Спим спокойно, нали? Никога сигурността на България не е била така яко защитена. Откакто останахме без армия и оръжие. Откакто „най-силният и най-миролюбив“ съюз ни вклещи в прегръдката си. Откакто страната ни се покри с американски военни бази. Откакто на морския ни бряг вместо чужди туристи се настаниха натовски флотилии. Откакто този пакт се настани в сърцето на самата ни столица, за да следи отблизо държавата да не направи „погрешна“ стъпка встрани от генералната линия на генералните щабове във Вашингтон и Брюксел.
Това е, което вече 11 години ни се втълпява и с което се зомбира цяла Източна Европа. А генералната линия е една – вражда и война с Русия. И тя бе изработена не вчера и не заради „руската агресия“ срещу Украйна или заради „анексията“ на Крим – тези понятия са също толкова лъжовни, колкото и „миролюбието“ на НАТО. Тя бе изфабрикувана във вашингтонските мозъчни тръстове заради независимата външна политика на Москва, заради нежеланието на света да живее под единното командване на една суперсила.
Тази генерална линия бе измислена, защото е жизнено необходима за самото съществуване на пакта. Защото мирът го обезсмисля. До неотдавна за реанимирането му бе достатъчно да се говори за опасността от международния тероризъм, но това не даваше възможност да се насочи открито „острието на копието“ – както сполучливо в Брюксел нарекоха новата натовска доктрина, към истинската цел на трескаво военизиране на европейския Изток. Необходима бе истинска война. Тя бе старателно готвена и реализирана – в Украйна и в целия Близък изток.
Чергата на Европа вече две години гори – в буквалния смисъл на думата. В Украйна с гореща война. От юг с нашествието от бежанци. Това не пречи на подвластните на САЩ правителства да следват генералната линия. С „тъй вярно“, отговарят и българските власти на всяка команда от Брюксел. През последните месеци раболепието им не знае граници. Нямат граници нито лъжите, нито приумиците, нито лицемерието им. Те са уникални. Както впрочем уникален се оказва пактът, в който продажни политици натикаха страната ни на паметната дата 29 март 2004 г.
„НАТО е уникален съюз, в който всеки е важен“, заяви вчера гражданинът Плевнелиев по време на двучасово тържество за откриване на команден щаб на НАТО в София. И пак излъга. Пак пя приспивна песен. Рефрена, който до умопомрачаване повтарят натолюбците, е прословутият член 5 от договора на пакта. Според него всяка страна членка, ако бъде нападната, всички останали щели да я защитят. Нищо подобно. Досега в 66-годишната история на пакта няма такъв пример. Има обаче пример за това, че въпросният член е ялов. Той нищо не казва как ще действат „съюзниците“, ако една страна членка предприеме агресивни действия срещу друга, както това стана преди повече от 30 години, когато Турция анексира северната част от Кипър. Имаха ли някакво значение стоновете на Гърция? Не.
Никой не се сеща да спомене за член 3 от договора. В него се казва, че наред с колективните усилия страните трябва „да развиват ефективно собствените си възможности да се противопоставят на въоръжено нападение“. Е, и? Какво правят нашите началници за развитие на собствените ни способности за отбрана? Формулата е „колкото се може по-малко национално и повече чуждо присъствие“. Васални властоносци раздават щедро цялата държава под аренда – безплатно! Отбрана, икономика, информация – всичко!
НАТО наистина е уникален съюз. Непрекъснато говори за мир, а генералите му се чудят къде да драснат клечката на нов конфликт. За 11 години успяха да пратят на смърт български войници под знамето на НАТО в Афганистан и Ирак, да подкрепят с две ръце – и една лодка! – агресията срещу Либия. Днес оттам ни връхлитат бежански вълни. Още през 1999 г., готвейки се усърдно за членството, отворихме небето си за бомбите, които избиваха родствения ни по кръв и вяра сръбски народ. Наистина е уникално „миролюбие“.
Сега сме разтворили брега си за американско оръжие и флот, насочени срещу други братя – руснаците. Все пак, колкото и да се стараят разни безродни натолюбци, генният код не се променя лесно. Братът си е брат. Трябва да ни е пределно ясно обаче, че новата авантюра е много по-опасна. Защото не става дума за подготовка на провокации и агресия срещу Русия. Американците са уникални в умението си да вкарват във война брат срещу брата. Украйна го доказва. Те са и цинично откровени. „Военноморските сили на САЩ искат да запазят постоянно присъствие в Черно море“, заяви командващият 6-и американски флот адмирал Джеймс Фого в навечерието на започващите маневри Sea Breeze-2015. И добави, че този път те са по-интензивни и мащабни заради напрегнатите отношения с Русия.
Държавните началници си гледат добре работата. Те служат на други по-големи чуждоземни началници. На тях отварят в София командни щабове, за да не им извърти народът някоя лоша шега. На този етап няма опасност. Народът спи. Засега.
Автор: Светлана Михова, в. „Дума“