Автор: Павел РОДКИН
Америка се разхлаби и отстъпи монопола си в научно-техническия прогрес.
През 90-те години на миналия век научно-техническото наследство на Съветския съюз бе подложено на най-страшното в съвременната история разграбване. Бяха унищожени производствени вериги и научни институти. Неочаквано обаче и буквално от нищото руският военнопромишлен комплекс (ВПК) представи цяла поредица от нови разработки, изпреварващи западните.
Как стана така, че това можа да направи страна, чиято икономика по думите на Барак Обама е „разпарчедосана“? При това САЩ, които бяха най-облагодетелствани от разпада на СССР, загубиха монопола над научно-техническото превъзходство. Интересно е още какво ще предприеме днес Доналд Тръмп, за да навакса изоставането. Поредното „руско чудо“ на XXI век има напълно рационално обяснение. Родните научни школи – системата за възпроизводство на съвременно и самодостатъчно общество, осигуриха на Русия както оцеляване в най-трудния период на нейната история, така и най-модерни перспективни разработки, които станаха възможни веднага, след като бе възстановено минималното финансиране в тази сфера. И от това трябва да бъдат извлечени съответните изводи. Как САЩ изведнъж започнаха да изостават.
През 90-те години в условията на дълбока разруха и деградация в Русия САЩ на практика имаха възможността на безценица да получат множество технологии, които внедряваха в американския ВПК без да влагат никакви средства в собствени разработки. Съветските технологии позволиха на САЩ да засилят позициите си и през следващите 20 години да разчитат на този ресурс. Така Америка се разслаби, предишният й конкурент в надпреварата във въоръжаването и в съревнованието между системите в периода на студената война беше изваден от играта, както тогава изглеждаше -завинаги. На вероятността Русия да извърши някакъв скок въобще не се гледаше сериозно. В масовото съзнание – дори в самата Русия, страната се възприемаше като аутсайдер в научно-техническия прогрес. Затова появата на нови перспективни разработки в сферата на руския ВПК и то в редица различни направления бързо превърна САЩ в изоставаща държава – ситуация невероятна за либералното съзнание. Секретните образци с 20-годишна давност вече са остарели, а перспективно виждане за тяхното развитие няма. А именно то позволява да се извърши пробив. В Русия се получи тъкмо обратното – в условията на глобални предизвикателства тя се мобилизира. Щатите сами попаднаха в капана на паразитизма и на даден етап започнаха да се занимават с имитация на прогреса, поглъщаща все повече средства. Разработките, които извършват скок в сферата на новите оръжия, създадени на базата на физически принципи и които би трябвало да обезсилят ядрения потенциал на другите страни, всъщност се оказаха пиар проекти. Историческото преимущество на Русия.
Нека отново подчертаем факта, че именно съветските научни школи дадоха възможност на Русия да се справи с жестоката системна криза. В условията на тотално отсъствие на финанси и изтичане на научни кадри те съумяха да съхранят и знанията, и технологиите, и най-важното – умението да се развиват. Именно на системата за възпроизводство на научните разработки в сферата на високите технологии днес Русия дължи свойството си да оцелява в кризи.
Стратегическата грешка на Запада се състои в подценяването на системата на съветските научни школи. Западът започна да купува отделни учени и конструктори, но не си внесе изцяло някоя школа. Съвсем невъзможно е и да се изнесе средата, в която тези школи се формират. Тъкмо затова вносът на мозъци отвън не решава най-важните проблеми на САЩ и на Европа в прехода им към реален технологичен пробив.
От своя страна съветската система на поощряване на научната среда фактически се основаваше на само на отделни научни открития, иновационни разработки и тяхното внедряване в производството, но и на развитието им във формат на научни школи. Този принцип на възпроизводство на знанията е стратегически много по-важен, отколкото формалната ефективност, а това може да бъде осигурено само от държавата.
През XXI век руските научни школи се сблъскаха не само с недостатъчно финансиране, но и с налаганата тенденция на разрушаване чрез „интеграция“ със западната наука. В този процес руската наука – както и цялата образователна система, подложена на разрушително „озападняване“, не получава дори потупване по рамото под формата на попадане в т.нар. престижни международни рейтинги.
Проблемът е в това, че в глобалистката политическа и цивилизационна парадигма на руските учени се отреждаше ролята на хора второ качество. Западът продължава да се възприема като източник и еталон на истината, а потребителските иновации се приемат напълно безкритично. В обмен на „изостаналите“ руски научни школи на обществото се предлагаше традиционен комплект от псевдо-постиндустриални сурогати и уж маркови стоки, които се рекламират като истински постижения на научно-техническия прогрес. Зад тази усилена рекламна дейност на практика се крие деструктивен глобализъм, който доведе до задънена улица дори международната търговия.
Новата технологична среда, от която се очаква да стане главен компонент в развитието на обществото през XXI век, днес се намира под формата на тотална имитация. На нея й се дават най-различни наименования като „креативна икономика“ от времето на Барак Обама. Същевременно Даналд Тръмп се кани да инвестира значинелни средства в американския ВПК и да извърши реиндустриализация в САЩ, за да промени сегашното положение и да реализира качествен модернизиращ научно-технически скок.
Главната опасност за Русия е да не допусне по-нататъшно унищожаване на по чудо оцелелите през 90-те години научни школи под предлога за тяхната оптимизация и продължаване на т.нар. реформи. В такъв случай ще бъде невъзможно да се решат задачите на технологичното развитие, дори ако в науката се вливат големи финансови средства. Друга опасност се крие в това, че на руските научни школи фактически е отказано да формират образа на бъдещето. Тази тяхна функция трябва да им бъде върната. Това обаче е невъзможно без промяна в отношението на политическата класа и на елита към родната наука, към системата на образование и културата, без Русия да си възвърне позициите на цивилизационна самодостатъчност. Отговорът на Русия на съвременните предизвикателства трябва да се състои не в повишаване ефективността на научната сфера, а в принципиалния избор на пътя на развитие на съвременното руско общество. Новата технологична среда не може да бъде постигната на базата на доктрините на неолиберализма и финансовия глобализъм, които досега притискат и влияят на съдбата на руските научни школи и на науката като цяло.
Източник: в. Земя