Снимка: Личен архив на Анна Деянова - Атанасова.

Снимка: Личен архив на Анна Деянова - Атанасова.

Сътворяването на руския свят

Публикувано от:

Автор: Юрий Совцов.

В отборния турнир взеха участие повече от 600 преподаватели по руска словесност от 60 страни на ОНД, Балтика, Европа, Азия, Америка и Африка. До финала достигнаха 15 сред най-добрите преподаватели по руски език – учители от Австрия, Азербайджан, Армения, Белорусия, България, Виетнам, Грузия, Индия, Испания, Казахстан, Кипър, Киргизия, Китай, Молдова и Хърватия.

Кореспондентът на „Руски дневник“ се срещна с финалистката от България – Анна Деянова-Атанасова, старши учител по руски език в началния етап на обучение на 133 училище в София „А. С. Пушкин“.

Анна, как така стана, че Вие избрахте професията на учителя, и не просто на учителя, ами именно на учителя по руски език?

О, тук се стекоха много обстоятелства… Професията си я избрах най-вече под влиянието на майка ми, навярно тя бе съзряла някакви педагогически наклонности в мен… Що се отнася до руския език – всичко се случи от само себе си. Когато бях четвърти клас, изпратиха татко на обучение в Русия, в академията „Юрий Гагарин“.

И там, в подмосковското Монино, ние с брат ми Ясен ходехме в местното училище №1, където освен нас учеха още много чуждестранни деца. Естествено, преподаването се водеше на руски език. И всички ние общувахме – в училище и на улицата – също на руски. Добавете към това, че в нашето семейство винаги е съществувал култ към руската литература, руския театър, руската музика…

Така че когато семейството ми се върна в София, аз продължих образованието си в училище „Александър Пушкин“, а после постъпих в университета „Климент Охридски“ в специалността „Руска филология, психология и начална педагогика“. А след това… отново се върнах в родното си училище, където сега работя, преподавам руски в началните класове. И синът ми също учеше там… Кръгът, както виждате, се затваря…

А брат Ви, той също ли тръгна по Вашия път?

Не, той е политолог по професия и сега живее в Испания, но си избра за жена рускиня от петербургско професорско семейство. Редовно се събираме в София, заедно отбелязваме всички български, руски и испански празници. Последния път цялото семейство отидохме на концерт на Ансамбъла за песни на руската армия. Не знам защо си мислех, че ще има малко зрители, все пак на мода сега е друга музика. Но огромната Зала 1 на НДК беше пълна, аплодираха на крака, викаха певците на бис.

Във Вашето училище с обучение по руски език вероятно намаляват учениците? Сега по-често избират английския…

Ако става дума за България като цяло – да, броят на знаещите руски намалява. Работата е в това, че до неотдавна руският беше задължителен предмет и голяма част от българското население умееше да говори, чете и да пише на руски. Сега картината се изменя. Но знаете ли, има един такъв български афоризъм: „Оптимист – това е човек, който учи английски език, а реалист – този, който учи руски“.

Що се отнася до нашето училище – не, не бих казала, че учениците са станали по-малко. Както и преди това, родителите водят децата си при нас, това значи, че по определен начин свързват тяхното бъдеще с руския език, с Русия. Напълно е възможно някои от родителите, като моя баща и майка ми, да са учили или работили в Русия, други, като семейството ми, обичат руската култура, а някои пък прагматично гледат в бъдещето и разбират, че съдбите на България и Русия, независимо от стечението на обстоятелствата днес, са здраво свързани.

Вие учите деца от първи до четвърти клас, та те са съвсем малки! Как се справят с руския език с неговата съвсем не лесна граматика?

Не-не, не трябва да се започва със заучаване на правила, никакво зубрене! Ние започваме от песнички, от четене на приказки, от анимационни филмчета. Езикът се разбира по-лесно, когато се използват емоциите, а не строгите правила. Граматиката идва по естествен път, чрез речта, чрез словото.

Тук, на международния конкурс „Най-добър учител по руска словесност зад граница“ аз представих своята презентация тъкмо върху тази примерна тема. Отговарях на нелекия въпрос „Възможно ли е запознаването с руската книга в началните класове?“. Моят отговор е „да“. Но отново става дума за това – отначало трябва да се провежда така наричаната „предтекстова работа“ – запознаването с театъра, киното, стиховете. Именно така се движа с моите деца към разбирането на руската литература – от простото към сложното. В тази възраст се извършва обикновено натрупване на лексика. А вече в пети клас знанията им се структурират и тук настъпва времето да се заемем с граматиката…

(Между другото децата учат руски по-трудно просто поради това, че той – за разлика, да кажем, от английския – прилича на българския. Затова съществуват специални методики, които предпазват от объркване. Аз самата понякога препроверявам себе си в разговорите с руските си приятели: правилната дума ли съм избрала, там ли съм поставила ударението, където трябва да е…)

И ето така постепенно моите момичета и момчета започват да усвояват руския език в среда, на тях вече им е интересно да разберат какво предстои нататък. И мнозина след седми клас, когато идва времето да изберат следващата форма на образованието си, отново избират руския език.

Аз съм чувал, че на руски се учат даже децата в детската градина?

Вярно е, тази учебна програма е организирана от българското национално движение „Русофили“, когато стана ясно, че броят на знаещите руски език в нашата страна намалява. Аз помагам с каквото мога на тази благородна работа, конкретно – осигурявам им методики.

Справка от „Руски дневник“

Много важна част от дейността на „Русофили“ е съдействието в изучаването на руския език. Ежегодно с помощта на добронамерени бизнесмени, с подкрепата на руски фондове активистите на общността успяват да създадат един специализиран кабинет в едно от средните училище. (Към днешно време вече повече от 200 хиляди български ученици учат руски език, за повече от 130 хиляди той е приоритетен измежду другите чуждестранни езици).

Между другото благодарение на подкрепата на Москва в 122 училища в София е възстановено обучението по руски език. Открити са 27 специализирани кабинети.

Мога да добавя, че съществуват специални курсове по руски език и за възрастни и в тях се записват студенти или просто желаещи да повишат нивото си на владеене на руски. Това могат да бъдат например бизнесмени, работещи с руски партньори или такива, които възнамеряват да заминат в Русия, за да продължат там образованието си.

Какви са Вашите впечатления от конкурса?

Аз не за първи път участвам в подобни състезания. Никога няма да забравя международния Пушкинов конкурс на педагозите русисти, който провежда „Российская газета“. Аз участвах в него през 2012 година – това беше истински празник за всички нас, преподавателите по руски език.

В такъв ярък празник се превърна и сегашният конкурс. Убедих се още веднъж: интересът към руския език никога не е изчезвал, той отдавна вече е станал език на международното общуване. Затова мисля, че основната победа на конкурса, както винаги, се пада именно на него – на руския език

Поздравления!

На 24 октомври в Георгиевската зала на Екатерининския дворец се проведе тържествена церемония по награждаване на победителите в международния конкурс „Най-добрият учител по руска словесност“.

Абсолютни победители станаха:

Инна Борисова Розентулер (Израел) – учител в средното училище „Хават-а-Ноар-а-Циони“ в Иерусалим, 34 години професионален стаж.

Александър Алексеевич Строканов (САЩ) – професор в Лондонския колеж, директор на Института за руски език, история и култура, 35 години професионален стаж.

Фан Ан Чин Тхи (Виетнам) – от Института за чуждестранни езици към Ханойския държавен университет, заместник-декан на факултета по руски език и култура, 10 години професионален стаж.