Тълковен речник: Що е „сирийска опозиция“, която се бори срещу Асад?

Тълковен речник: Що е „сирийска опозиция“, която се бори срещу Асад?

Публикувано от:

Автор: Боян Чуков*, Поглед Инфо.

Някои български медии продължават да говорят за някаква „сирийска опозиция“, която по подразбиране е „демократична“. Даже се „намират“ и сирийци, които желаят да светнат обикновенния българин за това какво се твори в тяхната родина. Обвиненията са, че руските самолети в Сирия бомбардират именно сирийските „демократи и патриоти“.

В действителност „Сирийска опозиция“ е равно на“Ислямски фронт“-(ИФ). Това е простата аритметика. Що е Ислямски фронт? Ислямският фронт е богат конгломерат от разнообразни терористични групировки и няма ясна идеология. В по-голямата си част ИФ той е близък до идеологията на „Мюсюлманските братя“. Но има и салафити, уахабити и полусветски остатъци от „Свободната сирийска армия“. Последната по някое време бе противник на ИФ, но по-късно стана съставна негова част.

В състава на Ислямски фронт влизат остатъци от печално известните „Бригади на Фарук“ и други подобни. Отделно, но в координация с ИФ действа и Джабхат ан-Нусра или т.н. фронт „Нусра“, който е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда в Сирия.

Къде е проблемът? Защо се вдига толкова много шум в защита на Ислямски фронт? Защо му се лепва красивия етикет „сирийска опозиция“? Отговорът е много елементарен! Ислямски фронт се сражава в районите на Латакия и Тартуз, където са руските военни бази. Той ги атакува. Ислямският фронт се сражава да завладее стратегически важната 120 км. крайбрежна полоса на Средиземно море. В ИФ са вложени много пари от Саудитска Арабия, Катар и тяхните глобални настойници. Сред джихадистите има съветници и кадрови офицери от геополитическите противници на Руската федерация.

Очевидно е, че посредством кървавите джихадисти от Ислямски фронт се решават геостратегически задачи в региона. Това е достатъчна причина терористите да бъдат обявявани за „сирийска опозиция“…почти „демократична и прогресивна“.

*Боян Чуков – Съветник по външна политика в кабинета на министър-председателя Пламен Орешарски, както и външнополитически съветник и секретар по сигурността в кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. Дипломат в Париж и Мадрид през 80-те и 90-те години.