравия разум. И като се предвижда, да бъдем готови не само на съчувствие, но към реални стъпки.

Разбира се, никъде не може да се скрие от общественноста, че под “антиИДИЛовската” маска някой ще си решава и проблемите. Тук трябва внимателно да си спомним  думите на  председателя на ЕС, Доналд Туск. Той призова за сътрудничество с Турция, която вече е приела 2 милиона бежанци, а сега премина границата на Ирак…?!  Защо? За да реши ситуацията с дългогодишния си враг, който изобщо е много далеч от ИДИЛ – с Работническата партия на Кюрдистан.

Не по-малко чувствително държат носа по вятъра отвъд океана в навечерието на президентските избори.

Близкоизточната карта  се разиграва системно, повече от половин век. А текущата картина  някому дава карта за игра в ръка, ала живота на населението на Близкия Изток и тук, на Балканите, в Европа, не е за разиграване на политически покер. Не напразно във връзка с ИДИЛ и имигрантската ситуация  е необходимо да се вкара нова сила за разрешаване  на проблема- „търсене на нова сила”- в полза на това се изказват доста различни аналитици: Марк Хелперн от агенция за бизнес новини “Блумбърг”, професор в Йейлския университет Уолтър Ръсел Мийд, републиканецът  политтехнолог Кевин Мадън.

Американците също понякога могат да бъдат далновидни. Особено като се има предвид, че в година на годишнината от Победата в близост до тях оживява не само споменът за Пърл Харбър (да, и за 11 септември), но и други идеи за експансия – нека не е ислямска… все по-често, например, се излъчват призивите на “мислителя” Итиро Токутоми, който е поставил за цел “унищожаване на привилегированото положение на белите в света” и е определил великата мисия на Япония…

…Кой щеше да предположи, че в началото на ХШ век православна и славянска България ще се окаже във властта на беспощадните мюсюлмани. И така постепенно… от тях през 1683-та е била нападната от Виена, един от центровете на световното християнство. Тя е била обсадена за малко, а България – просто за пет века. Примери – десетки. И не става въпрос за исляма като такъв, както във всичко, което съпътства подобни трагедии.

Сега рискът е висок както никога, прекалено много интереси и сили са задействани – преки и косвени, а затова още по-опасни. А  да се направи съюз на антиИДИЛовските ресурси, меко казано, никой не бърза. И на геополитическото острие е поставена нашата държава.

Няма ли изход?

Защо да няма… целият дългогодишен и свеж опит казва: трябва да разчиташ на себе си. Най-разумното нещо е  ние да си сътрудничаме със себе си. И да разчитаме не на тези, които са свързани с виновниците за днешните беди, с криминален супербизнес, чиито управници не виждат нищо по-далеч от носа си… А да  разчитаме на вътрешната ни сила, наистина способна към здрави решения…силата, крепяла народа в тежките столетия на робството, заедно с вярата в „Дядо Иван“.