Човек да се чуди да се смее ли, да плаче ли или да се опаше с бомби и да се самовзриви в някой сутрешен блок, като гледа снимките и чете изявленията на президента Росен Плевнелиев при неговото посещение в Украйна. Някои хора просто не се вписват във фотографиите. Това не е политически, а естетически проблем. Снимките на Петро Порошенко и Плевнелиев, които се гледат и се прегръщат като млади гаджета в пролетен парк, могат за години напред да бъдат източник на национален срам. Украинците поне си имат извинение. Злите езици твърдят, че Порошенко сяда да пие от сутринта и не спира до късно вечер. А ние? Ние нямаме дори алкохолизма като извинение. Нашичкият просто си е карикатура. Карикатура на политик. Шарж на президент. Хумореска дори и като геополитически лакей. Клоун с амбиции. Оръжие за масово изтъпяване.
Но стига сме губили времето с тъжни оценки. Дайте да видим какво точно е бърборил Плевнелиев на срещите си с Порошенко. Както винаги изявленията му могат да доведат до масова стачка на мозъчни клетки. „За нас Крим е Украйна, а Украйна е Европа“, точно с тази тъпа заучена формула е демонстрирал липсата на всякакъв обществен усет българският президент. Разбира се, никой не му пречи да има своите убеждения и идеи, но е добре поне един път годишно да присъства в реалността, където са всички останали, защото иначе е леко плашещо.
И сега ще се опитаме да дадем един урок по реализъм на обитателя на „Дондуков“ 2. В нощта, преди той официално да пристигне в Киев, зловеща ръка изтръгна и скъса над 15 български флага, окичени по стълбовете в украинската столица в чест на визитата. Това е мистерия, която си струва да бъде разнищена. С какво малка България, така патетично евроатлантическа в изявленията на своите първи държавни лакеи, е заслужила толкова злостно отношение? С какво не са се харесали нашите трикольори на будната киевска общественост? Кой, кой, кой ли в Киев пази толкова тъмни страсти към нашето знаме?
Отговорът е оплетен като трилър и метафоричен като лирично стихотворение. Отношението изобщо не е към България. Мерзкото деяние по никакъв начин не цели да обижда нашата собствена държавна карикатура.
Какво се случва всъщност. Ден преди посещението на Плевнелиев, когато трикольорите ни се появават в Киев, депутатът от Радикалната партия на Олег Ляшко Дмитро Линко решава да си направи нощна разходка из града.
Линко не е някакъв си там обикновен перко. Фанатичен националист, той е командир на батальона „Дева Мария“, преди да влезе в парламента. Нека християнското име да не ви заблуждава, както и описанието „християнски батальон“ – това са част от изпечените главорези, които тероризираха населението на Донбас, защото то не иска да приема хунтата в Киев.
Преди това Линко е главорез от батальона „Шахтьорск“, който става толкова скандално известен със своите мародерства, че настоящият министър на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков е принуден да го разпусне официално. Но иначе, ако слушате Плевнелиев – Украйна – това е Европа. Черен виц.
Както и да е – Линко се разхожда из Киев и на нощната светлина вижда българските флагове. Веднага им прави снимка и я пуска във фейсбук като пита електората си – това ли е българското знаме или някоя подла и предателска душа е сложила руско такова. Да, в киевския здрач нашите трикольори му се виждат като руското знаме. Прегледайте профила му – същото виждат и всичките му другарчета по свирепост и национализъм.
Руско знаме насред Киев? Душите на фашагите се гърчат, разкъсват се на части от националистически спазми и някой от тях тръгва в мрака и разкъсва знамената. Без да му пука, че така ще предизвика мини-дипломатически скандал или че така омразните им руски медии ще надушат историята и ще я опишат в цялата й прелест.
На сутринта Киевското кметство е принудено да признае за вандалството. Няма как стореното да бъде заличено. Само в съзнанието на Плевнелиев обаче тази случка все едно я е нямало.
Това е метафорична случка. Тя показва атмосферата на политическа нетърпимост, фабрикуван националистически бяс, обществена лудост и ингриганство, в която съществува постмайдановското украинско общество. В това не само няма нищо европейско, това е връщане на тази страна към толкова мрачни и демонични времена, че ако бъдат пуснати в Европа, те ще са като раков тумор. Тук няма смисъл да си говорим с клишетата на политическата коректност. Трябва да си говорим истината. В същия ден, в който Плевнелиев се плюнчеше пред Порошенко, Радата на Украйна прие закон, който дори забранява споменавата на думата „Русия“ във всяка нейна форма. Това е някакво много тъмно оруелианство. А нашият собствен президент е готов да даде индулгенция на този спонтаен и мрачен фашизъм. Ако това е Европа, тя няма никакво бъдеще. Украйна, под благосклонния поглед на Брюксел, се превърна в една авторитарна държава, в която медии, хора и политика са под пълен контрол. В която убиват журналисти, защото са несъгласни с властта. В която късат знамена, защото им напомнят за Русия. Говорим не за обикновена държава, а за една нововъзникнала психиатрия, която се е запътила към пропастта със страшна сила.
И като окончателен край на тази история, трябва да обърнем поглед към нашите ширини. Когато новината за поруганите знамена нашумя, нашите собствени психодесни почнаха да твърдя, че това е съветска пропаганда и путинистка манипулация. Когато пред лицето на фактите се опиташ да ги отречеш – тогава наистина се нуждаеш от лекарства, които едва ли още са измислени.
Мисля си, че еволюцията се е обърнала в обратна посока. Няма друго обяснение просто
Автор: Александър Симов svobodnoslovo.eu