Велики четвъртък е рожденият ден на Църквата.
В деня на Велики четвъртък Църквата си спомня четири събития едновременно: Тайната вечеря, на която Исус Христос установява тайнството Евхаристия (Причастие), Неговото измиване на нозете на учениците, Неговата молитва в Гетсиманската градина и предателството на Юда.
Евангелието от Матей казва, че по време на трапезата Исус е взел хляб, благословил го и като го разчупил, раздал на учениците с думите: „Вземете, яжте: това е Моето Тяло“. След това подал на апостолите чаша и казал: „Пийте от нея, тъй като това е Моята Кръв …“.
Фра Беато Анджелико „Тайната Вечеря“
Андрей Рубльов „Тайната вечеря“
Именно затова на Велики четвъртък християните се приобщават към Светите Христови Тайни, вкусвайки осветен хляб и вино.
По време на Тайната вечеря Христос казал на своите ученици, че един от тях ще го предаде. Юда Искариотски вече е предал своя учител за 30 сребърника и през нощта в Гетсиманската градина той ще Го посочи на стражата, като се доближи и Го целуне.
Н.Н. Ге „Тайната вечеря“, 1863. Сянката на потъващия в тъмнината Юда зловещо пада върху участниците на вечерята.
Светата църква учи, че без причестяване няма истински християнски живот, тъй като в това Тайнство се осъществява най-пълното, пределно възможно на земята благодатно съединяване на човека с Бога.
Тайната вечеря е била извършена от Христос един ден преди празнуването на старозаветната Пасха. Евреите отбелязвали този празник в памет на излизането им от Египет, където те са били в робство в продължение на 40 години.
Както много други събития в старозаветната история, празникът на юдейската Пасха подготвял хората към приемане на истинската Пасха, истинското спасение от робството на греха и смъртта. Такова спасение е трябвало да донесе на хората Синът Божий – Новозаветният Пасхален Агнец, заклан за греховете на света. Толкова велико и дълбоко било падението на хората, че единствено Сам Бог, доброволно приемайки върху себе си падналата човешка природа, може да спаси човека.
Господ ни поднася Себе си в Тайнството на Евхаристия, за да може всеки вярващ в Него да достигне главната и единствена цел на своя живот – да се приобщи към Божествената любов, да се приобщи към Самия Бог.
Тайната вечеря започнала с измиване. Синът Божи, Творецът на света осъществява обред, който традиционно се е вършил от робите: Той измил краката на апостолите.
А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
Христос призовава към възможно най-крайната любов, до пълно себеотрицание, до забрава на собствените си мними и реални добродетели и права, до смърт: Няма по-голяма любов от това „душу свою положитъ за други своя“. (Йоан 15, 13)
Учениците били поразени от действията на Божествения Учител. Те приемали мълчаливо измиването. Единствено апостол Петър не се сдържал и възкликнал: „Господи! Ти ли трябва да миеш моите крака?“ Христос отговорил: „Каквото правя сега, ти не знаеш, а ще го проумееш след това… Ако не те измия, няма да си част от мен“. Със своя пример Господ показал не само любов към учениците си, но ги научил на смирение, за да не смятат за унижение да служат на ближния…
Юда отива при първосвещениците, за да предаде своя Учител.
На Велики четвъртък свещенослужители и миряни стоят в Храма със запалени свещи в ръце, в знак на това, че славата и величието не са напуснали Христос по време на страданията. След службата свещите не се гасят, а се запазват горящи до Великден.
http://www.fontanka.ru/2014/04/16/173/
http://pravsobor.kz/1_shagi_v_hrame/o_Poste/Velikiy/bogoslyjeniya/strastnaya/ChetverG-ytro.html