Велики (Страстни) петък е най-тъжният ден в църковната година. На този ден църквата си спомня съда над Исус Христос, неговото бичуване и поругаване, наказание и смърт чрез разпъване на кръст.
Исус пред Синедриона (първосвещениците)
В нощта на Страстния петък довеждат Исус в Синедриона – висш религиозен и съдебен орган на древна Юдея. Христос застанал пред Анна. Той започнал да разпитва Христос за неговото учение и за последователите му. Исус отказал да отговаря, той твърдял, че винаги е проповядвал открито, не е разпространявал никакво тайно учение…
Каква тайна Христос не издал на първосвещеника преди смъртта си?
Герит ван Хонторст „Христос пред Първосвещеника“ (фрагмент)
Последните думи на Спасителя към Юда в Гетсиманската градина: „Друже, за какво си дошъл?“ (Матей 26:50). Той казва точно „Друже“, а не нещо друго. И това е необикновено!
Спасителят, който е знаел, че ще бъде извършено предателство, все пак приел Юда за ученик. Когато на Тайната вечеря предупредил ученика за предателството, Той все още го наричал приятел.
Христос ни показва пример за смирение и вярност към тези, които обича. Първосвещеникът попитал Исус за учениците Му и за Неговото учение. Исус му отговорил: „Аз говорих ясно на света; винаги съм учил в Синагогата и в Храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил тайно. Защо Ме питаш? Попитай преди, които са чули какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм говорил“ (Йоан 18:20-22). Питат Го за учениците и за учението Му и Той отговаря, че е учил, без да се крие. Тоест, Той отговаря на втората част на въпроса, но напълно пренебрегва първата. На прага на Кръстните мъки Господ ни показва как да премълчим, как да не предадем, как да простим.
Анна нямал власт да осъди Христос и го отправил при Кайафа. Исус мълчал. Синедрионът, свикан при Кайафа го осъжда на смърт.
Мадрасо и Агудо, Хосе де „Исус в къщата на Кайяфа“, 1781-1859
Отричането на апостол Петър
Петър си спомнил словото на Исус: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. Петър, който следвал Исус до Синедриона, не го пуснали вътре… Слугите познали ученика на Христос и започнали да го разпитват. Петър три пъти се отрекъл от учителя преди да пропее петелът.
Карл Хенрих Блох „Отричането на Петър“, 1834–1890
Исус пред Пилат Понтийски
Сутринта на Велики петък отвели Исус в преторията, която се помещавала в бившия дворец на Ирод. Необходимо било да се получи от Пилат потвърждение на смъртното наказание. Пилат бил недоволен, че го замесват в това дело. Той отишъл при Исус в преторията и провел личен разговор с него. След разговора си с осъдения, Пилат решава да предложи на тълпата Исус да бъде освободен по случай празника. Тълпата обаче, подстрекавана от първосвещениците, настояла да бъде освободен престъпникът Варава, а не Христос. Пилат се колебаел, но в крайна сметка осъдил Христос, но не използвал формулировката на първосвещениците. Измиването на ръцете на Пилат е знак, че той не иска да се намесва в случващото се.
Христос пред Пилат
Юда връща 30 сребърник – миниатюра от Росанското евангелие
Уге Хайме „Бичуване с четири символа на евангелистите“. Барселона, 1492 г.
Тиеполо, Джовани Доменико „Бичуване на Христос“, 1727 – 1804
Поругаване и увенчаване с венец от тръни
Късното утро на Страстния петък. Мястото на действие — дворецът в Ерусалим около кулата на замъка на Антоний. За да се подиграят с Исус „Царят на Юдеите“, Го обличат с червена мантия, поставят Му венец от тръни и му пъхат в ръката жезъл.
Караваджо „Коронация с тръни“, 1571-1610
Йероним Бош, 1495-1500 / Национална галерия, Лондон
Маси Куентин (1465 /1466 – 1530) „Бичуването на Христос“
В такъв вид Го извеждат пред народа. Виждайки Христос в пурпурна мантия и венец, Пилат, произнася: „Ето човека“.
Йероним Бош „Ecce Homo“ (Ето Човека)
Глазунов И.И. „Разпни Го!“ – 1994 г.
Верчели – Христос с венеца от тръни (Ето човека!), 1477-1549, Сиена
Носенето на кръста
Около обяд на Велики петък. Пътят към Голгота. Осъденият трябва да носи кръста до мястото на екзекуцията. Христос го следват плачещи жени и Симон от Киринея: тъй като Христос паднал под тежестта на кръста, войниците заповядали на Симон да му помага.
Йероним Ван Бош „Христос, носещ кръста“. 1515
Тициан „Христос, носещ кръста“, 1488/1490-1576
Джовани Батиста Тиеполо „Процесия към Голгота“, 1696–1770
Лувър (Париж): Лотто „Носене на кръста“, 1526
Свалянето на дрехите от Христос и разиграването им със зарове от войниците
Войниците, след разпъването на Исус, свалили дрехите му и ги разиграли чрез жребий.
Ел Греко (1541-1614), El Espolio
Голгота — Разпятието Христово
По еврейски обичай на осъдения на смърт се предлагало вино. Исус се отказал от напитката. От двете му страни били разпнати двама разбойници. Над главата на Исус към кръста била прикрепена табелка с надпис на еврейски, гръцки и латински „Цар Юдейски“.
„Разпятие на Христос“ (стенопис на Теофан Критски в Крестоникитския манастир на Атон)
Монако Лоренцо „ Разпятие“, Сиена, 1365/70 — Флоренция, до 1426 г.
Лувър (Париж): Мантения Андреа „Разпятие“, 1457-1460.
Матиас Грюневалд (Matthias Grunewald), 1470–1528
Кранах Лукас Старши „Разпятие“, 1472—1553
Свалянето от кръста
Йосиф Ариматейски — ученик на Исус, тайно помолил Пилат да свали тялото на Исус и Пилат позволил.
Rogier van der Weyden (1399/1400–1464) „Сваляне от кръста“, между 1435 и 1438 г.
Джовани Доменико Тиеполо „Сваляне от кръста“
Оплакването на Христос
Оплакването на Христос е епизод от Страстите Христови, следващо след снемането на Неговото тяло от кръста, предшестващо погребението.
Лувър (Париж): МалуелЛ Жан – „Оплакването на Христос“, ок. 1400.
Пиета – Джовани (Джамбелино) Белини. Около 1505 г.
Коржев Хелий „В сянката на кръста“, 1995 г
Якопо Джовани Батиста ди, 1530-1535
Полагането в гроба
След това Йосиф от Ариматея, ученик на Исус, но тайно, от страх от юдеите, помолил Пилат да свали тялото на Исус и Пилат позволил. Никодим, който преди идвал при Исус през нощта, донесъл смес от смирна и алое.Те взели тялото на Исус и Го увили с плащеница с благовония, както обикновено юдеите погребвали. На мястото, където Той бил разпнат, имало градина, а в градината нов гроб, в който все още никой не бил положен. Те положили Исус там заради юдейския петък. (Йоан 19:38-42)
Там присъствали галилейски жени, които оплаквали Христа. (Лк. 23:53. )
Тициан (1490–1576) „Погребването на Христос“, 1559
Микеланджело Мериси да Караваджо „Полагането на Христос в гроба“, 1602-1604
Мастер Франке (1380–1430) „Погребването на Христос“, 1424