Ако търсите необичайна среща с необичаен бит и колорит, непременно трябва да посетите село Казашко. То е разположено само на пет-шест километра западно от град Варна, на самия бряг на Варненското езеро, и е едно от двете села в България, населено с християни-старостилци. Другото е Татарица в Силистренско.
Техните деди са били донски и кубански казаци, които преди повече от 300 години, прокудени от религиозните реформи на руския патриарх Никон и наложената от Петър Велики европеизация, напускат пределите на Русия и се заселват предимно по поречието на река Дунав и в различни части на Мала Азия, в търсене на спасение за вярата си. По това време, старостилството било едно от най-големите религиозни течения на територията на древна Русия, а последователите му често наизустявали цели пасажи от религиозните си книги, за да може да ги възпроизведат отново, дори ако книжнината им бъде унищожена.
Заселените в земите на тогавашна Румъния старообрядци, след бягството си от Русия, дълго време живяли необезпокоявани, но и тук – промените ги застигнали и те отново били принудени да търсят убежище другаде. През 1905 година, Матей Русов – заедно със цялото си семейство, тръгнал да дири подслон при роднини старовреци в Турция. Историята разказва, че пътят му минавал край Варненския залив. Мястото му се видяло хубаво. Харесало му със спокойствието и тишината си, както и с пълната с риба вода. Фамилията се настанила на късчето земя, точно където днес се намира село Казашко. А после, тук започнали да прииждат и други казаци…и други….И така, докато през 1908 година с Царски указ на Фердинанд е оповестено съществуването на с.Казашка махала.
С това наименование всъщност, селото е известно до 1952 година, когато е преимеунувано само на Казашко. Въпреки това, е познато просто като “руското село”. И днес, по-възрастните потомци на руските казаци опитват да продължат традициите на своите предшественици, като празнуват всички религиозни празници по стар стил. Оттам, всъщност идва и името им. На 28 август отбелязват Голяма Богородица, на 12 декември готвят националното си ястие кефал върху ориз заради Никулден, а около 17-18 август празнуват свой автентичен празник – “Посрещане на рибаря”, като точната му дата се определя всяка година от кмета.
До 1949 г. не са били позволени смесените бракове. В онази година „революция“ предизвиква едрият напет казак Карней Григоров, който се влюбва в малката черноока българска девойка Живка. Синеокият левент довежда за първа българска снаха Живка, с очи като маслини, спуснала дълги черни коси. Момичето, едва 16 годишно, приема обичаите на казаците, техния говор /стар южноруски диалект/, характерното им облекло и задължително коса, сплетена на 2 плитки и покрита с кашмирена кърпа. Една нощ както спяла мъжът ѝ отрязал с ножица плитките и ѝ казал „Ако исках казачка, щях да се оженя за такава – искам теб и съм те харесал такава, каквато си, не искам да им подражаваш“. Оттогава Казашко се е превърнало в интернационалното село.
Разбира се, традициите в Казашко вече съвсем не са такива, каквито са били в миналото, а младите – вместо от ритуали и обичаи, все по-често са привлечени от възможностите, които предлага големият град.
Въпреки това, колоритът на разноцветните казашки носии, богатството от техните багри и музиката – да, да … песни като „Рябинушка”, „Калинушка” или „Дольо по морю”, които се пеят и днес – всичко това продължава да е част от автентичната атмосфера в малкото варненско село Казашко, в което всички улици извеждат само в една посока – към пристана за рибарски лодки, превърнал се някога, много отдавна, в истинско убежище и втори дом за руските казаци.
През седмицата на морето на град Варна, дни преди Голяма Богородица, с. Казашко празнува Деня на моряка и рибаря. В този ден местните обличат разноцветните си казашки носии и всичко прелива от багри и музика… Празникът всяка година се мени и се насрочва от кмета на селото.Четвърти мандат вече, с твърда ръка и добро сърце тук управлява хубавата Гергана – единствената жена, получила звание Атаман с майорски чин /есаул/ в Москва.
Тук се намира и единствената в България Древноправославна руска църква /староверска/,която е на подчинение на Древноправославния руски Патриарх Александр Московски .