Сергей Белов: Старият Джо подлъга Украйна с фалшиви надежди

Сергей Белов: Старият Джо подлъга Украйна с фалшиви надежди

Публикувано от:

След преврата през февруари Украйна се позиционира като държава, която се намира начело в борбата за демокрация. Не знам къде и на кого първи му хрумна подобна мисъл, но тя стана популярна. В момента много украински политици като латерни повтарят мантрата, че Украйна защитава не само земята си, но и свободата на независима Полша, Балтийските страни, Румъния и Унгария, а покрай тях и Запада. Разбира се, за враг на цялото цивилизовано човечество е набедена „тоталитарна” Русия и особено нейният президент Владимир Путин.

Украинските политици са ясни – те искрено мислят, че такава ценна услуга би трябвало щедро да се възнагради. Но въпреки тази толкова „възвишена“ мисия, на украинците се наложи съвсем сами да понесат отговорността за цялото прогресивно човечество – за своя сметка и по варварски начин. Наистина трябва доста да се постараеш при провеждането на така наречената антитерористична операция (АТО), не само да унищожиш армията си, но и до такава степен да подложиш на терор мирното население на регионите, които освобождаваш, че то да започне да изпитва люта ненавист към своята бивша Родина. Случващото се в югоизточните райони на страната предизвиква тих ужас дори и у големите приятели на Киев, които, подобно на богинята Темида, са принудени да затворят очи пред действията на украинските бойци и техните неонацистки възгледи. Но такава е реалността и суровата истина относно борбата за мир в предни позиции.

***

При първото посещение в Украйна на 72-годинишния президент на САЩ Джоузеф Байдън на 21 април 2014г. след февруарския държавен преврат се случи нещо любопитно. При срещата си с представители на новата украинска власт американският гост се оказа начело на масата, на място, на което до скоро бе седял главата на семейството. Разбира се, този пример не говори нищо друго, освен, че американците в Киев са обичани и уважавани. На 20 ноември Джо Байдън отново посети Киев. Едва стъпил на украинска земя – и победителите в парламентарните избори, доскоро неспособни да се разберат помежду си за разпределянето на министерските кресла, се разбраха за всичко и подписаха така нареченото коалиционно споразумение. Няма никакво съмнение, че благодарение на чара на американския вицепрезидент длъжностите вече са разпределени, плановете на новата власт за близкото бъдеще са готови и одобрени на най-високо ниво.

Всяка от страните – било то президентът, действащият или бъдещият министър-председател, получи убедителни гаранции за лична подкрепа от страна на високия гост. Как ще се развият нещата, ще разберем по-късно, все пак вече сме били свидетели, как прозападно ориентираният Виктор Юшченко през 2006 година встъпи в противоестествена за него връзка с проруски настроения Янукович, в резултат на което той стана министър-председател. Какво се случи и с единия, и с другия е добре известно. Нима всичко това стана без участието на американците? Преди година, когато започна така нареченият евромайдан, те отново призоваваха за мирно разрешение на конфликта, който в края на краищата завърши с гражданска война и разпадането на Украйна.

Ние отдавна сме свикнали с традиционните за американските политици изявления за необходимост от провеждане на реформи и борба с корупцията. За това се говори от момента, в който Украйна получи независимост. И затова всички словесни отпадъци, излизащи от устата на вицепрезидента на САЩ, трябва да бъдат изхвърлени на боклука. Днес в Киев очакват не нравоучителни и пошли речи, а реални пари, с които САЩ не бързат да се разделят. Отпуснатата тези дни от Вашингтон сума от 320 милиона долара внушава известна надежда, но изобщо не спасява Украйна от фалит, защото по-голямата част от средствата ще отиде за закупуването на бронежилетки, каски, прибори за нощно виждане, продоволствия и т.н. Тоест Украйна няма да получи „свежи пари“, американците ще ѝ изпратят боклуците, търкалящи се из армейските им складове. От американска гледна точка – така трябва да бъде. Да се утилизират несмъртоносните оръжия е по-просто и по-евтино в Украйна и с украинците.

Украйна не се нуждае от оръжия, а преди всичко от кредити и инвестиции. Необходимата, макар и недостатъчна финансова помощ може да дойде от Международния валутен фонд. Главното условие за предоставяне на кредит от страна на МВФ на държавата-кредитополучател е увеличаване на доходите и намаляване на разходите. С намаляването на разходите правителството на Яценюк криво-ляво се справи. Бяха увеличени цените на газа, жилищно-комуналните услуги, бяха замразени заплатите, пенсиите и много други неща. Но дори довеждайки населението до пълна мизерия, е невъзможно да бъде изпълнена основната задача – да се увеличат доходите на бюджета без връщане на контрола над промишлено развития югоизток.

Още през пролетта в Киев мислеха, че ще е много просто антитерористичната операция да приключи успешно. Оптимизмът се подклаждаше и благодарение на вярата на много хора в чудодейните търговско-икономически санкции на Запада против Русия, заради които Путин не би се осмелил да окаже помощ на въстаналия регион. Очакванията обаче не се оправдаха. Кремъл подкрепи Новорусия, макар и не по всички достъпни начини. Така нареченото АТО се провали в Донецка и Луганска област. Украинската армия де факто претърпя поражение. За Киев това беше неочаквана неприятност, която приключи с търсене на виновни сред своите и с напълно оправдана антируска истерия.

Длъжен съм да отбележа, че в Украйна мерят всичко със своя аршин. Сред украинците е разпространено мнението, че руското ръководство се намира под пълния контрол на Запада, а известна степен самостоятелност, в това число и резките изявления на Владимир Путин, не са нищо друго освен игра пред публика. Днес дори най-големите украински фантазьори са нясно, че Русия е суверенна страна, която няма да жертва своите национални интереси само за да угоди на Запада. Санкциите не доведоха до нищо. Заплахите за изолация не действат на Русия и в страните от Евросъюза, които пострадаха от ответните санкции, започват да се замислят над това, защо беше нужно да се забърква цялата тая каша? Заради Украйна? Та това е смешно…

Междувременно конфликтът на югоизток се проточи доста, тъй като минските договорености възпират опълченците от активни военни действия, а украинските бойци физически не могат да ги придружат.

При мащабното нахлуване на армията в Луганск и Донецк, Киев може да загуби контрол над ситуацията в цяла Украйна. Първо, многобройните жертви сред украинските бойци заедно с влошаващата се социално-икономическа ситуация могат да доведат до бунтове в провинцията.

Второ, армията, която търпи поражение от опълченците и неизвестно защо воюва, действително може да се обърне срещу действащите власти. Но проблемът на украинското ръководство е в това, че финансовата помощ се отпуска, за да се установи пълен контрол над цялата страна. Безусловно МВФ може да им влезе в положение, да им протегне ръка, да започне преговори за преразглеждане на условията за кредит, но първо, това ще отнеме време, второ, не изключва продължаване на войната.

През това време в Киев продължават да хранят илюзии относно плановете на Запада, свързани с Украйна. Политиците напълно сериозно разсъждават за появата на проукраинско лоби в Конгреса на САЩ, което уж ще успее да накара президента Обама да заеме по-твърда позиция по отношение на Русия. Трудно е да си представим какво ли още трябва да направи американският президент, за да задоволи украинските фантазии? Да предостави на Украйна танкове и самолети? А може би да обяви война на Русия и да вкара там войските на НАТО? Не се и съмнявам- голяма част от украинското ръководство биха се съгласили с това. Окупационните войски биха им гарантирали лична неприкосновеност и невъзможност за провеждане на поредния Майдан. Обаче Украйна надценява своята роля в историята. В САЩ може да има антируско лоби, но съвсем не и проукраинско. По същия начин в САЩ не може да има просирийско, пролибийско лоби… Инструментът за противоборство с Русия, какъвто безусловно е Украйна, не се лобира, а се използва по глупав начин и след това се изхвърля като вече ненужен.

Вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън посети Украйна не за да премахне разногласията сред политическия елит на независимата страна, а за да може всички негови представители да вярват в успеха на безнадеждното мероприятие, да разчитат на личната подкрепа на САЩ. Джоузеф Байдън разпредели отговорностите между премиер-министъра и президента, като първият е задължен да изпълнява условията на МВФ, а вторият ще „възстановява“ териториалната цялост на страната. И първият, и вторият не са в състояние да изпълнят поставените им задачи, но са обречени да си прехвърлят вината един на друг. Друго не може да стане.

Към днешна дата главната задача на САЩ в Украйна е да създава хаос около Русия и да разпространява този хаос на руска територия. За това не е нужно да заливат Украйна с пари, достатъчно е да влагат точно толкова средства, колкото са необходими за да продължи войната. Една гладна, бедна, озлобена, русофобска и националистическа Украйна, със своя разединен и воюващ помежду си елит е доста по-подходяща за тази цел, отколкото ако е сита и богата. Не може и дума да става за икономически растеж в Украйна в близките години. Демокрацията, която Западът изгражда на нейна територия, по нищо не се отличава от демокрацията, която изградиха в Афганистан, Ирак или Либия, връщайки народите от тези страни в каменния век.

Сергей Белов – независим експерт (Украйна), специално за ИА REGNUM