Събуждането на Европа

Вазов нарече „пиянството на един народ” бунтовния кипеж в Българско през пролетта на 1876 г. Всъщност Априлската епопея беше едно събуждане след близо 500-годишното люлеене на българите в робска люлка, която умниците в МОН се опитаха да представят ту като „присъствие”, ту като „съжителство”. Но ако жадуващите свобода и държавна самостоятелност българи от онова време са се вдъхновявали от Великата Френска революция (1789 г.) и борбите на Гарибалди за освобождение и обединение на Италия, днес самата Западна Европа има нужда от събуждане. Защото само няколко дена след подписването на „историческото” споразумение с Турция за реадмисия на нелегалните имигранти, на летище „Завентем” и метростанция „Мьоленбек” в Брюксел се взривиха ислямски фанатици. Загинаха 31 невинни граждани и стотици бяха ранени.

И като заваляха едни обвинения към силите за сигурност, че не са обърнали внимание на „приятелските” предупреждения за терористична заплаха – свят да ти се завие! Дори ислямистът Ердоган си спомни, че турските сили за сигурност са заловили единия от атентаторите на летище „Завентем”, Ибрахим Ел Бакрауи. След което Турция го екстрадирала и предала на Белгия или Холандия, а белгийците го пуснали на свобода.

След този „приятелски огън” двама министри от правителството на Шарл Мишел подадоха оставки, а и цялото правителство бе на път да хвърли кърпата. Интригантът Ердоган, разбира се, не обясни защо Турция е екстрадирала терориста Ел Бакрауи, вместо да го тикне в затвора, както прави с журналистите, които критикуват държавния глава?

Така или иначе, „ослепяването” на френските и белгийските специални служби за джихадистката пропаганда и терористичните приготовления в мюсюлманските гета е поразително. А изявлението на Франсоа Оланд след поредния атентат, че Европа е в състояние на война, граничи с паникьорство. С кого воюва Европа? С „Ислямска държава”? С „диктатора” Башар Асад? Или със собствените си граждани с ислямско вероизповедание? Вярно е, че родителите на много от тях са от Близкия изток, но самите те са второ и трето поколение европейци. Излиза, че „мултикултурна” и „толерантна” Европа е развъдник на ислямски радикализъм и тероризъм. Да не забравяме и как „мама Ангела” покани и настани в Германия над 1 милион „нови европейци”. Усетила, че това може да сложи край на политическата й кариера, Меркел се хвана като удавник за Ердоган и наложи позорната сделка с Турция за замяна на нелегални имигранти срещу сирийски бежанци. При това, с доплащане на Анкара на 6 млрд. евро от страна на ЕС.

На 17 април се очаква Меркел да присъства на церемония по откриването в град Килис на образователни и здравни проекти за сирийски бежанци. В Килис сирийците превъзхождат два пъти местното население, а общият им брой в Турция е 2 715 789 души. Само броят на сирийчетата, родени в Турция, възлиза на 152 000. След подписването на споразумението ЕС-Турция се очаква нов прилив на бежанци в Турция, при което броят им ще достигне 4 милиона души. Паднат ли визите за турски граждани, Европа отново ще бъде залята с преселници. Някои предвиждат до 2050 г. само броят на мигрантите от Африка да достигне 60 млн. души.

Надеждите на европейските бюрократи, че Турция ще задържи имигрантския поток, са истинска самоизмама: Турция не е спирачка, а генератор на миграционен натиск към Европа. Първо, защото води война със собствените си кюрди в Югоизточен Анадол, принуждавайки към 700000 души да се изселят от родните краища.

Второ, защото се превръща в арена на терористични атентати.

Трето, защото враждебната и вероломна политика на Ердоган и Давутоглу към Русия, Сирия, Ирак, Иран и други съседи на Турция торпилира икономическия растеж и доведе до фалит цели отрасли като туризма, зеленчукопроизводството и овощарството.

Четвърто, докато американският експерт по Близкия изток Майкъл Рубин прогнозира пред сп. „Нюзуик”, че вероятността за военен преврат в Турция е много висока, турските медии тиражираха твърдения, че САЩ подготвят свалянето на правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и на Ердоган. От Държавния департамент на САЩ нарекоха тези твърдения нелепи и не заслужаващи да им се отговаря, но подозренията остават.

Хладният прием на Ердоган в САЩ, когато вместо Обама с него се срещна – и то в хотела, където беше отседнал, – вицепрезидентът Байдън, показва, че на Белия дом му е писнало от неговите наглости. На всичко отгоре, Ердоган беше помъкнал със себе си шефа на МИТ Хакан Фидан, чиито отношения с ислямските радикали са публично известни. Не е случаен фактът, че пътната полиция във Вашингтон задържа „погрешка” конвоя на Ердоган.

Визитата на турския президент ще се запомни само с откриването на първата в САЩ джамия с две минарета! Републиканският кандидат президент Доналд Тръмп получи чудесна възможност да атакува Барак Обама и Хилари Клинтън на тема „мюсюлманите в САЩ”.

Пето, посегателствата на режима в Анкара върху опозиционните медии провокираха ядовити коментари в САЩ и ЕС.

Ердоган и Давутоглу допълнително обтегнаха отношенията със Запада, нахвърляйки се върху западните консули в Истанбул, опитващи се да присъстват на процесите срещу журналистите Дюндар и Гюл от в. „Джумхуриет”. “Кои сте вие, бе! – провикна се Ердоган. – Каква работа имате там?”. От Държавния департамент на САЩ заявиха, че закриването на делата за обществеността е притеснително („Джумхуриет”, 29.03.2016), а от Италия, Англия и Франция отговориха, че да наблюдават, е задължение на дипломатите („Миллиет”, 30.03.2016). На 17.03.2016 г. германският телевизионен канал ARD излъчи видеоклип, осмиващ турския президент Ердоган. На фона на песента „Ердоги, Ердого, Ердоган” в клипа се показват комични издънки на диктатора, в това число как един кон го хвърля на земята. Освен това в песента се говори, че ако журналист напише нещо, което не харесва на Ердоган, на другия ден вече е в затвора. И че Ердоган мрази кюрдите като чумата и предпочита да ги бомбардира, вместо религиозните братя от „Ислямска държава” (ДАЕШ).

Турското МВнР привика за обяснение германския посланик в Анкара Мартин Ердман, но той  напомни, че медиите в Германия са свободни… А в. „Миллиет” (31.03.2016) написа, че Берлин е препоръчал на Турция „да се съобразява с европейските ценности”..

Помощник държавният секретар на САЩ Хийтър Хигинботъм, която посети бежанския лагер в Мория, Гърция, също разядоса Анкара, като заяви, че Турция все още не е готова за членство в ЕС. След това от Вашингтон и Тел Авив предупредиха своите граждани незабавно да напуснат Турция, поради опасността от терористични нападения срещу тях. Тези предупреждения британският телевизионен канал „Скай Нюз” коментира така:„Ислямска държава” е в Турция…”

Това ли е „сигурната страна”, на която Меркел възлага надежди да спира миграционния поток към Европа? Въпреки че България не се споменава в споразумението ЕС-Турция, на 30 март 2016 г., Народното събрание ратифицира наложената ни от ЕС помощ за Турция в размер на 11 млн. лева. Сякаш гледаме екранизация на приказката „Болен здрав носи”! Правителството на Борисов тегли външни заеми, за да плаща „данък спокойствие” на рекетьорския режим в Анкара. А оградите по границата с Турция, Гърция и Македония чакат по-добри времена. Както и българските ВВС чакат нови самолети Ф-16, които най-вероятно ще се окажат втора или трета употреба.

Вилнеещият в Турция терор – държавен, левичарски, кюрдски и джихадистки, не попречи на ръководството на ДПС да се срещне с представители на двете основни опозиционни сили в Турция – Народно-републиканската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД). Другата опозиционна партия, прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) не беше удостоена с визита.

Преди да отпътува за САЩ, Ердоган си спомни, че е върховен главнокомандващ на Турските въоръжени сили и посети Военната академия в Анкара за да „повдигне духа” на офицерите. Вместо това внесе силно колебание у тях, след като им сподели, че от миналия месец юли досега в борбата с тероризма са паднали убити 355 военни, полицаи и жандармеристи, а са били „обезвредени” 5359 „терористи”. Въпреки това, Ердоган повтори лозунга „Един език, една нация, едно знаме, една държава”, който според съпредседателя на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ е фашистки лозунг.

Понеже и в Европа, и у нас все още има наивници, които смятат, че между исляма и джихадисткия тероризъм няма връзка (за разлика от тях в своята книга „Силата на разума” Ориана Фалачи пише, че не може да се отдели ислямът от тероризма на ислямистите), ще преразкажем написаното във в. „Джумхуриет”, от 27 март, относно дейността на един проповедник от турското Управление на религиозните дела  (Диянет). Пенсионираният мюфтия Мустафа Полат преди време служил като мюфтия в общините Дюздже Акчакоджа и Газиосманпаша в Истанбул, а сега е на щат като „ваиз” (проповедник) към Диянета. Заради своите пристрастия към оръжието и силата получил прозвището „мюфтията танкист и артилерист”. Преди петъчния намаз проповедникът Полат заявил на вярващите: „Мирът ще дойде с атомна бомба! Силната армия и мощните оръжия възпират. Не можеш да осигуриш мир, ако нямаш силна армия. За да откажеш врага от война, трябва да направиш най-съвършените танкове на света, най-съвършените самолети, ракети, ядрени оръжия и атомни бомби”.

Преди две години лидерът на „Ислямска държава” Абу Бакр-Ал Багдади беше казал, че ислямът не е религия на мира, а на войната. Така че ислямският терор не е следствие на неправилно тълкуване на исляма, а съвсем съзнателно извличане от религията на постулати, които оправдават насилието. Няма „умерен” ислям – ислямът е кротък само когато на врата му стои държавният чатал. Няма религия, която да не може да бъде тълкувана така, че да оправдава най-престъпни, агресивни и завоевателни политически цели.

Ако ви трябват доказателства, спомнете си как завършва Четвъртият кръстоносен поход: вместо с освобождаване на гроба Господен, със завладяването на православния Константинопол през 1453 г.

Днешните политически лидери на ЕС са същите демагози, но поради пълната си военна немощ, предпочитат да плащат данък спокойствие на Ердоганова Турция. Пред войната те избраха позора, но ще си получат и войната. Миналата година манифестираха с лозунги по „Шанзелизе”: „Аз съм Шарли” и „Ние сме парижани”. Тази година станаха белгийци от Брюксел, а утре какви ще са? Тероризмът не ще молитви, цветя и свещи – иска изтребване с всички средства!

Добре е, че все още има държавници и народи, които не желаят да бъдат жертвени овни. И които за срам на Запада, будят заспалото европейско самоуважение. Обаче, вместо да правят като тях, нашите управляващи се разграничават от Вишеградската четворка и призовават за общоевропейски решения по мигрантската криза. Но кога ситият вярва на гладния? Не проповядва ли и Спасителят, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие?

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”, гласи една народна мъдрост.