Автор: Евгени Колев,
Тръмп трябва да е доволен от България. Както бе задоволен и предшественикът му Обама. През последните дни – ако човек не следи случващото се у нас – би останал с впечатление, че откровеният проводник на щатските интереси Митов все още е външен министър, че не е имало президентски избори, които извадиха „ястреба“ Плевнелиев от политиката завинаги, а земеделецът със самочувствие на четиризвезден генерал от US Аrmy Ненчев се готви за атака срещу враговете на световната демокрация…
Българската дипломация подкрепи въздушните удари на САЩ по летището Шайрат в независимата и суверена държава Сирия. Вярно с леко ослушвателно изчакване. Да не би нещо в Европа да са задухали други ветрове. Тандемът военолюбци Митов-Плевнелиев щеше да аплодират атаката още преди да се е случила.
За сметка на това ведомството на служебния дипломат №1 Ради Найденов се оказа най-кресливо в показния си американизъм сред европейските държави. Не се впечатли, че няма нито едно доказателство за това, че химическата атака в Хан Шейхун е извършена от сили на официален Дамаск, че военното летище – мишена на американските ракети, има въобще нещо общо, че дори видът на токсичното вещество е неустановен, но все повече съмнения сочат, че произходът му е от държава далеч от Сирия… Без оглед на това, че атаката над Шайрат е извършена без санкция на ООН (голямата лъжа с оръжия за масово поразяване вече мина в Ирак и Либия, но тогава Вашингтон се придържаше към елементарно приличие поне да търси подкрепа от международната общност), без решение на Конгреса дори…
България отново потвърди, че е в коалицията на вечно желаещите. Дори в една безумна акция, която поставя света на ръба на много по-дълбока криза, отколкото сегашната, която всички политици у нас използваха като плашило по време на изборите. А ескалацията на напрежение по оста Вашингтон-Москва няма как да не ни докосне. Задълбочаването на ситуацията в Близкия изток няма как да не ни постави под заплаха. Политическата класа – ако котерията аматьори заслужава това наименование – обаче показа, че може да постави на карта националната сигурност в името на слугинския си манталитет. Интересът на господаря – винаги над моя интерес, е правило от изисканите лакеи в Британия до простоватите руски крепостни селяни…
А дали пък във външно не са подготвили две декларации? Ами ако Европа и Могерини осъдят самоволната акция на каубоя от Куинс, Ню Йорк? С Обама май бе по-лесно. Старият континент безусловно го харесваше, тук има известно скърцане. И трябва да се внимава. Ако използваме една стара българска поговорка – „Магарето пърди – той вика „Чỳя!“ – сега в София са наострили уши двупосочно.
За да стигнат до декларация, в която само едно изречение им осигурява за вечни времена място в залата на славата на политическата глупост.
„Още веднъж подчертаваме необходимостта от възможно най-бързо разкриване и наказване на виновниците за варварския акт, извършен на 4 април т.г. в град Хан Шейхун…“ Обикновено точно така се разкриват и наказват виновници. От Виетнам до Сирия. Покриваме голяма площ от държавата, за своя зла беда, попаднала в сферата на щатските интереси (по Тръмп) – било с напалм, било с дефолианти, с ракети, ако се наложи – пускаме танкове и морска пехота. Виновните са „разкрити“ и наказани. Покрай сухото гори… всичко останало.
Подкрепата за американската агресия срещу независима Сирия от страна на българските власти е най-нелицеприятният акт на политическа сервилност. И то в момент, в който нито в Европа, нито в САЩ, нито в Русия и Китай (да не говорим за организацията на изкуствено дишане ООН) имат еднозначно решение от коя страна да подходят към този Гордиев възел.
Софийските ястреби размахаха крехки крилца. Но едва ли утре, когато последиците от тази жалка декларация се стоварят върху нашите глави под една или друга форма, те ще ни защитават. Или пак ще изпращаме като „желаещи“ български момчета и момичета да бранят Родината. На хиляди километри от родината. В една чужда война под чужд флаг…
Източник: news.bg