От Валери Ценков, a-specto.bg.
От петък, 13 ноември 2015 г., Европа е в «перманентна война» с неясен противник. И въпреки всичко това не е истинска война. Ислямските спящи клетки в Европа не са армия, атентаторите не са войници, а серията от бомбени атаки не са чужда инвазия. Така че няма никакви причини Европа да се самовъвлича във «война срещу терора». Когато всъщност става дума за точно обратното: за терор на войната.
Атентатите в Париж идват като циничен отговор на починалия само три дни преди това френски философ Андре Глюксман. Десет години преди това той написа във връзка с феномена «международен тероризъм»: «Вече няма бойно поле и фронтова линия. Няма дори и тил. Всеки цивилен гражданин, дори и да не иска, се превръща във войник и поради това в мишена за нападение. Смисълът е в това цялото човечество да бъде превърнато с помощта на страха и безредието в общество на живи мъртъвци…».
Насилието поражда насилие, войната поражда война. Всички войни уж се водят в името на мира и сигурността, но никой досега не е обявил мир в името на войната. Времето минава, но все още не е ясна пълната картина на събитията около кървавите атентати в центъра на Париж. Появяват се нови факти, най- вече благодарение на разказите на очевидци, преодолели шока и опитващи се да реконструират хронологията на терористичните атаки.
Терористична група 3
21:49 часа, зала „Батаклан”. Най-бруталната група убийци – Сами Амимур, Омар Мостефай и все още неидентифициран съучастник, излизат от черен фолксваген, паркиран пред концертната зала „Батаклан” и нахлуват в музикалния клуб. В този момент вътре има концерт на американската хевиметъл група Eagles of Death Metal. Когато тримата нападатели нахлуват вътре, групата изпълнява шестата песен от репертоара си Kiss The Devil. Публиката от 1500 души е в еуфория още от предишното парче Save A Prayer, танцува и куфее. Според очевидци автомобилът, който е с белгийски номер, паркира на 300 метра от залата още в 19:35 часа и остава на паркинга цели два часа. През това време терористите си играят с мобилните телефони и чакат удобния момент. Нападението в „Батаклан” е планирано да бъде кулминацията на терористичната кървава вакханалия, нещо като The Best of Jihad с елементи от много подобни кървави събития – Мумбай, Санди Хук, „Норд Уест”, Беслан и др. Подобно на атентатите в Мумбай, най-населения индийски град, и тук участват няколко терористични групи, а стрелбата започва също в 21:40 часа. Точно както убиецът от началното училище в щата Кънектикът, терористите стрелят безмилостно, от упор и на месо. Сякаш имитирайки чеченците от руския музикален театър, те атакуват зрителите по време на представление. Бруталността на убийците носи почерка и антихуманната същност на ислямисткия халифат, провъзгласен от „Ислямска държава”.
В 20:00 часа започва концертът на подгряващата група White Miles от Австрия. Това е блус-рок дуо в състав Медина Рекич и Хансйорг Лоферер. След края на тяхното изпълнение те постват във Facebook: „Разкопчахме ципа за Париж! Какво щуро шоу! Благодарим на EoDM!”. Zipper down (Разкопчан цип) е заглавието на четвъртия албум на Eagles of Death Metal. Фенът Андреас Вопфнер коментира постинга на White Miles: „WOW! Не се случва на всеки точно петък, 13-и, да бъде неговият ЩАСТЛИВ ДЕН! Във всеки случай 13 ноември 2015 е вашият 2-ри рожден ден! Дано щастието ви продължи! Ваш Анд”. До началото на трагедията остават 22 минути! В момента, в който тримата терористи нахлуват в залата в 21:40 часа, пред бирарията „Комптоар Волтер” се самовзривява Брахим Абеслам. Единият от нападателите в залата, Исмаел Омар Мостефай, влиза първи и се насочва към сцената, след което започва да стреля към публиката. Другите двама нападатели се качват на балкона и отгоре откриват огън срещу танцуващите долу хора от партера. Хелън Уилсън е поканена на концерта от бившия й приятел Ник Аликзандър като опит да си дадат още един шанс да започнат всичко отначало. Ник е в добро настроение, танцува и пее заедно с групата. Двамата застават най-отпред пред сцената и Ник е един от първите простреляни. Хелън е ранена в крака. Тя се опитва да избяга, но Ник пада върху нея, безжизнен. „Исках да ми каже нещо, да помръдне, да даде знак, че е жив”, разказва по-късно Хелън пред „Паризиен”. Прави му изкуствено дишане уста-в-уста, но той не диша. „Точно преди да издъхне, му казах: Обичам те!”
„Видях атентаторите точно пред мен. Лицата им не бяха скрити. Мисля, че бяха четирима, всичките млади, разказва за „Либерасион” момиче с името Селия. –Говореха френски без акцент, единият беше с малка брада. Носеха широки якета и стреляха безмилостно, напълно безизразно. Първоначално помислихме, че някой хвърля фойерверки, докато не усетих, че цялата съм оплискана с кръв.”
„Стояха горе в залата и се целеха в нас, сякаш бяхме дивеч за отстрел, споделя пред Europe 1 френският журналист Жулиен Пиърс, който също е бил в залата. – Взеха на мушка зрителите в инвалидни колички на балкона и започнаха да ги разстрелват един по един.” Бенжамен Казньов изпраща чрез профила си във Facebook молба за помощ. „Аз съм в „Батаклан” на първия етаж. Тежко сме ранени. Елате бързо! Все още има оцелели. Те разстрелват всеки – един по един. Първият етаж. Бързо!!!” Нападението навлиза във втория, най-зловещ етап. Терористите се разхождат между окървавените тела на партера и доубиват ранените. Стъпват върху телата, подритват ги или ги удрят с автомати. Който помръдне или изстене, получава куршум в главата. Жена, която не иска да каже името си, разказва пред TF1: „Моят приятел е с протеза и беше тежко ранен. Убиецът се приближи и го ритна в протезата – веднъж, два пъти, четири пъти… Протезата се изхлузи, болката в коляното от това е непоносима, но той не помръдна. Това го спаси. До него мъж изстена и получи изстрел в главата”.
Венсан Тобел седи в бара на втория етаж, когато проехтяват първите изстрели. Журналистът разказва: „Стреляха долу около две минути. Знаехме, че ще се качат и горе. Аз се скрих в тоалетната заедно с малка група. Стрелбата започна да приближава и решихме да се спасим през отдушника отгоре. Те обаче ни откриха и влязоха в тоалетната, започнаха да стрелят. Имах чувството, че съм животно, попаднало в капан. За щастие таванът се оказа с доста дебел изолационен слой и това ни спаси”.
През цялото това време журналистът от „Монд” Даниел Псени снима случващото се от прозореца на жилището си зад театър „Батаклан”: „Първоначално си помислих, че в салона е имало масово сбиване след концерт. Но след като чух изстрелите, си казах, че някой стреля в залата и хората бягат панически навън”. Псени слиза долу, за да окаже помощ на нуждаещите се. Долу пред дома му има ранен мъж и той отива да му помогне. Успява да го пренесе вътре, но докато затваря вратата, е улучен в рамото.„Болката беше режеща, кръвта ми рукна и целият подгизнах. Върнах се, съседите ми помогнаха да се кача в жилището на четвъртия етаж.”
33 минути след нападението на „Батаклан” залата е атакувана от първата група на елитната антитерористична част RAID. Денис Сафран е сред тях, той разказва за AFP.„Която и врата да отворехме, вътре намирахме заложници. Те се бяха изпокрили навсякъде – в ниши, килери, под дивани те. Заварих едно море от трупове, Дантевия ад, от кръвта подът беше хлъзгав и едвам се придвижвахме. Когато влязохме, не се чуваше стрелба. Помислихме, че терористите са избягали през задните изходи.” След това се качват на втория етаж и там се натъкват на терористите. „Зад една затворена врата чухме единият от атентаторите, който крещеше. Бяха двама и ни заплашваха, че ще убият заложниците, ако не се оттеглим. И ще се взривят. Казваха, че това е отмъщение за Сирия”. След като слизат долу, виждат единия от атентаторите на сцената, откриват огън и го убиват. След това се изтеглят светкавично навън. Напрегната ситуация се запазва до 00:18 часа, когато специалните части получават заповед да атакуват. След като проникват вътре през всичките седем пункта за достъп, командосите се нареждат във верига, за да могат зад тях да се изтеглят заложниците. Джихадистите остават без патрони и чак когато и последният заложник успява да се спаси, полицаите тръгват към тях. Те побягват и докато слизат надолу по стълбите, се взривяват. Не става ясно точно как са го направили, но и двамата изчезват в огненото кълбо. Третият терорист също експлодира, след като полицаите откриват огън срещу него. В 1:09 часа и последният човек напуска зала „Батаклан”. Вътре остават 89 трупа.
Следата на терористите
Разследващите само за 12 часа разкриват следата на атентата и тръгват след организаторите.