Още преди Освобождението се намират свидетелства за русофилство сред българите, като първи Паисий Хилендарски заявява, че надеждите за създаване на самостоятелна България са в руснаците

Още преди Освобождението се намират свидетелства за русофилство сред българите, като първи Паисий Хилендарски заявява, че надеждите за създаване на самостоятелна България са в руснаците

Русофоби, бъдете здрави и четете!

Публикувано от:
 Автор: Тодор Драгоев- редактор на СОТИНФО
Омерзени от комунистическото си минало, вчерашни момчурляци, завършили безплатно образование в мразената сега, някогашна социалистическа България, носили сини и червени връзки връз белите си търкани с домашен сапун ризки( ако бяхте имали щастие да живеете в една друга, но капиталистическа България, ризите щяха да са маркови, а сапуните и препаратите за пране задължително „ Проктър и Гембъл”), приемани в комсомола и служили на същата, но сега процъфтяваща, европеизирана и демократизирана България, днес са противници на комунистите, на русите, на царизма, на революциите, на Достоевски и Гогол, на Менделщам и Синявски, на Чехов и Горки, на Булгаков и Ахматова, на Есенин и Маяковски, на Ленин и Путин, на Горбачов и руският квас, на черния хайвер и водката, на киселите краставички и „ Любе”, на Чайковски и Рахманинов, на победата над фашизма, извоювана естествено само заради Lend-Lease, на сладкопойната чучулига, дето над полето се издига, на овчарчето Калитко, на Вапцаров и Смирненски…
 Де бяхте вие русомразци, де бе вашето мнение преди изключително успешните промени, довели Родината ни до Brave New World, един толкова прекрасен нов свят,че вече народонаселението му изчезва? Или вие в тайни организации и комитети сте подготвяли и без това неизбежното падане на комунизма. Смешни поети с китари, селски интелектуалци, възпитавани в читалищен дух, на войнишки изпращания и сватби, учили марксизъм-ленинизъм и политическа икономия на социализма, клели се под знамето на Родината, но не на тази сегашната , щото няма армия, а под знамето на мръсните лакей и руски подлоги, давали трудодни в името на омразният ви днес комунизъм. Ех, как щяхме да си живеем, ако не бяха мръсните руснаци, които ограбиха Родината ни? Райски, щяхме да учим по Европата и да сме сега в първите редици на най-успешните държави.Обаче не сме…
Историята, но най-вече лично преживяното, не може да се пренапише. За миналото можеш да лъжеш, но ако излъжеш себе си се превръщаш в един същий Яков Петрович Голядкин ( виж „Двойник” на Достоевски), или в Грегор Замза ( виж „ Преображението”, Франц Кафка).
Кого мразите, хората живели заедно с вас, мене, бащите и майките си, себе си? Версии за деянията на Юда, но не на Борхес. А Юда естествено съм аз, но и всички дето кичите с някаква филия.аАз, но не за да съм популярен, не за да ме говорят, а защото не се отричам от миналото си и не приемам настоящето, но го живея. И се опитвам да го променя. Както се опитвах да променя и социалистическото си Отечество. Кое му е хубавото на днешното общество, с кое е по-прекрасно от възненавидяното от вас отминало време? Един свят толкова гротесков, щото отиващото си вече поколение, не от носталгия, а защото помни и може да сравнява, не намира опорни точки в новото. Разгром, унищожение, разруха, разврат, пошлост, грабеж, политики, партии, депутати…Политолога Тодоров подобно на мараните опазили вярата си, въпреки и на пук социализма, е запазил дълбокото си преклонение пред ценностите на капитализма и демокрацията, тайно и под юргана е чел Айн Ранд и е кроил планове за създаване на институт за радикален капитализъм „ Атлас”, може и да не е капитализъм, може и да е демокрация, важното е да са радикални. И сега громи и въздава справедливост.
Русофоби, бъдете здрави и четете! Помага. Аз не ви мразя и харесвам Стайнбек и Кафка, Доктороу и Музил, ям немски вурстери, стига да не са кончити, пия френски вина( вече не пия, дори и водка), даже, представете си един път си купих хот-дог,( признавам си, само един път), слушам Бийтълс и Пинк Флойд… Поклонник и на Запада и на западната култура, на Гьоте и Хофман, на Хесе и Ман, на Бодлер съм…дори бях на премиерата на „ Рейнско злато”, както е известно, пролог на „ Пръстена на Нибелунгите ” на Вагнер, за когото Гьобелс казва: “Чрез писанията и и музиката си Вагнер ни научи що за човек е евреинът”, а Хитлер се възторгва: “Ние, които държим на него, се наричаме вагнерианци. Другите нямат име”. Аз не отидох в операта за да слушам идеологии, а за да слушам музика. И не пиша срещу САЩ, нито срещу страните от Европа. Пиша срещу политиките им.