В редовете на сформираното Българско опълчение се включват доброволци, родени в село Лик.
Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Дядото на Иван е бил учител и свещеник в родното село Лик, учител и свещеник става после и неговият баща. Желанието им било Иван да продължи традицията и затова го изпратили в мирското училище на Черепишкия манастир. Но завършил успешно училището, Иван Петров поема пътя на революционната борба за освобождението на поробеното отечество. Още през 1860 година той е сред революционната ни интелигенция в Румъния, а през 1862 година е сподвижник на Георги С. Раковски и участва в Първата българска летия в Белград, а през 1867-1868 във Втората българска легия. Начетен – владеел свободно гръцки, румънски, сръбски, руски и турски език, сред другарите се ползвал с името на честен и храбър революционер. През 1876 година е доброволец в четата на Филип Тотю, с която участва в сраженията при Чипровци и Бяла паланка, а после в батальона на Райчо Николов. Когато научава за обявяването на Освободителната война, Иван Петров заминава за Кишинев и на 29 април 1877 година се записва доброволец в Шеста опълченска дружина. Проявява рядък героизъм в сраженията – на гърдите му заблестяват руските ордени за храброст.
Михаил Христов Михалев (1851-1918) завършва училище в родното село Лик при даскал Нецо и на четиринайсет годишна възраст заминава за Румъния със свои съселяни на печалба. В Браила той попада сред българите-емигранти, които запалват в него желанието да принесе своя дял за освобождението на своята поробена татковина. Отначало отделя от средствата си за помощи на болни емигранти, за закупуване на оръжие. Когато големият му брат идва да го заведе в България, Михаил му заявява: „Само с някоя чета, като комитин ще се върна…” Скоро мечтата му се сбъдва. На 29 април 1877 година Михаил Христов се записва доброволец в Четвърта опълченска дружина. За проявен героизъм в сраженията при Тича и Шейново той е награден с руски ордени за храброст.
За опълченеца Петко Стойчев Нинов се знае твърде малко и то главно от запазените архиви на българското опълчение. Бил е също емигрант в Румъния и оттам на 28 април 1877 год. постъпва доброволец в Първа дружина. След неравния бой при Стара Загора другарите му го смятали за убит. За безследно изчезнал е отметнат и в списъка на дружинната заповед № 90 от 20 юли 1877 год. Но известно време след това той се завърнал в частта си след тежка контузия в сражението и след дълги премеждия в неприятелския лагер. Възстановява се и участва в епичните боеве при Шипка и Шейново.
Георги (Гетов) Лилов (Кръстев) (1839-1900) се записва в Българското опълчение на 1 май 1877 година като доброволец в Първа опълченска дружина. Участва в сраженията при Стара Загора, показва мъжество и себеотрицание при отбраната на Шипка. Ранен на няколко места, Георги не напуска позицията си. Когато свършили патроните, той и другарите му къртили камъни от канарите и ги търкаляли върху налитащия противник. Подир тази славна битка командването взема решение да го освободи от строя поради крайно изтощение. Георги обаче отказва и взема участие в знаменателния поход през Химитлийския проход, в разбиването на башибозука при село Садово и във всички сражения до края на Освободителната война.
Участници в Българското опълчение от село Лик:
Георги Гетов Лилов – Първа дружина, род. в Лик, живял в Нивянин.
Иван Пелов – Четвърта дружина, род. в Лик, неизвестно къде е живял.
Петър (Петко) Стойчев – Първа дружина, род. и живял в Лик
Иван Петров Попов – Шеста дружина, род. в Лик, живял в Оряхово (на снимката в началото)
Михаил Христов Михайлов – Четвърта дружина, род. в Лик и живял във Враца
Автор: Ана Маринова
Източник: https://kartanavremeto-vratsa.org/story/1296/114
Село Лик се намира на 25 км югоизточно от Враца. Разположено е в Западния Предбалкан в подножията на хълмове Ветрен, Салтире и Чичера. Лик е старо средновековно българско селище и е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Среща се в османски документ от 1430 г. (РСт., 1, с. 426) и в друг документ от средата на XV в. Името на селото произлиза от лик, лице, „наклон, който е обърнат с лице към слънцето“.
Килийното училище в с. Лик е открито през 1866 г.
През 1873 г. Васил Левски основава революционен комитет. Това става в къщата на Нецо, която и до днес е запазена. На фасадата има надпис, удостоверяващ събитието.
Църквата „Св. Атанасий Велики“ в село Лик е една от най–старите в мездренския край. Строежът й започва в края на турското робство. Точни данни няма, но се изхожда от изчуканите на подпрозорните на храма години 1876 – 1878, откъдето идва и предположението, че тогава е строена. Открита и осветена е през 1882 година.
Иконите от „царския ред“ са оригинални и автентични, а тези от така наречения „втори ред“ са дарявани от населението във времето.
В спомените си Петър Йолов Йотов, учител по това време пише:
„В миналото народът в селото ни много посещаваше черквата в празнични дни. Облечени в китни нови дрехи със свещи вощеници в ръка утиваха в черквата да се помолят на Бога да им даде здраве на семейството и добитъка и да му се отблагодарят за постигнатите успехи в живота. Всеки пристигащ богомолец отиваше до свещника, прекръстваше се и запалваше по една или няколко свещи. Свещеника облечен в своите златисто обвезани одежди от време на време се появяваше на вратата водещи за олтара, пеейки църковната си песен, на която пригласяха един или двама от певците. Богомолците застанали в черквата, жените от лева, а мъжете от десна страна, стояха смирено и от време на време се кръстеха, а дедо Цоло Дашкин – клисаря, минаваше между богомолците и събираше доброволна помощ за черквата наричана „дискус“.
Източник: