Рязанцев: Радвам се, че направихме първия българо-руски филм от 20 г. насам

„Лабиринти на любовта“ доказа, че такова сътрудничество е възможно и дава добри резултати, каза пред „Руски дневник“ Алексей Рязанцев, генерален директор на една от големите киноразпространителски компании в Русия – „Каро Премиер“, и продуцент на филма, чиято премиер в София се състоя на 19 януари.

С какво Ви привлече филмът „Лабиринти на любовта“, та се заехте с разпространението му? Доколкото ми е известно, руските продукции съставляват едва 10% от общия обем на прожекциите по кината?

Алексей Рязанцев: Най-напред да уточня, че руските филми, показвани в кината съставляват 20% от общото количество. Квотата бе договорена между Министерството на културата и собствениците на киносалони в Русия, които са все частни. И тъй като 2016 г. бе обявена за Година на киното, бе решено да бъде определен специален процент за руско кино.

Колкото до историята на „Лабиринти на любовта“ – привлече ни най-вече човешката история, любовните отношения между хора, които живеят в различни страни, имат различно отношение към нещата от живота, но при всички тях обединяващият елемент е любовта. В конкретната ситуация филмовият разказ е построен върху концептуалното разбиране, че именно чрез различното отношение към житейските събития, чрез традициите, характерни за всяка страна, осъзнаваме, че най-важното на този свят е любовта. Оттам и думата „лабиринти“ в заглавието, която показва, че става дума за сложни разбирания както между самите персонажи, така и от страна на зрителите, които ще гледат този филм.

Искахме да направим филм, който да накара хората да се замислят, да се погледнат с други очи, да се опитат да разберат другия без злоба, а със смирение и чувство за такт, което би трябвало да е в основата на човешките взаимоотношения. Историята ни се видя доста симпатична. Достатъчно камерна, далеч от американските блокбастъри. Радвам се, че работихме в сътрудничество с българската страна. Най-важното е, че за последните може би 20 години, това е първата копродукция на руски и български кинематографисти. Това е много ценно.

Да си пожелаем това да е само едно добро начало. Впрочем какво трябва да направи един млад български режисьор, ако иска да потърси финансиране в Русия за свой филмов проект?

А.Р.: В Русия съществува Фонд „Кино“ за държавна подкрепа на руското кино, който един-два пъти годишно отпуска субсидии за развитие на филмови проекти, осъществявани както с държавен, така и с частен капитал. „Лабиринти на любовта“ доказва, че подобно сътрудничество е възможно и то принася своите плодове. Така че всеки български режисьор може да погледне сайта на Фонд „Кино“ и да се запознае с условията и сроковете за кандидатстване и да потърси партньори в Русия. Това може да стане както чрез нашата компания „Каро Премиер“, така и чрез други големи продуцентски къщи като Студио „Тринити“ (Trinity Productions) на Никита Михалков, да речем. Една оригинална и интересна идея винаги ще намери отклик при търсенето на партньори в Русия.

С режисьора Владимир Щерянов, например, планираме да направим монументален исторически филм за „Белия генерал“ – Скобелев и освобождението на България от османско иго, но засега това е само проект.

Филмът „Лабиринти на любовта“ показван ли е на някакви фестивали в Русия? Как го прие публиката?

А.Р.: Фестивалната съдба на този тип филми не е водеща за нас. Целта ни бе да направим филм за широката публика, който да ни донесе търговски успех. Няколко големи фестивала вече проявиха интерес към лентата и тя бе показана с голям успех. Потвърждение за това е предстоящото широко разпространение на филма по кината в Русия, което е доста сложно, както навсякъде впрочем. Знаете, че в момента Холивуд е превзел екраните по целия свят. Но от 14 февруари – Деня на влюбените, който се отбелязва все повече и в Русия, филмът ще бъде пуснат в една от най-големите разпространителски вериги в Русия „Синема Парк“ и ще бъде показан в над 300 града. Надяваме се да бъде посрещнат добре от зрителите и, няма защо да си кривим душата, да ни донесе добри приходи.

Като разпространител, който управлява около 300 кина в Русия, бихте ли могли да кажете как изглежда руският филмов пазар в момента – какво харесва публиката най-много? Кои филми пълнят киносалоните?

А.Р.: Разпространителският пазар в Русия в момента се състои от над 4000 киносалона в цялата страна. Това са предимно модерни мултиплекси, построени по световните стандарти. Повечето от тях са с по няколко зали, с възможности за показване на премиерни формати като 3D, IMAX, 4DX. Както по целия свят, основната ни аудитория са тийнейджъри и млади хора до 25 години. След разпада на СССР и рухването на старата държавна система за киноразпространение, преди да бъде изградена нова, изведнъж всички се устремиха към руския пазар и най-вече Холивуд. Както се досещате, холивудското кино печели огромни пари от руския пазар – над $1 млрд. годишно. Заради кризата от 2014 г. и отслабването на рублата тази цифра малко намаля, но като цяло доходите си остават сериозни.

Какво харесват младите в Русия ли? Естествено приключения, екшън, фантастика – „Пазителите на Галактиката“, „Фантастични животни“, „Отряд самоубийци“. Като навсякъде. Но въпреки изобилието от холивудска продукция, напоследък се появява сериозна конкуренция от руски филми. По традиция в периода около Нова година се излъчват основно руски ленти – особен успех има филмът „Викинг“, анимационният блокбастър „Тримата богатири“, който излиза вече седми сезон, „Елхи“ на Тимур Бекмамбетов също е много популярен в Русия. Така че в новогодишния период делът на руските филми в кината скача до 60%.

Алексей Рязанцев

Алексей Рязанцев

Ние се опитваме да правим универсално, интернационално кино, което да се харесва не само в Русия, но и навън. Впрочем „Викинг“ бе закупен от 60 страни в целия свят, а печалбата от продажбите възлиза на половин милиард долара. Убеден съм, че пред руското производство и разпространение на филми има добра перспектива. И вярвам, че в тази перспектива може органично да бъде вплетена и историята на отношенията между българските и руските кинематографисти и създаването на филми, които да заемат своята ниша както в Русия, така и в България.

Трябва ли човек да обича непременно киното, за да се занимава с разпространение на филми? Или това е мениджмънт като всеки друг?

А.Р.: Професията кинематографист е особена. Веднъж захванеш ли я, то е завинаги. Нещо като любов от пръв поглед. Независимо с какво точно се занимаваш и от коя страна на камерата си, дали си част от снимачния екип, режисьор, оператор, продуцент, дистрибутор или просто работиш в киносалон. Каквото и да правиш, ти имаш непрекъснат допир до това интересно изкуство, достигнало до нас благодарение на братя Люмиер, и покорило оттогава целия свят, защото това е най-демократичният, най-популярният и най-достъпният вид изкуство. Без съмнение, това е една от най-интересните професии. Да, разбира се, че трябва да обичаш киното, без това не може.

Когато киносалоните са частни, какъвто е вашият случай, водеща е печалбата. Това не крие ли риск от разпространяване само на блокбастъри със съмнителни естетически качества за сметка на доброто кино?

А.Р.: Много добър въпрос. Разбира се, собствениците на киносалони се стремят към максимални печалби, но опитът през последните години показва, че умното, добро кино, което се прави и в Русия, и в Европа, и в Америка, разпространявано в по-малките киносалони, привлича по-възрастната публика. Хубаво е, когато големите мултиплекси намират място за подобен род филми, които не са толкова зрелищни, но представляват наслада за ума. Това привлича допълнителна публика. И се оказва, че от разнообразието в репертоара си те могат да спечелят повече, отколкото ако дават само трансформъри и роботи…

 Кадър от филма "Викинг" / kinopoisk.ru

Кадър от филма „Викинг“ / kinopoisk.ru

Българската публика обича авторското рурско кино толкова, колкото и мега продукции като „Сибирския бръснар“. Има ли в момента в Русия възможност за правене на авторско кино, има ли кой да го финансира?

А.Р.: Ако мислите, че в Русия е прекъсната традицията на авторското кино, това не е така. Филмът на Андрей Кончаловски „Рай“ е пример за точно такова кино и знаете, че той бе номиниран за „Оскар“. Филмът е авторски поглед към историята на нашата страна. Друг, много силен по моему, проект е филмът „Матилда“ на Алексей Учител за отношенията между последния руски цар – император Николай II, и Матилда Кшешинска. Това е историята на тяхната любов, още преди Николай да поеме короната и да се ожени за царица Александра Фьодоровна. Този филм много напомня по своя мащаб на „Сибирския бръснар“ на Никита Михалков, който споменахте. Премиерата на филма ще бъде на 25 октомври 2017 година – датата, на която избухва Октомврийската революция в Петроград през 1917 г. Така че у нас се правят такива филми. Тук трябва да отбележим и двата филма за усвояването на космоса – „Времето на първите“ на Тимур Бекмамбетов и „Салют-7“. Така че и тази година очакваме много добри руски филми, които ще заемат достойно място не само в нашите киносалони, но, надявам се, и зад граница. Много се надяваме, че ще се стигне до затопляне на отношенията между Русия и България, и тези филми ще бъдат показани и пред българска публика.

Санкциите от 2014 г. попречиха ли на киноиндустрията във Вашата страна? Вашият холдинг „Каро Премиер“, доколкото ми е известно,  е представител на „Уорнър брадърс“ за Русия и работи активно със западни компании?

А.Р.: Бих могъл да ви отговоря шаблонно, че изкуството е неподвластно на политиката. Че когато музите говорят, оръжията мълчат. Честно казано, санкциите не ни засегнаха особено. Ако се съди по разнообразния репертоар на кината в Русия, в тях има всичко, което гледа и останалата част от света. Да, може би намаляха посещенията на западни режисьори и холивудски звезди в Русия. Да, заради колебливия курс на рублата и променливите цени на петрола вече не е толкова изгодно да се снимат западни продукции в Русия. Но като цяло нито една от мениджърските компании и студии, които работят в Русия, не затвориха своите представителства.

Догодина отбелязваме 20-години от сътрудничеството ни с „Уорнър брадърс“. Това е сериозен срок. И никога не сме имали проблеми нито с Министерството на културата, нито с правителството по отношение на каквито и да било санкции. Не, тече нормална, планова работа, в момента подготвяме премиерата на 9 март на приключенския филм „Конг: Островът на черепа“. Предстои да пуснем още един блокбастър на „Уорнър брадърс“ – филма на Гай Ричи „Мечът на крал Артур“. Така че, както виждате, работата продължава.

Кадър от филма "Рай" на Андрей Кончаловски / kinopoisk.ru

Кадър от филма „Рай“ на Андрей Кончаловски / kinopoisk.ru

Компанията Ви от няколко години, освен с разпространение, се занимава и с производство на филми. Какво ви привлича в този бранш?

А.Р.: Да, за целта ние създадохме компанията „Каро Продакшън“ преди 15 години, която засне първия филм „Господа офицери, спасете Императора!“. Интересен, приключенски филм за опита на група бели офицери да спасят от разстрел руския император Николай II. Нещо като „Великолепната седморка“ в руски вариант. Всяка година правим по един-два филма, най-често в сътрудничество с Фонд „Кино“ или с Министерството на културата. Но последните крупни проекти, в които имаме участие, са филмът „Земетресение“ за разрушителния трус в Армения.

Снимаме и детско кино, приказки. В момента текат снимките на детско-юношеския приключенски филм „Да спасиш Пушкин“ – историята на двама тройкаджии от 7 клас, които изучават Пушкин и получават задача да напишат презентация за поета. Те обаче се натъкват на старинен часовник, който ги пренася в миналото, и така се озовават в 1837 година – годината, в която Пушкин призовава на дуел Дантес. И нашите герои решават да спасят Пушкин. Пренасят го в наши дни и Алексей Сергеевич вижда собствения си паметник, известното московско кафене „Пушкин“, Пушкинския музей. Приключенска история. Подготвяме и още една мащабна продукция съвместно с правителството на Якутия – филм за първите северни полярни експедиции, изпратени от Петър I към северната граница на Русия, за да изучат този непознат край, и когато са открити нос Челюскин, Беринговият проток, Аляска. Също приключенски филм, който ще излезе по екраните тази есен.

Russia Beyond the Headlines

23 януари 2017 г. Галя Горанова