Св. Киприан един от забележителните българи, които напускат отечеството си и принасят своя богат културно-исторически принос най-вече към развитието и благоденствието на други народи. Изследването на дейността на такива личности допринася за сближаване на народите, от които те произлизат и на които прекарват своя живот в служба. Св. Киприан е роден около 1330 г. в Търново, най-вероятно от заможна фамилия. Допуска се вероятността да се пада чичо на митрополит Григорий Цамблак. Своят духовен път св. Киприан започва от известния Килифаревски манастир, под духовното ръководство на св. Теодосий Търновски. Там младият монах се среща със св. Евтимий, бъдещият патриарх на Българското царство, към когото се отнася с голямо уважение до края на своя живот. Прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и десет години на Св. Гора – Атон, където се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей Кокин (1364 – 1376). Патриарх Филотей избира именно св. Киприан за своя представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния конфликт между Московското княжество и Литовската държава (1373 г.). Поради конфликта между двете държави действащият митрополит на Москва не успявал да обгрижва паството си в земите на литовско-киевския княз. За да не допусне обръщането на последния за съдействие от страна на католицизма, патриарх Филотей поставя св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 г.), отнемайки тези земи от църковната юрисдикция на Москва. След смъртта на вече възрастния Московски митрополит св. Алексий († 1378). Константинополският църковен глава се надявал да обедини отново духовната власт над руските и литовски земи под пастирския жезъл на св. Киприан. Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, св. митрополит Алексий, св. Сергий Радонежки и други видни руски духовници, но срещнал неприязнено отношение от московския княз Димитрий Донски. Това се дължало на враждебните отношения между Московското княжество и Литовската държава от близките години. Княз Димитрий желаел да постави на митрополитския трон своя изповедник и довереник Михаил (Митяй) († 1379). След като претърпял различни унижения, св. Киприан бил принуден да напусне Москва през 1378 г. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със своя стар приятел и брат в Христа – св. Евтимий, патриарх Търновски (1375 – 1393). Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388) относно духовното обгрижване на руските и литовските земи. Изправен пред манипулациите на своя опонент за московската катедра – Пимен, който представил фалшифицирани писма в своя подкрепа от княз Димитрий Донски, св. Киприан се оттеглил и заминал за Киев. Московският владетел обаче установил измамата и сам повикал киевския светител при себе си, като го приел с уважение. Последвало обаче ново обтягане на отношенията между княз Димитрий и св. Киприан. Новият митрополит последователно и в духа на исихастките традиции отстоявал силна църковна власт и духовно наставничество над от светската. Недоволен и подтикван от свие приближени, и като взел за повод от оттеглянето на светителя в Твер, когато татарите обсадили Москва, московският княз повикал Пимен, а св. Киприан трябвало да замине за Киев. Едва по времето на патриарх Антоний IV (1389 – 1390) и след смъртта на московския княз св. Киприан бил окончателно признат за митрополит на Москва и на цяла Русия. През март 1390 г. Московският митрополит пристигнал в столицата на наследника на княз Димитрий – Василий Димитриевич. Новият московски княз посрещнал св. Киприан драговолно. С неговата подкрепа св. Киприан развил широка духовно-религиозна, просветно-книжовна дейност и дипломатическа дейност. Той съдействал за подобряване отношенията между московския княз Василий и литовския владетел Витовт и потърсил неуспешни пътища за обединение на християните пред османското завоевание на Балканите. Настъплението на османските завоеватели св. Киприан преживявал особено тежко. Същевременно, когато през 1395 г. последният от големите завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур) – напада руските земи, св .Кипиран повдига духа на народа. По негово нареждане от гр. Владимир в Москва тържествено е пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на руския народ). Пред молитвеното усилие на Москва и подготовката за отбрана, най-неочаквано Тамерлан обръща войските си и се оттегля. Паради чудесното знамение от иконата на Божията май
ка, която огряла със светлина надлъж руските земи, докато я държал св. Киприан, паметта на светителя остава като Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на Владимирската икона преди Москва. На същото място през 1397 г. св. Киприан издига Сретенския манастир и на същата дата се организира ежегодно литийно шествие с иконата на Божията майка. Освен този манастир св. Киприан развива съдейства за издигането на редица храмове и Савино-Старожевския манастир. Сам иконописец, московският митрополит спомага за оформянето на големите иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска и подкрепя дейността в руските земи на големите иконописци Теофан Грек и преподобни Андрей Рубльов. Книжовната дейност на св. Киприан е много богата и следва извършваните на Балканите актуални книжовни промени. Светителят въвежда в употреба Йерусалимския богослужебен типик и богослужебните текстове според Атонската книжовна реформа. Употребяваната от св. Киприан нова редакция на Служебника става известна като Киприанов служебник. Налага се новата версия на Псалтира, популяризира се Евтимиевата редакция на Синодика на Българската църква и се извършва актуализиране на Индекса на забранените книги. Последният остава известен като Киприанов индекс и се превръща в най-известния подобен списък. Трябва да се обърне внимание, че св. Киприян допринася за популяризация на общославянски (св. Консатнитн – Кирил), български (св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски, св. Йоаким Осоговски) и сръбски (св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски, св. Симеон Неман) светии сред руския народ. Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Предполага се, че митрополитът участва в съставянето на московския летописен свод от 1409 г. и по-конкретно частите, които са посветени на спора около митрополитската катедра през 70- те и 80-те г. и нападението над Москва на татарския хан Тохтамъш. Негов особено важен литературен труд е изготвянето на пълен литургичен цикъл (житие, служба, похвално слово и канон) за първия московски митрополит св. Петър (1308 – 1326). Стилът е украсен и риторизиран, но не много усложнен и става основополагащ пример за всички северноруски жития. Много ценно е запазеното епистоларно творчество на св. Киприан. От особен интерес са писаните с ясен и опростен изказ лични писма до св. Сергий Радонежки. От св. Киприан са запазени също три послания по богословски и литургически въпроси до новгородското и псковското духовенство и до игумен Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителна начетеност. Съществуват и други творби, които се свързват с името на светителя. Св. Киприан починал на 16 септември (стар стил) 1406 г. и бил погребан в Успенския събор в Кремъл, Москва. Подготвената от него Прощална грамота, и прочетена на гроба му, поставила основите на жанр, който продължили и следващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 г. Паметта му се чества на датата на успението му и на 23 май. Във връзка с него са запазени Кратко житие и някои икони с лика му. Дейността на св. Киприан е отразена в посветеното нему Похвално слово от митрополит Григорий Цамблак, във всички руски летописи от епохата и множество византийски извори. След себе си митрополитът оставя въвеждане на Исихазма в Русия, богослужебно-книжовна реформа, нов агиографски стил, нов жанр в руската литература и утвърждаване на култа на св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна дейност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари…” През 2006 г. в Успенкия събор, където се съхраняват мощите на св. Киприан, се отбелязват тържествено 600-годишнина от Успението на светителя, който се отбелязва като църковен обединител на руските земи. Св. Литургия е отслужена от патриарха на Русия Алексий II. Присъстват много българи и сред тях – трима български митрополити. На 29 септември 2009 г. Търновската митрополия получава от Русия дар – голяма икона на св. Киприан, която е положена тържествено в катедралния търновски храм – Рождество на Пресвета Богородица.
На св. Киприан са посветени редица изсредвания. По-пространни и важни сред тях са:
Иванов, Й. Българското книжовно влияние в Русия при митрополит Киприан (1375 – 1406), В: Известия на Института по литература, 6, 1958, с. 25 – 79.
Дмитриев, Л. А. Роль и значение митрополита Киприана в истории древнерусской литературы (к русско-болгарским литературным связям XIV—XV вв.), В: Труды Отдела древнерусской литературы, 19, 1963, с. 215 – 254.
Дончева-Панайотона, Д. Митрополин Киприан. Старобългарки и староруски книжовник, С., 1981.
Колектив, Киприан-българин. Митрополит Москавски и на цяла Русия, С., 2001.
Ignatiew, C. Žitie Petra des Metropoliten Kiprian Eine Untersuchung zu Form und Stil russischer Heiligenleben, Wiesbaden, 1976.
Георги Канев