Интервю с Алексей Мартинов, директор на Международния институт за развиващите се страни. Как Вашингтон взе под контрол „съюзниците” с помощта на ислямските бойци.
Докато Турция и монархиите от Персийския залив под прикритието на САЩ прекрояват с ентусиазъм картата на Близкия Изток, имитирайки борба с ислямския екстремизъм, Европа жъне горчивите плодове от авантюристичната политика на своя патрон. Напливът от мигранти продължава, а европейските спецслужби трудно успяват да открият проникващите на територията на ЕС джихадисти.
Както заяви шефът на Федералната служба за защита на Конституцията на Германия Ханс-Георг Маасен: „Във ФРГ живеят хиляди радикални ислямисти, които във всеки момент могат да организират терористичен акт, съпоставим с неотдавнашните такива в Париж”.Според изчисленията на немските правохранителни органи, в страната пребивават 1100 привърженици на радикалния ислям. От тях 430 човека представляват особена опасност. Миграционната епидемия придобива мащаби, съпоставими с „великото преселение на народите”, така че ефективният мониторинг на терористичните мрежи в Европа се превръща в неразрешима задача.
Според думите на господин Маасен, особени опасения предизвикват опитите на радикалните салафити да се занимават с пропаганда и вербовка на нови привърженици. Към момента са известни 150 такива случая. Освен това, генералната прокуратура на Германия е образувала следствени дела на 200 човека, които след като са напуснали страната дълго време са пребивавали в Сирия и вероятно са взели участие в бойните операции на Ислямска държава.
Нека да напомним, че на 17 ноември поради заплаха от взрив беше отменена другарската среща между футболните отбори на Германия и Холандия в Хановер. Съдът в Амстердам вече произнесе присъди на осем мъже и една жена, участвали в различни престъпления. Те са били свързани с група от радикални мюсюлмани, пропагандиращи в социалните мрежи призиви към екстремизъм. Дори Скандинавия вече не е „полуостров на стабилността и безопасността“, какъвто беше преди. Националното бюро за разследване във Финландия съобщава, че на територията на страната са задържани двама братя, граждани на Ирак, които там са били обвинени за тероризъм, а така също и в съпричастност към Ислямска държава.
Лидерите на ЕС започват да осъзнават цялата сложност на ситуацията, в която се оказаха в резултат на дестабилизацията в Близкия Изток, отбелязва сътрудникът към Института за Европа, Сергей Фьодоров. „Министърът на финансите на ФРГ Волфганг Шойбле, вече открито говори за опасността от разпадането на ЕС. Може би той малко драматизира ситуацията, но не без основание. Шенгенската зона фактически се „пука по шевовете“. При това европейците не могат да постигнат консенсус, как да се държат при така създалите се обстоятелства. Все още европейските елити не могат да стигнат до общ знаменател, въз основа на който да изработят план за спиране на деструктивните процеси, предизвикани от лавината бежанци и потенциално опасните елементи”. Брюкселската „бюрократична машина“ реагира крайно тромаво на предупрежденията за терористични заплахи и това налага решенията да се вземат в столиците на водещите държави в ЕС.
Може ли да се говори за институционална липса на гъвкавост на евробюрокрацията, или върху нея се оказва натиск отвън, който блокира действията й?
Не е тайна, че САЩ са заинтересовани от отслабването на Европа, за да могат да принудят ЕС да подпише споразумението за Трансатлантическото партньорство при неизгодни за европейците условия. Съдейки по информациите, които регулярно публикуват европейските спецслужби, вероятността от нови терористични актове е много висока. Изявленията на силовите ведомства във Франция, че ще вземат всички мерки, за да не допуснат повече терористични актове, целят да внесат спокойствие в страната. Но всъщност спецслужбите са безпомощни. В списъка на потенциалните терористи, изготвен от разузнавателните служби, фигурират 12 000 човека. Шестотин от тях са квалифицирани като особено опасни лица.
Готови ли са европейците да жертват своите права и свободи, за да обезпечат личната си безопасност, както това стана в САЩ с приемането на „Патриотичния акт“ след събитията от 11 септември 2001 г.
При сегашната ситуация без жертви няма да мине. Най-напред политкоректността и толерантността, така присъщи на европейците, ще се изместят на втори план. Например, сега наблюдаваме активно настъпление на радикалните проповедници на исляма. По-рано властите си затваряха очите пред това. В Лондон, Париж и Берлин има цели арабски и турски квартали, изглеждащи като гета. Само във Франция проповядват 2000 имами, от които 80% са чужденци, а само 30% от общия им брой говорят френски. Затова френските власти предприеха курс на идентифициране и затваряне на салафитски джамии, които най-често се използват като разсадник на екстремистки идеи. Това на свой ред провокира възмущението на правозащитните организации. Активираха се редица привърженици на закона, които се стараят да оспорят тази „репресия“ на държавата.
Въпреки, че европейците искат да запазят Шенген, все още е трудно да си представим, кой и доколко ефективно ще контролира външните граници на Съюза. Преди дни американското разузнаване съобщи, че бойците от Ислямска държава притежават оборудване за изготвяне на фалшиви паспорти. От което може да се предположи, че сред стотиците хиляди бежанци има не само една рота от потенциални бойци на Ислямска държава. При това, колкото по-активно върви унищожаването на ислямските джихадисти на териториите на Ирак и Сирия, толкова повече ще се увеличава потокът от бежанци и внедрените в тях „къртици“, които ще извършват в Европа своите „актове на възмездие“.
Има ли проблем с квотите за бежанци, с чието разпределение се занимава Брюксел?
Източноевропейците не желаят да приемат бежанци на своя територия. Германия с високия си социален стандарт е притегателна сила за бежанците. Но тази ситуация не устройва обикновените германци. 10% от избирателите поддържат новата дясна антиемигрантска партия „Алтернатива за Германия“. Според някои социолози тя е на трето място по популярност в страната. И макар че изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард казва, че Европа ще има икономическа полза от мигрантите, европейците са склонни да вярват на здравия смисъл, а не на международните институции. В Германия вече има около един милион бежанци. Канцлерът Меркел е на същата позиция като европейската централа в Брюксел, а регионалните власти вече не знаят какво да правят с мигрантите. Те трябва да настаняват тези хора някъде и да им плащат социални помощи. Вече започнаха открити сблъсъци с местното население, насилия и палежи на бежанските лагери.
Тези проблеми ще доведат ли до ревизиране на подхода на ЕС, който следва дословно Вашингтон, като продължава да дели екстремистите на „умерена опозиция“ и „истински терористи“?
Създава се впечатлението, че европейските власти още не са готови за това. Акцентът в момента пада върху охраната на външните граници. Но това е много трудно да се реализира. При тази ситуация Турция „взе за заложник“ Европа. Анкара се занимава с откровено изнудване. Властите в ЕС вече обещаха на Турция да отделят 3 милиарда евро, ако спре потока от бежанци. Освен това, турците настояват да се ускорят преговорите по приемането на страната в ЕС и да се установи безвизов режим. Всичко това прилича на нагло изнудване в сложна ситуация. Брюксел под натиска на Вашингтон естествено е готов да приеме исканията на Анкара. Но националните правителства в самата Европа образуваха антитурски фронт на съпротива. Президентът на Чехия Милош Земан даже направи историческо сравнение като отбеляза, че Римската империя преди да рухне, също е плащала на варварите, за да не извършват кражби на нейна територия. А председателят на левите в Бундестага нарече президента Ердоган, „кръстникът на тероризма“. Предполага се също така, че ако Никола Саркози стане президент на Франция, той ще се противопостави на приемането на Турция в ЕС.
Излиза, че натрупаният протестен потенциал води до противопоставяне в редиците на европейския елит. Но ще се преобразува ли количеството в качество?
Трудно е да се каже еднозначно. Прави впечатление, че все по-рядко звучи пропагандното клише на Вашингтон, че Башар Асад е причината за всички беди. Много политици вече осъзнават, че неговата оставка не решава проблема с Ислямска държава и разпространяването на тероризма. Всички много добре помнят, че това започна с интервенцията на САЩ в Ирак. Накрая именно на тази територия възникна терористичният тумор Ислямска държава. Но и досега нито Меркел, нито Оланд, нито Камерън са готови официално да признаят това. Обаче на мястото на тези лидери могат да дойдат други. Вече се наблюдава промяна в политическия ландшафт в Европа. Вижте победата на Марин льо Пен на първия тур от регионалните избори във Франция.
Доколко е реален сценарият за разкол в управляващата коалиция на Германия?
Позициите на Меркел доста отслабнаха. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер и вицеканцлерът Зигмар Габриел все по-често изразяват недоволството си от политиката на Меркел, и най-вече се критикува политиката й на санкции срещу Русия. Проблемът с бежанците дава допълнителни козове на противниците на Меркел. Разделението вече се разпространява и вътре в Християндемократическия съюз (ХДС/ХСС). Водачът на християнсоциалния съюз призовава да не се фиксират в идеята за европейска солидарност, която започва да изглежда все по-ефимерна, а да се обединят за решаване проблема с бежанците в границите на Германия. Тук даже не говорим за извънсистемните партии в Германия и Франция. Отчитайки ключовата позиция, която заемат в ЕС двете страни, налице е процес не само на политическо, а и на ментално преформатиране. Това, което за немския бюргер преди няколко години се квалифицираше като екстремизъм или липса на политкоректност, днес вече е ежедневие.
Мнозинството европейци поддържат позицията на Русия за урегулиране на сирийската криза и борбата й с „терористичния интернационал“.
Просто интересите на гражданите в страните от ЕС и позициите на евробюрократите са диаметрално противоположни. Затова, според мен, в близко бъдеще може да се очакват много сериозни социални трусове в страните-членки на общността. Ситуацията с бежанците и решаването на проблема със сигурността в Европа се развиват по най-негативния сценарий. Европейците не просто усещат заплахата. Те наистина са объркани. Европейски чиновници, интелектуално „програмирани“ от американските политтехнолози, просто не са в състояние да се борят с новите предизвикателства, защото действат в матрицата за евроатлантическата солидарност. Проблемът даже е още по-голям и се състои в това, че те въобще не са призвани да се борят с предизвикателствата. Брюксел се държи като дресирано „магаре“, което върви след висящия под носа му морков. Ето защо Европа я очакват сериозни трусове. При това „Рубикон“ вече безвъзвратно е преминат. А това означава, че натрупалите се проблеми вече не е невъзможно да бъдат решени с чисто политически или дипломатически методи.
Национално ориентираните политици в Европа готови ли са да се избавят от американския хомот и да пристъпят към „хирургическа намеса“?
Има само един изход – създаване на обща, реална антитерористична коалиция против Ислямска държава, а не всяка от страните да отстоява своите геополитически интереси в Близкия Изток. Вторият голям въпрос е да се започне с физическата депортация на бежанците. Опасявам се обаче, че изброените мерки ще влязат в когнитивен дисонанс с европейските възгледи. В продължение на много десетилетия в манталитета на европейците се внедряваха такива ценности, като псевдотолерантност и мултикултурализъм. Американските елити активно се занимаваха с отглеждането на управляеми „усреднени жители на Европа“. Жители без пол, националност, културни различия и привързаност към родните си места.
Не наблюдаваме ли днес действието на известния закон, че „силата на всяко действие е равна на силата на неговото противодействие“?
Точно така е. И аз се опасявам, че днешната корекция във възгледите може да приеме радикални форми. Германският фашизъм възникна като свръхкомпенсация на унижението и потискането на национално-културните традиции. Във Франция и Германия нарастват настроенията за много по-радикални действия, отколкото може да предложи партията на Марин льо Пен. А кое поражда този радикализъм? Това е необходимостта от приемането на бързи решения в критични ситуации. Пружината на търпението на средностатистическия европеец е толкова натегната, че и най-незначителното събитие може внезапно да я отпусне. Депортацията на бежанците и затварянето на границите всъщност е краят на Шенген във вида, в който съществуваше. Но, ако Брюксел по нареждане от САЩ продължава да настоява за разпределяне на квоти, националноориентираните елити, които ще дойдат на власт, ще бъдат принудени да изграждат стени по вътрешните си граници.
Например, ръководството на Унгария обсъжда възможността да постави ограда на границата си с Румъния. А, това е във вътрешността на ЕС. Австрийските власти са приели решение за изграждането на допълнителна ограда на границата със Словения, за да не преминават на нейна територия бежанци. Аз съм убеден, че лавинообразният поток от мигранти в Европа е планирано действие.
Турция, която организира „ден на отворените врати“ за навлизането на ислямистите в ЕС, е марионетка на САЩ. Ердоган отказва да затвори 98 километровия участък от границата със Сирия, не само за да може синът му да печели от контрабандния нефт. А защото Вашингтон е крайно заинтересован да парализира Европа с бежанския поток.
Пред този проблем на европейците няма да им е до това да обсъждат с Путин в Москва каквото и да било. Ще трябва да консолидират усилията си, за да намерят изход от тази ситуация. Американците прокарват все повече разделителни линии на европейския континент. В потвърждение на това е и историята с руския самолет СУ-24. Обама кимна утвърдително с глава, Ердоган го направи, а европейците трябва да проявяват солидарност със своите партньори от НАТО, жертвайки собствената си сигурност.
Източник: Svpressa.ru / a-specto.bg.