На 65-ия километър на Киевското шосе от Москва, в посока Калуга, недалеч от Наро-Фоминск е поставен паметник, състоящ се от 2 части. Бюст от тъмен гранит с надпис: „Сын болгарского народа сержант советской армии Огнян Найдов-Железов 1921—1941”. Надписът на стената: „Кто погиб за свободу, не умирает” – Христо Ботев.
Огнян Григориевич Найдов-Железов е българин, сержант от Съветската Армия, герой от Великата Отечествена война. Паметникът е издигнат на мястото на неговата гибел. В Наро-Фоминск има улица, наречена в чест на воина-герой Найдов-Железов.
Братята близнаци – Огнян и Кремен Найдови-Железови са родени през 1921 г. в гр. Кнежа, България, в семейството на революционера Георги Михайлов – съратник на Георги Димитров. Когато братята са на 2 години, техните родители, с четири малки деца, са изгонени от България за революционна дейност. 10 години се скитат по Европа и през 1931 година се установяват в Съветския Съюз.
След завършване на московско училище, Огнян постъпва в МГТУ „Бауман”, а Кремен в Московския Авиационен Институт. Постъпват в Червената армия през 1939 г., като са зачислени в сапьорския батальон на 1-ва Московска мотострелкова дивизия. В заявлението си братята пишат: „… родени сме в семейство на български революционери. От първите дни на съзнателния ни живот сме възпитавани в духа на пролетарския интернационализъм. И ние искаме да бъдем заедно с всички съветски патриоти, да защитаваме Съветския Съюз ..!”
Братята са на фронта от 23 юни 1941 г. Те се бият с хитлеристите на Белоруска земя, в Смоленска област, в Украйна, от октомври 1941 г. – край Москва, на Нарската отбранителната линия. През онези сурови есен и зима на 1941 г., в посока Наро-Фоминск, силите на 33-та армия на Западния фронт под командването на генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов водят най-тежките отбранителни боеве. Врагът настъпвал към Москва. В продължение на 66 дни и нощи не стихвали ожесточените боеве. Врагът не успял.
Огнян е бил сержант – заместник-командир на технически взвод на отделен сапьорски батальон на дивизия. Той получил бойна задача – да се изтегли към границата на 68-ия километър на Киевското шосе и тайно да постави върху него противотанкови мини, за да се блокира пътят на фашистките танкове. Местността е била открита, добра за наблюдение, през нощта нацистите пускали осветителни ракети, извършвали минометен огън по района.
Огнян Георгиевич пристъпил с взвода си към изпълнение на задачата. По време на работата по минирането, шосето било осветено от ракета. Войниците залегнали, но на обления от светлината път се посипали мини. Огнян Найдов-Железов бил смъртно ранен и починал от раните си в болница на 21 октомври.
Кремен Найдов-Железов бил тежко ранен в боевете на 27 октомври същата година. В болницата се наложило да му ампутират крака. След края на войната Кремен Георгиевич работил в СИВ, в посолството на България в СССР. Той е удостоен със званието „Почетен гражданин” на град Наро-Фоминск. Кремен Георгиевич винаги се отличавал с принципност, деловитост, скромност, чувствителност към хората. Кремен Георгиевич Найдов-Железов умира на 17 Февруари 1983 г.
Синът му – Огнян Кременович Найдов-Железов днес е широко известен като Президент на клуба Дзикисинкай, носител на 6 Дана айкидо айкикай, сидоин. Той живее в Новосибирск. От Руския съюз на бойните изкуства е удостоен със званието „Заслуженный наставник”.
https://vk.com/wall-119549889_1557