САЩ подписаха пълна и безусловна капитулация пред Русия

САЩ подписаха пълна и безусловна капитулация пред Русия

Публикувано от:

В потока от новинарски събития, информации, съобщения, анализи и коментари малцина обърнаха внимание на нещо, което се случи на 11 март 2015 г.: САЩ подписаха пълната си и безусловна капитулация пред Русия.

Капитулираха.

Предадоха се мълчаливо и гузно.
Сложиха оръжието.
При това, най-важното и най-силното оръжие: идеите.
Идеологията.
Както е известно, според прословутата американска формула: “Оръжията не убиват хора. Хората убиват хора”. Но, за да убиват хората хора, те се ръководят от идеи. От най-различни идеи: от идеята да се ограби банка – до идеята да се защитават “демокрацията и правата на малцинствата”. Съответно, в името на идеята за обира биват убити охранителите на банката, а в името на демокрацията: всички, които не харесват нито демокрацията, нито ужасите, свързани с нея.
Ето защо, когато на 11 март 2015 г. (тази дата трябва да се запомни добре!) САЩ признаха, че нямат идеи, които да противопоставят на руските идеи – те фактически признаха поражението си в идеологическата война с Русия.
В най-важната война.

А защо идеологическата война е най-важната война?
Защото идеологията е способна на неща, на които обикновените армии с всичките им оръжия нито са способни, нито са предназначени да извършат. Достатъчно е да си спомним Иисус Христос в неговия човешки облик в древна Галилея и 12-те Му ученици – една групичка хора, които полагат основите на нова идеология, а тя след няколко века завладява света.
Или Мохамед през 622 г. – един-единствен, сам, с група последователи: за да се стигне днес до над милиард души в почти половината държави по света.
Или Мойсей по време на Изхода: сам, всички други мечтаят да се върнат при казаните на египетското робство, но той устоява и побеждава – за да се стигне днес до положението неговите последователи да са най-богатите, следователно най-влиятелни, хора по света.

Ето защо каквото и да се случи отсега-нататък, дори най-невероятното: по чисто военен път Западът да излезе победител, той вече загуби най-важната битка: битката на умовете. На идеологиите. И няма никакво значение какво ще става занапред.
Защото на 11 март 2015 г. Западът в лицето на САЩ призна, че руската идея победи американската идея.
На 11 март 2015 САЩ фактически подписаха своята идеологическа капитулация пред Русия. Признаха се за победени. Съгласиха, че техните идеи са по-слаби, немощни, неубедителни в сравнение с руските идеи.
Но да признаеш, че твоите идеи са по-слаби от други идеи, означава едно-единствено нещо: да признаеш, че твоите идеи са фалшиви, лъжливи, заблуждаващи и промиващи мозъците на хората. Естествено, щом признаваш, че са слаби… Ако бяха силни, те щяха да бъдат велики, побеждаващи, светли идеи, пробуждащи съзнанието на хората и желанието им за нов живот, за нови духовни хоризонти, за духовно извисяване.
А така, с признанието си фактически признаваш, че идеите ти са едно голямо менте.

Александър Дугин

Защото на 11 март 2015 г. САЩ забраниха на Александър Дугин да стъпва на американска земя.
Кой е Александър Дугин?
Може би е олигарх – и САЩ с право не го пускат на своя територия. Щото, ако е олигарх, вероятността да е припечелил с честен труд милиардите си не е голяма, меко казано, нали така?
Но, уви. Не. Александър Дугин не е олигарх.

Може би е мафиот?
Не. Не е мафиот.
Началник на тайна служба, разсекретен агент на КГБ някога или пък на ФСБ сега?
Не са се чули такива обвинения.

Дали пък не е естраден певец? Понеже, нали наскоро САЩ наложиха “санкции” срещу певеца Йосиф Кобзон? Това вече само по себе си е странно. Да “санкционираш” един певец – идеологически идиотизъм, надхвърлящ в пъти някогашния комунистически, нали?
Обаче Дугин дори не е естраден певец.

Но кой е тогава Александър Дугин и защо САЩ се страхуват чак толкова от него, та не го пускат да припари при тях? Александър Дугин е философ.

Александър Дугин

Александър Дугин

И тук вече започват изненадите.
Защото е доста странно да не искаш да пуснеш в страната си един философ, нали?
Още повече пък, ако твърдиш, че тази страна е най-демократичната страна в света.
Може би не го пускаш в страната си, защото не ти харесват идеите на този философ?
Напълно е възможно.
Но в такъв случай какво става с прочутата фраза, превърнала се в един от символите, в емблема на самата т. нар. “демокрация”: “Не съм съгласен с твоето мнение, но съм готов да дам живота си, за да можеш да го изразиш свободно”?
Оказва се, че днес в свободните и демократични САЩ не само не се позволява на един философ да изрази свободно идеите си, но дори не го пускат да влезе в страната.

Големият, странен и учудващ въпрос, който възниква, е: ЗАЩО?

Нали едни истински демократи трябва да направят точно обратното: да го канят в САЩ, да му платят командировъчните и даже хонорар, да уреждат диспути във всички възможни университети? С цел американските философи да го победят – и така да докажат превъзходството на американската идеология над руската.
А щом американците дори не го пускат на американска земя, значи се страхуват от неговите идеи.
Тоест, признават се за победени.

Това е същото, както да гориш книги в Германия през 30-те години на миналия век – безсилен си да опровергаеш идеите в тях, значи най-лесното е да ги изгориш.
А в случая САЩ си признават, че не могат да излязат със свои идеи и със свои философи срещу един-единствен руски философ с неговите идеи – и, за по-лесно, просто се опитват да му запушат устата. Като не му позволяват да разпространява идеите си в САЩ.
И въобще: с един философ се спори в дискусии, в университетски зали или в телевизионни студиа и т. н. Просто каниш философа, изправяш насреща му друг философ, двамата дискутират и ти накрая решаваш за себе си кой крив, кой прав и, съответно, насочваш симпатиите си към единия или другия.
А може би САЩ се страхуват точно от това: че идеите на Дугин ще се окажат по-привлекателни, по-убедителни и по-завладяващи за американската аудитория, отколкото идеите на самите американски философи? Това е разбираемо, но в такъв случай автоголът пак е американски и отново американците са поставени в такава ситуация (всъщност, съвсем сами се поставиха, без никой да ги бута), в която могат само да загубят. Ситуация без изход.

И наистина: нека си представим, че в един евентуален спор Дугин победи. Тук няма място за много размисъл – но все пак САЩ биха могли да кажат: ето, ние сме истински демократична държава, даваме думата дори на философи, които не харесваме, значи при нас има пълна свобода на мненията и изразяването.
В този случай губят най-малко.
Да си представим още, че Дугин евентуално загуби в дискусия с американски философи. Но в случая САЩ сами отнеха собствената си победа, като не дадоха възможност за такава хипотетична среща. Автогол, откъдето и да го погледнеш.
Да си представим сега, че в евентуален диспут Дугин нито спечели, нито губи. Тогава отново печелят САЩ, които, при това равенство, биха могли да заявят: ето колко сме демократични и каква свобода е у нас, каним дори такива философи, които не харесваме, изслушваме ги най-внимателно и даваме възможност на нашите граждани да се запознаят с техните идеи. Това е доказателство, че нашата демокрация е наистина демокрация, и то точно в нейния утопично-идеализиран вариант. Царство, значи, на свободата.
Но сега със забраната американците сами си отнеха тази възможност.

И следва най-голямото поражение на САЩ в този случай: та нима техните управляващи са си въобразявали, че в епохата на интернет такава “философска цензура” ще бъде подмината?
Нима не разбират, че те сами, само с един подпис и в продължение на секунди превърнаха Александър Дугин в най-търсения и най-четения философ на планетата?Защото до вчера той беше известен най-много като “идеологът на Путин” (доколко е вярно, е отделен въпрос) и идейният “ледоразбивач” за пътя на евразийската идея.
А сега вече в интернет и гугъл за него ще ровят даже и онези, които досега смятаха, че Евразия е чисто хипотетична идея. Географска имагинерност.
Е, щом заради такива “хипотетични” идеи САЩ са готови да вкарват философи в затвора, значи не е никак имагинерна – ами нещо съвсем конкретно и реално, което плаши американската империя.
И явно я плаши с основание. С такова сериозно основание, че самите американци не усетиха как с един подпис подписаха пълната си и безусловна капитулация в идеологическата война против Русия.
Тяхната историческа недозрялост им изигра поредна лоша шега.
Ако бяха по-стара и с традиции държава, щяха да знаят, че философите винаги са надживявали империите, които са ги “санкционирали”.

Автор: Любомир Чолаков