Украинската криза – грешка на европейските сомнамбули

Украинската криза – грешка на европейските сомнамбули

Публикувано от:

Преди убийството на Борис Немцов бри­тан­с­ките пар­ламен­та­ри­сти обна­ро­д­ваха доклад за дипло­ма­ти­че­с­ките и исто­ри­че­с­ките при­чини за укра­ин­ския конфликт. В него звучи рязка кри­тика към нераз­би­ра­нето от страна на европе­й­с­ката дипло­мация на поли­ти­че­с­ките промени в Русия след разпа­да­нето на съвет­ската импе­рия и към неуме­ни­ето да се изгра­дят устой­чиви отноше­ния с нея. Доста нелицепри­я­тен извод за европе­й­с­ката дипло­мация, която в доклада беше опре­де­лена като праз­но­словна, неспо­собна да постави себе си на меж­ду­на­род­ната арена.

Бри­тан­ското пра­ви­тел­ство и цялата европе­й­ска дипло­мация се обви­ня­ват в сом­нам­бу­лизъм, се казва в пар­ламен­тар­ния доклад на Кама­рата на лор­до­вете, който оце­нява исто­ри­че­с­ките и дипло­ма­ти­че­с­ките при­чини за сегаш­ната укра­ин­ска криза. На Дейвид Камерън, раз­бира се, не му беше по душа отправ­ката към знаме­ни­тата книга на австра­лийския исто­рик Кри­стофър Кларк, в която той опи­сва настро­е­ни­ята към на пръв поглед малко зна­чими фак­тори, довели в крайна сметка до Пър­вата све­товна война. Така върху бри­тан­ския премиер и Европе­йския съюз се посипаха обви­не­ния в дипло­ма­ти­ческа некомпе­тент­ност: „Европе­й­с­ката и бри­тан­с­ката дипло­мация не са в състо­я­ние да раз­бе­рат поли­ти­че­с­ките задачи на Русия и да им даде под­хо­дящ отго­вор. Това нераз­би­ране доведе до ката­строфал­ната ситуация.”

Докладът е в раз­рез с глед­ната точка на френ­ското Мини­стер­ство на външ­ните работи и френ­ските медии, които в голямата си част пред­ста­вят укра­ин­ската криза като след­ствие на гиган­то­ма­ни­ята на рус­кия само­управ­ник дик­та­тор. Дейвид Камерън, раз­бира се, вед­нага се постара да въз­ста­нови исти­ната: „Отго­вор­но­стта за ста­ващото в Украйна лежи изклю­чи­телно върху Путин и Русия. Те деста­би­ли­зи­раха и постепенно нахлуха в стра­ната, като поро­диха всички днешни проблеми.”

За щастие, в 12-​страничния доклад лор­до­вете оти­ват по-​нататък от тол­кова удоб­ното за бри­тан­ския премиер отрица­ние на вината и отго­вор­но­стта, които, между другото, изобщо не отме­нят неспо­соб­но­стта да се пре­дви­жда по-​нататъшното раз­ви­тие на събитията…

Тази слепота обаче не е слу­чайна. Бри­тан­с­ките пар­ламен­та­ри­сти смя­тат, че общата „загуба на ана­ли­тични спо­соб­но­сти отслаби държавите-​членки, като им попречи да раз­бе­рат поли­ти­че­с­ките промени в Русия и да намеря отго­вор на тях”. Така това нераз­би­ране на рус­ката поли­тика стана при­чина за колек­тив­ната слепота на европе­й­с­ката дипло­мация: „Европе­йският съюз се забави пре­ка­лено с пре­оцен­ката на сво­ята поли­тика, която би могла да даде отго­вор на мащаб­ните промени в Русия.”

След гор­ба­чов­ските и елцин­ските години „руско-​европейските отноше­ния пре­ка­лено дълго се осно­ва­ваха на опти­ми­стич­ната хипо­теза, че Русия върви по път, който ще я направи демо­кра­тична страна спо­ред европе­йския модел”, въпреки че всъщ­ност тя се отвърна от Европа, а „вътреш­нопо­ли­ти­че­с­ките промени в Русия спо­соб­стваха за отда­ле­ча­ва­нето й от Европе­йския съюз. Евро­съюзът не успя да съз­даде онези рамки, които биха спо­соб­ствали форми­ра­нето на здрави и устой­чиви отноше­ния между Русия и държавите-​членки”.

Този малко наи­вен под­ход не промени нищо. Дори идва­нето на власт на Путин, който така и не успя докрай да се съвземе от разпа­да­нето на съвет­ската импе­рия и заложи на утопич­ния про­ект за европе­й­ска интеграция, за да про­ти­во­действа на кон­ку­ренци­ята от страна на Китай и Европе­йския съюз. Спо­ред Путин про­ектът Евразийски съюз би бил оправ­дан само при вклю­ч­ва­нето на Украйна, Гру­зия, Мол­дова и Арме­ния. Ето защо той не можеше да поз­воли тези страни да попад­нат под вли­я­ни­ето на Европа. На прак­тика евразий­ската същ­ност на Русия се поставя над европе­й­с­ката и тя става геопо­ли­ти­че­ски и идео­логи­че­ски кон­ку­рент на Европа.

Изка­за­лият се на слуша­ни­ята препо­да­ва­тел от Париж­кия инсти­тут за поли­ти­че­ски изслед­ва­ния Сергей Гуриев отбе­ляза, че отноше­ни­ята между Русия и Европе­йския съюз са постра­дали заради поли­ти­че­с­ката небреж­ност и от двете страни, осо­бено през послед­ното десе­ти­ле­тие. В доклада като при­чина за подобно пре­не­бреже­ние се посочва текущото разпре­де­ле­ние на пъл­номощи­ята в Европе­йския съюз между Европе­й­с­ката коми­сия и държавите-​членки: „Рус­наците предпо­чи­тат да вза­и­мо­действат непо­сред­ствено с държа­вите на дву­странна основа, защото им е сложно да се ори­ен­ти­рат в огром­ната бюро­крация на Евросъюза.”

В доклада се отбе­лязва и отго­вор­но­стта на Запада, който остави без внима­ние загриже­но­стта на Русия по повод разши­ря­ва­нето на НАТО: „За Русия НАТО е военна заплаха и после­до­ва­тел­ното разши­ря­ване на НАТО на изток се възпри­ема като при­ближа­ване на запла­хата към рус­ките гра­ници.” Освен това рус­кият елит разглежда разши­ря­ва­нето на Европе­йския съюз като при­движ­ване на НАТО. Сложно е да бъде оспо­рена подобна гледна точка, тъй като двете орга­ни­за­ции имат 22 общи членки, без да гово­рим за стра­теги­че­ското партньорство.

Лор­до­вете не одоб­ря­ват европе­й­с­ката поли­тика на санкции и препоръч­ват да бъде раз­ра­бо­тена стра­тегия за постепенно изли­зане от кри­зата: „Няма ника­кви дока­за­тел­ства, че санкци­ите са се отра­зили на позици­ите на пре­зи­дента Путин за Крим, където Русия има сери­о­зни отбра­ни­телни инте­реси и, в част­ност, военна база в Сева­стопол. В дълго­срочна пер­спек­тива санкци­ите нана­сят вреда на инте­ре­сите и на Русия, и на Европа. Пер­спек­ти­вата за постепенно снемане на санкци­ите трябва да влезе в разглеж­да­ните вари­анти на прего­во­рите в Европе­йския съюз.”

Освен това бри­тан­с­ките пар­ламен­та­ри­сти пред­лагат засега на прего­во­рите да не се обсъжда чув­стви­тел­ният крим­ски въпрос и да не се озву­чава вари­ант за рефе­рен­дум при меж­ду­на­родно посред­ни­че­ство. Вме­сто това европе­й­с­ката дипло­мация трябва да се заеме само с неот­лож­ните про­блеми на пре­кра­тя­ва­нето на бой­ните действия и помощта за постра­да­лата укра­ин­ска ико­номика. Именно към такава линия се при­държаха Оланд и Мер­кел по време на възоб­но­вя­ва­нето на прего­во­рите с Русия в Москва в нача­лото на фев­ру­ари, когато френско-​немският дует дойде на себе си след дългия дипло­ма­ти­че­ски сомнамбулизъм./в. Русия днес

Автор: Режи Субруяр

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/rysiya-suyuz-evropeiiskiya-1456786.html#ixzz3UXJnWT2I