Министерството на финансите на САЩ, отговарящо за прилагането на санкциите, разясни какъв вид нови забрани се въвеждат срещу Русия в енергийния сектор на базата на решения от 2014 г. заради анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна и от 2017 г. заради намесата в американските избори.
На американци се забранява от 29 януари 2018 г. да съдействат по какъвто и да било начин на руски проекти за добив на петрол в Далечния Север, в дълбоководни участъци на руския шелф и от т.нар. шистови находища.
Директивата определя, че това може да става единствено с лиценз или разрешение от службата за контрол над чуждестранни активи. Без такъв документ не може да се предоставят пряко или косвено, да се изнасят и реекспортират стоки, услуги (с изключение на ограничен тип финансови) и технологии, които биха могли да помогнат за откриване и добив на петрол в изброените места в Русия, от които би имала полза руската държава.
На американците се забранява и да участват в проекти с хора, които вече са в списъците със санкции на САЩ и притежават контрол над поне 33% от съвместно начинание или над мнозинството от правата за гласуване на решения в управлението на фирми.
Замразяване на лицензи
Санкциите не засягат вече сключени договори като този на италианската Eni, с който „Роснефт“ трябва да започне в края на 2017 г. или началото на 2018 г. проучвателни сондажи в западната част на Черно море.
Но в края на октомври „Роснефт“ спря работа над участък в източната част на Черно море заради западните санкции, довели до невъзможност да се наемат сондиращи кораби и оборудване за работа в дълбоки води. Южночерноморският участък е с дълбочина над 150 метра и за пръв път на най-голямата петролна корпорация на Русия бе позволено да замрази за 5 години действието на лиценза за проучване и добив в района. Лицензът действа до 10 ноември 2040 г., но до 2022 г. компанията трябваше да направи два сондажа за добив.
Източник на РБК разказва, че е било невъзможно да се отложат геоложките проучвания, тъй като от края на 2016 г. съответното руско министерство не приема подобни молби. Причината е, че държавата се опита да разчисти остарели задължения на компаниите, свързани с хиляди лицензи, и като една от уважителните причини бяха посочени международните санкции.
Валерий Нестеров, старши анализатор в Sberbank CIB, обяснява за РБК, че по принцип разходите за добив от черноморския шелф са високи, поради което прагът на рентабилност е не по-ниско от 60 – 80 долара цена на барел. В момента сортът Brent за пръв път от около две години е на цена над 60 долара за барел.
След първите санкции от 2014 г. вече са прекратени или замразени съвместни проекти на руски и западни компании за издирване и добив от трудно достъпни места. Такъв е т.нар. шистов петрол в полетата Баженов и Ачимовск в Западен Сибир.
Сделки в Иран за $30 млрд.
В сряда по време на посещението на руския президент Владимир Путин в Техеран „Роснефт“ и иранската национална петролна компания NIOC подписаха график за реализиране на съвместни проекти за добив на газ и петрол в Иран на обща стойност около 30 млрд. долара. По думите на ръководителя на руската компания Игор Сечин в следващите 12 месеца може да бъдат подписани договори за конкретни проекти. Той каза, че от тях може да се добиват до 55 милиона тона петрол годишно, но не уточни за кои находища става дума. Подобни споразумения с Иран вече имат „Газпром“, ЛУКОЙЛ, „Газпром нефт“, „Татнефт“ и „Зарубежнефт“.
Източник: dnevnik.bg