Сергей Светлов: «Всичко, което пея е само – любов!»

Сергей Светлов: «Всичко, което пея е само – любов!»

Публикувано от:

На 13 март в Руски културно-информационен център  се проведе концерт на знаменития  руски бард Сергей Светлов – композитор, поет, музикант. Пише музика в жанра на лирическа песен, с проникновена, чиста, светла тъга, присъща на руската душа. Изпълнява песни, написани върху свои и  стихотворения на класици и съвременници, сред които са произведенията на А. Пушкин,  А. Фет, К. Балмонт, Н. Гумильов, С. Есенин, И. Бродски, Е. Асадов, Р. Рождественски, А. Ахматова и много други. Изявява се самостоятелно, а също и в дует с цигуларката Дария Григориева.

Сергей е завършил руската музикална академия „Гнесини” в Москва. Роден и израсъл в центъра на Москва. Автор е на над 40 песенни и инструментални албума, като песните му не веднъж са звучали по радиостанциите: Ехо на Москва, Радио на Русия и др. През 2008 година Сергей Светлов става лауреат на Московския фестивал за авторска песен сред военнослужещи. 2009 година – победител в номинациите за „Военно-патриотическа” песен в алманаха „Москва Поетическа – 2009”.  2009 – Лауреат на Всеруския фестивал за Авторска песен „Куликово поле”, Лауреат на Националната премия „Страна Шансония – 2009”. Дипломант на Всеруския конкурс „Гринландия – 2010” за най-добра песен за Великата Отечествена война.

Също така, Сергей Светлов е арт-директор на Авторския Клуб-Театър „Маестро” (www. Maestrosvet.ru) Член-кореспондент към Петровската Академия на науките и изкуствата (2010)  Председател на секцията „Бардове” в Московското отделение на Руския творчески съюз за работниците в културата (2009).

Сергей Светлов в Болгарии2

– Сергей, за първи път ли идвате в България? Какви впечатления тя остави във Вас?

– В България идвам за трети път, а впечатленията ми всеки път нарастват  по възходяща. Първия път много ми хареса, но тогава беше лято, а сега съм тук, извън курортния сезон и видях България в други цветове –  краят на зимата е, няма сняг, цари тишина и сякаш България е притихнала в очакване на пролетта. Понякога е  малко мрачна, малко прилича на Русия, има и някаква разруха, необработени ниви, но в този план при вас е по-добре, а и имате лозя, планини… много обичам планините. Преди да дойда в София, имах концертно гостуване в Ловеч, Бургас, Пловдив,… Като минавах край Шипка, бях много впечатлен от красотата и величието на тази страна, писах някакви стихотворения и си представях, как нашите войници са преминавали тези труднопроходими места пеша, с каруци, коне,та в онези времена не е имало техника. В Ловеч също е имало големи сражения, посетих паметника на Васил Левски, запознах се с историята на България. Благодарен съм на Милен Тотев, който съдейства за моето идване тук. В Ловеч имаше една прекрасна творческа вечер и още много други такива в Бургас, Пловдив, а сега и тук в София. Порази ме, че имате сериозна интелигенция в по-напреднала възраст, която знае руски език, историята на Русия, а когато изпълнявах моите песни, те ме слушаха със затаен дъх, а след концертите идваха при мен и казваха: „Ние всичко разбираме и чувстваме, благодарим Ви за този чудесен концерт”.

– Как възникна този българо-руски проект?

– Много ми помогна Емануил Арнаудов от продуцентски център „Компас” в Бургас, който  се занимава с организирането на концерти. Та моята програма беше наситена с участия пред различна публика – в колеж, гимназия, клуб на пенсионерите. В Пловдив имах концерт в Дома на офицерите, бях улучил всички национални  празници 1, 3, 8 март. Тук в РКИЦ в София, публиката също е чудесна, видях, че дойдоха и много сънародници. Определено останах с много приятни впечатления и празнично настроение.

– Вие сте поет и композитор. Какво Ви вдъхновява?

– Повече съм композитор, а ме вдъхновява може би възможността да споделям с хората творчеството си. Възниква някакъв вътрешен хазарт да напиша нещо хубаво и позитивно, за да хареса истински на хората и това се разбира на концертите. Пиша много песни за детска аудитория. При децата веднага се разбира, коя песен им харесва, а коя не, та поради това някои песни повече не се пеят, когато усетя, че детската публика не ги харесва,  просто ги оставям на рафта в къщи.  Също така, за мен е много важно хубавото, положителното  чувство след концерта, за това го свързвам с някакво чувство на хазарт, което ме движи напред, иска ми се да създавам все нови и нови песни, за да ги споделям с хората и разбира се, да си тръгват от концертите ми с положителни впечатления.

– Работите много с деца. Да очакваме ли нещо ново в тази насока тук в България?

– С Руски културно-информационен център в София обсъдихме варианта да създадем тук детски музикален фестивал. Същата програма съществува в Русия и аз усилено работя по нея. В Москва имам детски колектив, с който работим активно,  заедно пеем, записваме, учим. Идеята е подобно нещо да се случва и на българска земя.

Сергей Светлов в Болгарии

– За какво най-много Ви се пише и пее?

– Сложен въпрос. Различно е. Определено в песните ми има много лирика. Всъщност  зависи, дали ще пиша музика върху някое стихотворение на поет, или по стихотворение на някоя поетеса. Имам много песни написани върху женска поезия, те се отличават в някаква степен от мъжката поезия. Не малко са песните по стихове на Есенин Рождественски  Фет и други. Имам и военни песни,  патриотически песни, песни за Русия, но те не са пафосни  и възхваляващи, гръмки, каквито имаше някога до преди 30 години, а искрени, актуални, за всичко  онова, което се случва сега. Всъщност музиката за мен е много важна а и мисля че песента много помага. Разбира се, старая се да подреждам концертната си програма така, че хората да си тръгват с добро настроение.

Сергей Светлов България

– Кога се появи този съюз „поезия + музика”? Може би трябва да се върнете в юношеските си спомени?

– Именно тогава пеех други песни, имахме банда, слушахме Бийтълс и разни руски рок-групи, подражавахме на някои. Тогава нямах желание да ходя сам с китарата, а обратното – имаше стремеж повече да се работи в екип, да се пише, твори с други музиканти. Това, което правя сега се появи по-късно. Един ден прочетох Фет, един негов сборник.  Прочетох и всичко се промени. Написах един романс по негов стих, после друг и някак така стана, че се откъснах от рока и бандата. Разбира се възникнаха мелодии и върху стихове и на други руски класици. Като стана дума за Фет – всяка година посещавам литературните четения на Фет, които се провеждат в неговото имения до Курск. Там също имам творчески приятелства.

Орден на Сергей Светлов

– Вие сте член на Съюза на писателите на Русия. Може би скоро ще издадете сборник с Ваши стихове или книга?

-Имам такава идея, но засега не ми стига време да реализирам това.

– Въпрос на политическа тема: Тук много от нас истински преживяват и се притесняват от събитията в Украйна, в Крим. Как възприемате тази ситуация, как се чувствате?

– Всъщност аз се тревожех още когато  Украйна се отдели от Русия, когато им дадохме и флота. Смятам, че Крим трябва да бъде руски, защото до един момент той е бил наш и нищо не естествено няма в това той отново да бъде наш.  Там има много потомци на онези, които преди векове са защитава Крим.

– Какво послание бихте изпратили чрез нас на хората в България?

– В света постоянно нещо се случва, политиците измислят всякакви обединения, разединения, възникват трудни ситуации, но при всичко това, хората трябва да остават хора, да бъдат добри, да живеят в мир и разбирателство, да възпитават нормални човешки ценности, още повече, че споделяме една религия – православието. Само  тогава мисля, че всичко ще бъде наред.

13 март в РКИЦ – София.