Политологът Андраник Мигранян — за това как необмислените и прибързани действия разрушават държавните проекти
Наред с изявленията на хората, които все още не са излезли от епохата на Студената война, такива като Джон Маккейн и Линдси Грем, анализаторите на Fox News, неоконсерваторите, се появяват трезви хора, които се опитват да представят по-обективна и балансирана оценка на събитията.
Хора като Стив Коен ( професор в Ню-Йорксия и Принстънския университети), Том Грен ( специален помощник на :Президента на Буш младши по въпросите на Русия), Роберт Легволт (професор в Колумбийския университет), Джек Метлок (специален помощник на Президента Рейгън и старши директор по въпросите, свързани с Европа и СССР в Съвета за национална сигурност на САЩ, посланик на САЩ в СССР), Димитрий Саймс ( директор на Центъра за национален интерес) и редица други. Но те са твърде малко.
Върви лавина от информация, демонизираща както Путин, така и Русия, и стремяща се да представи нашата страна в качество на агресор. За съжаление, в този план се изявяват не само експерти и журналисти, но и официални лица. Не само сенатори и конгресмени, но и хора като Макейн, които нямат понятие за това, което говорят – те представят настроения от епохата на студената война. Макейн по-рано се беше поставил в глупава ситуация, като мислеше, че „Павда“ все още се явява главен вестник на руската държава. Това е показател за нивото на знанията на американците за това, което се случва в този регион и в тази страна.
Но уви, подобни изявления са направени и от Държавния секретар на САЩ във всички основни политически програми – Facethenation, Meetthepress. Джон Керри също се оказа човек, живеещ в непонятно пространство: той започва да говори, че действията на Русия, когато руските военни, възможно, се предвижват по Кримския полуостров е политика от епохата на XIX век, а сега сме XXI век. Той благополучно е забравил, че американците само с това се занимават и в XXI век, и в XX век, въобще.
В съзнанието на хората се случва, очевидно, някаква шизофрения – те оценяват действията на едните с едни критерии, а собствените действия, съвършено не забелязват. В този смисъл е много показателна статията, публикувана във Washington Post, в която се говори за правата на LGBT- обществото в Русия: те казват, че при тях в много повече щати законите в това отношение са по-лоши в сравнение с Русия и цитират напълно уместно известния израз от Библията: „виждате сламката в чуждото око и не забелязвате гредата в собственото“.
Съветниците на Обама също довеждат до заблуждение своя Президент – говорят за превземане от страна на Русия, въпреки, че никакво превземане няма. Русия има право да разположи по силата на Договор 25 хиляди свои военни. При това, по сведения на хората от Севастопол, в Крим се намират малко повече от 10 хиляди. Това означава, че Русия може да разположи още 15 хиляди на законно основание. А фактът, че някои военни единици са се предвижвали в полуострова, не представлява нарушение на задълженията.
Странно, че в западните медии, особено в американските, се говори, че самият народ е въстанал против управляващите в Киев. Получава се, че това, че е нарушена Конституцията и е осъществен преврат е нормално, а фактът, че в Крим народът също взе решение да вземе властта в свои ръце, предвид нелегитимната власт в Киев и подчини местните органи на властта, местните правоохранителни и силови структури – това, според тях, е нарушение на някакви закони…
Кой е спечелил на този етап и кой е загубил?
Засега, в дадената ситуация може да се твърди, че западът на Украйна и Западът като цяло претърпяха съкрушително поражение в Украйна…