Автор: Георги А. Ангелов, в. Дневник
Развятото знаме на признатата само от Русия Донецка народна република (ДНР) по време на честванията на 140-годишнината от боевете на Шипка създаде дипломатически скандал и украинският посланик Микола Балтажи призова българските власти да разследват случая.
Зад разпъването на флага на подкрепяните от Русия сепаратисти стои нерегистрираната юридически организация ДВИЖЕНИЕ НА РУСОФИЛИ „ПЕТКО ВОЙВОДА“, както самите те се хвалят на страницата си във „Фейсбук“. Един от администраторите на страницата е Биляна Карагенска. Ако се съди по статусите й, тя е била няколко пъти в Донбас и войната там е основната тема на постовете и. Освен на Шипка, тя е развявала знамето на ДНР и на други събития, като „Безсмъртния полк“, организиран и у нас на 9 май с участие на посолството на Русия. Тя е и фен на любимия на президента на Русия рокерски клуб „Нощните вълци“. Карагенска демонстрира близост с бойци в „армията“ на ДНР в профила си.
Освен „Петко Войвода“ във „Фейсбук“ се изявяват не малко русофилски групи. Като русофилски се определят и няколко партии. Има и официално регистрирани организации, най-голямата е „Национално движение „Русофили“. Между всички тях има напрежения. За пример – от „Петко войвода“ не одобряват казионните според тях „Русофили“.
Видовете русофили
През юни 2016 г. младшият научен сътрудник в Руския институт за стратегически изследвания РИСИ Николай Алексеевич Подчасов пише анализ, озаглавен „Русофилите в България: Между социализма и консерватизма“. Подчасов стига до извод, че в България има два вида политическо русофилство. По-разпространеният свързва със съветския период. „Второто, по-младото, се старае да има предвид не само съветското време, но и по-ранните епохи, когато Русия и България са обединени най-вече от общата вяра и културна приемственост“. Според него това „консервативно течение на русофилството“ е по-перспективно. Вероятно възгледите на Подчасов са повлияни от вече бившия разузнавач и бивш шеф на института Николай Решетников, който се е обърнал към монархизма и дори предлагал замяната на съветските символи по държавните учреждения с двуглавия орел от герба на царска Русия.
Русофилите соцносталгици
„Русофилството на БСП и АБВ е здраво свързано със социалистическата идея и с корените си остава в съветския период на руско-българските отношения“, обяснява нагласите в двете партии анализът на РИСИ. Когато Подчасов пише анализа си, АБВ и БСП са парламентарно представени.
Консервативните русофили-патриоти
Най-често срещаното българско име в сайта на РИСИ е на Николай Малинов. Той е председател на НД „Русофили“. Депутатът в 40-то и 42-то Народно събрание от БСП и бивш издател на партийния вестник „Дума“ безуспешно се опита да купи фалиралата телевизия ТВ7, а в момента е ангажиран с българската част от проекта „Руски дневник“. Сайтът се издава на 16 езика в 22 държави и е част от международната медийна платформа Russia Beyond the Headlines (RBTH), която пък е собственост на един от най-големите руски държавни вестници „Российская газета“. Изданието е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. Официален представител на RBTH за страната е съпругата на Малинов – Даниела Малинова.
Малинов е представител в България на руските телевизионни програми: „Первый канал. Всемирная сеть“, ТВ „Центр“, „Охота и рыбалка“. През 2011 г. за активната му роля в съхраняването и опазването на стотиците паметници и паметни знаци на руско-българската дружба в България президентът на Русия Дмитрий Медведев му връчва медал „Александър Пушкин“. На сайта на движението има банер, водещ към РИСИ, а членове на ръководството на института не пропускат да посетят събора на русофилите на язовир „Копринка“ и събранията на Националния съвет на движението.
В интервютата си пред РИСИ Малинов застъпва тезата, че без културна, православна и икономическа връзка с Русия българите няма да оцелеят. „Самият Н. Малинов е ярък пример на консервативния вариант на русофилството. За разлика от много от своите съратници, той вижда главното, което обединява нашите страни – общата вяра и паметта към героите във войните за Освобождението (1877-1878 г., а не в привързаността към социалистическите идеали“, пише Подчасов.
„Освен „Атака“ на политическото поле в България, засега няма друга сила, която да излиза под знамената на консерватизма и русофилството едновременно“, пише още Подчасов. Според него недостатъкът на партията е излишно авторитарният и предизвикателен стил на поведение на Сидеров. След като „Атака“ се обедини в „Обединени патриоти“ с ВМРО и НФСБ на Валери Симеонов, Сидеров видимо се е променил. Депутатът от „Атака“ Станислав Станилов също често е цитиран на сайта на РИСИ и е член на ръководството на „Русофили“. Самият Николай Малинов беше кандидат-депутат от „Обединени патриоти“ в София.
Множащите се русофилски фейсбук групи също наблягат на общата памет с Русия, но и соцносталгията не им е чужда.
Русофили от втория ешелон
На 12 април миналата година тогавашният директор на РИСИ Леонид Решетников се е срещнал с „българския политически деец, журналист и популярен водещ („Евроком“) Камен Попов и български политолог Михаил Михайлов“, се разбира от специална статия на сайта на РИСИ. Към този момент Попов беше известен като човека, ударил в лицето Волен Сидеров при втория му опит за окупация на НАТФИЗ. На пети юли миналата година Попов се появи на мотор на жълтите павета с „Нощните вълци“ в мото похода им през България „Славянский мир“. Попов беше най-близо до лидера на „глутницата“ Андрей Бобровский при медийните му изяви.
На президентските избори Попов бе кандидат за президент и взе 0,14 % от гласовете.
Камен Попов е съучредител на Национален форум „Обединение“ – една от организациите, родили се в резултат на протестите от февруари 2013 г., след които първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка. Това беше и една от структурите, които участваха в т.нар. „контрапротести“ и си сътрудничиха с кабинета на Пламен Орешарски. „Обединение“ участваше и в среднощните патрули, които националистическата формация на Боян Расате пусна по улиците на София срещу бежанците. Той се появи и в „експертния екип“ на партия „Воля“ на Веселин Марешки.
Остави коментар