Турция преживя една тежка жежка нощ, задушна, пълна с неизвестност и тревоги. Знае се – военният преврат не успя. Резултатите – 208 убити, 1491 ранени.
По-интересният въпрос е защо се стигна до опита за военен преврат? Основната причина е водената от Ердоган политика. Политика далеч от заветите на Ататюрк. В Турция започна да се налага нова идеология – „ердоганизъм“ вместо „кемализъм“. По тази причина започна употребата на нови понятия и термини като „национална воля“, което означава, че който е победил на изборите, той въплъщава националната воля и не може да бъде ограничаван от нищо. Друго понятие е „човек от народа“. Той е избран от всички и олицетворява нацията. „Ердоган е Турция“, „Съдбата на Турция е неотделима от съдбата на Ердоган“. Следващите термини са „ислямизъм“ и „османизъм“. Ислямизмът е основна част от ердоганизацията, а османизмът е мечтата за османската империя.
Ердоган успя да сложи ръка на съда, медиите, полицията, армията. Такава концентрация на власт позволява да се контролират абсолютно всички. Всички, които критикуват Ердоган, са предатели. Дори и някои от най-близките му съратници. Никой не може да му се противопоставя. С постовете си се разделиха Абдула Гюл и Ахмед Давутоглу.
Основно място в речите и обвиненията на Ердоган заема така наречената
„паралелна държава“
Става въпрос за движението на Фетхулла Гюлен „Хизмет“, коeто според Ердоган е в основата на броженията в съда, администрацията, армията. Веднага след опита за преврат той обяви за виновник Гюлен, който отрече участие и дори каза, че превратът е инсцениран от самия Ердоган.
Не може да се отрече, че Ердоган е най-влиятелният и авторитетен политик след Ататюрк. Той се възползва от това да води много твърда и репресивна политика. Парламентът, контролиран от неговата партия, отмени имунитета на над сто депутати. Започна война с кюрдите с много брутални средства и насилие. Не закъсняха и атентатите, и Турция се оказа рекордьор по терористични актове. 2000 са осъдени за обида на президента. В затвора са журналисти, дейци на науката. Закрити са средства за масова информация. Свободата на словото в Турция е блян. Основна негова победа или може би грешка е, че армията бе пречупена и унизена. Тя вече няма значима роля в политическия живот на Турция. Знае се, че почти сто години военните бяха гарант за спазване на конституцията и за светския характер на държавата.
Първият удар срещу армията бе през 2007 година с делото „Ергенекон“, когато бяха арестувани, съдени и пратени в затвора много висши военни, политици и журналисти. Вторият път бе през 2011 година, когато ръководството на армията подаде колективна оставка, недоволно от политиката на Ердоган, която отдалечава републиката от заветите на Ататюрк и постепенно я ислямизира.
Управлението на Ердоган доведе и до провал във външната политика. Нищо не остана от провъзгласената политика на „нулеви проблеми със съседите“. Влошиха се отношенията със Сирия, Израел, Египет, Русия. Противоречия има с ЕС и САЩ.
Всички тези проблеми доведоха Турция до задънена улица.
Страната е разделена
ропотът е постоянен, напрежението високо. Обстановката трябваше да бъде успокоена, напрежението разредено. И ето че се появи този опит за преврат. Дори да не е инспириран от властта, както някои казват, той може би щеше да бъде замислен. Трябваше по някакъв начин да се разсече този възел, конфликтите да бъдат разрешени. Това са част от проблемите, довели до опита за преврат.
Няма да разглеждаме причините, довели до неуспеха му. Само ще ги маркираме. Не е добре организиран. Организацията е направена от офицери на средно равнище, а не от висшите офицери, както при предишните преврати. Не се получи в първите часове и външна подкрепа. Не бяха овладени основните институции. Ердоган овладя улицата. Партиите и лидери като Гюл и Давутоглу подкрепиха Ердоган…
Интересно е какво последва след преврата. Казахме за убитите и ранените. Веднага се започна с арестите. Човек остава с впечатлението, че списъците с арестуваните са подготвени предварително. Само за един ден бяха задържани 2000 човека. В следващите дни арестуваните вече са 6000. Действа се с изключителен замах и организация. 7500 полицаи вече са уволнени от работа, а също така и 426 съдии и прокурори. 103 генерали и адмирали също са задържани. Подготвен е списък за уволнение и арести на още 2700 съдии и прокурори.
Страхът е завладял умовете на хората. 170 адвокати отказват служебна защита на задържаните. Ердоган се възползва от този лошо организиран преврат да започне масови репресии. Ожесточава се вътрешната политика. Улицата иска въвеждането на смъртно наказание. Обвиненията срещу метежниците са за „опит за военен преврат“, „покушение срещу президента“, „умишлено убиване на хора“.
Какво е бъдещето на Турция след преврата? Не може да се отрече, че Ердоган триумфира.
Липсва му само Триумфалната арка
за да мине под нея с венеца на победител. Открива се пътят за утвърждаване на личната му власт. Ще се възползва от ситуацията, за да промени Конституцията и Турция да стане президентска република. Държавният апарат ще бъде прочистен, както и съдебната система. Полицията също ще бъде обновена. Да не говорим за средствата за масова информация. Армията изцяло ще бъде овладяна и прочистена, поставена под контрол, което не се знае дали е добре за националната сигурност, защото по този начин ще бъде обезкръвена и лишена от команден състав. Държавата ще продължи по пътя на ислямизацията. Всичко ще бъде поставено под абсолютен контрол. Дали това е добре? Защото се знае, че абсолютният контрол, репресиите и страхът са до време. Настъпва момент, когато положението става нетърпимо и „капака“ на този врящ котел може да избухне със страшна сила.
Очаква ли се промяна във външната политика. След първоначалната подкрепа от външния свят започват да се проявяват и първите, ако не критики, то мнения за ожесточаването на режима. Еврокомисарят по външна политика на ЕС Могерини заяви, че трябва да се спазва върховенството на закона. Външният министър на Люксембург Жан Аселбор изрази възмущението си от уволненията на съдиите и прокурорите. Владимир Путин заяви, че не трябва да се нарушават конституционните права на гражданите.
Очаква се да има охлаждане на отношенията със САЩ както заради Гюлен, така и заради събитията в базата „Инджирлик“. Ердоган поиска незабавно да бъде върнат Гюлен в Турция, но Кери заяви, че това може да стане при безспорни доказателства за негово участие в подготовката на преврата. На „Инджирлик“ беше спряно електричеството и американските самолети не можеха да излитат. Освен това беше арестуван и офицер от базата, обвинен за участие в преврата.
Промяна във външната политика
може да има и със Сирия. Може би най-накрая ще бъде затворена границата със Сирия и Турция ще промени отношението си към „Ислямска държава“. Отношенията с ЕС също няма да бъдат много леки поради проблема с мигрантите, ожесточената вътрешна политика, ограничаване свободата на словото и репресиите. Очаква се да продължи подобряването на отношенията с Израел, а също така да се възобновят и връзките с Египет. Любопитно е как ще се развиват отношенията с Русия. Вече се каза, че убиецът на руския пилот е участвал в преврата, което ще даде възможност да бъде съден твърде строго. Появи се и съобщение за подготовка на среща на Ердоган с Путин. При тази вътрешна обстановка Ердоган трябва да търси международна подкрепа. Остава да видим какви стъпки ще предприеме.
Очакват ни драматични събития, жежко политическо лято и не по-малко гореща есен. И не само заради Турция. Събитията в Армения, Казахстан и други точки на света показват, че хаосът е твърде голям, което никак не е добре. Да се надяваме, че политиците ще съумеят да намерят правилните решения.
Автор: Николай Шопов
Източник: http://www.duma.bg/