Руски дипломати са царе на римите

Публикувано от:

В историята Александър Пушкин остава като най-великия поет на Русия. Малцина днес обаче знаят, че през 14 години от краткия си живот геният е на дипломатическа служба. Поводът да го напомним е, че 10 февруари е Ден на дипломата в Русия. Професионалният празник на служителите на руското Министерство на външните работи води началото си от 2002 г. Тогава са отбелязани 200 години от учредяването на ведомството. Според руски историци именно на 10 февруари през 1549 г. за първи път се споменава за “посолска заповед”. Външно министерство съществува официално от 8 септември 1802 г. и е създадено с манифест на император Александър Първи. За два века то преминава през много структурни преустройства и смяна на названията. Руската дипломация днес изпълнява важна роля в решаването на ключовите международни проблеми. По-любопитното е, че в нейните редици в миналото и сега има велики таланти. Които освен на професионалното поприще са постигнали забележителни успехи и в литературата и други области на културата.

На дипломатическа служба освен Пушкин са били много класици на руската литература и изкуство: Антиох Кантемир, Денис Фонвизин, Константин Батюшков, Александр Грибоедов, Александр Пушкин, Федор Тютчев, Дмитрий Веневитинов, Николай Огарев, Элим Мещерский, Алексей К. Толстой. Творческото начало е живо и днес в руските дипломатически среди. Това личи от страницине на сборниците на руски поети дипломати “Отдушина” (2001 г.), “Второе дихание” (2004 г.), “Из века в век” (2006 г.) и др. Те включват стихове от видни дипломати, като Ю. В. Андропов, Е. М. Примаков, А. А. Безсмертних, С. В. Лавров (автор на химна на Московския институт за международни отношения) и още много други представители на високото здание на Смоленския площад.

Николай I връща Пушкин на служба

Великият поет Александър Пушкин постъпва на 18 юни 1817 г. в колегията по външните работи. На щат е до 1824 години, като активно участва в различни мисии, свързани със срещи и разговори с чужди дипломати. Пушкин дори възнамерявал да работи в едно от посолствата на Русия в чужбина. Поетът се връща във Външно министерство през 1832 г., когато по изрично нареждане на император Николай I е назначен на длъжност титулярен съветник.
Пушкин често ползвал за писателските си нужди архивите на ведомството.

Грибоедов загива като посланик в Персия

Александър Грибоедов е познат като автор на великолепното поетично и драматургично произведение “От ума си тегли”.
През 1817 г. той постъпил на дипломатическа служба като преводач. През 1818 – 1820 г. е дипломатически секретар на Русия в Техеран. През 1726 г. участва в подготовката на Туркманчайския трактат. Две години след това е назначен за посланик на Русия в Персия. Загива трагично на 30 януари по време на разгрома в Техеран на руската дипломатическа мисия. Неговата любяща съпруга сложила надпис на надгробната му плоча: “Твоят ум и делата ти са безсмъртни за Русия, но защо моята любов те надживя?”

Алексей Толстой се прочува с балади

Граф Алексей Константинович Толстой (1817-1875 г.) често се бърка с автора на “Ходене по мъките” Алексей Николаевич Толстой. Той нашумява с романа си “Княз Серебряний”. Популярен е и с лириката си. Голяма част от стиховете му са станали текстове на песни. Известен е с изящните си балади, сатиричните си стихотворения, историческата си проза (трилогията “Смъртта на Иван Грозни”, “Цар Фьодор Иванович” и “Цар Борис”) и най-вече с участието си заедно със своите братовчеди тримата братя Жемчужини в литературната мистификация Козма Прутков. Умира, след като заради главоболие по погрешка си инжектира свръхдоза морфин. С дипломатическата служба го свързва работата му в архива на Колегията на външните работи (1834-1837 г.), както и в руската дипломатическа мисия във Франкфурт на Майн през 1837-40 г.

Хитрово е консул у нас

Руски дипломат и поет (1837-1896) работи в министерството на външните работи от 1859 г. Първо е бил преводач в Департамента за Азия, а след това консул в Битоля. Работил е и като генерален консул в Константинопол. След Руско-турската война през 1877-1878 г. е комисар на Международната комисия за България. През 1881 г. за няколко години е генерален консул на Русия в България, след което заема посланически постове в Румъния, Египет, Португалия и Япония. Автор на много стихотворения.

Преведоха Лавров на български

“Интелигентен поет, владее словото, сдържан е в емоциите, при него доминира интимното, но тъгата му е светла и сгрява душата.” Това е изразителната и точна оценка, която дава за стиховете на Сергей Лавров известният наш преводач Захари Иванов. Тези стихове са събрани и публикувани на български език през 2010 г. в книгата “Последната вълна” с предговор на писателя Николай Петев. Срещата на Захари Иванов с поезията на руския външен министър станала по необикновен начин. Петев му дал да прочете ръкопис, но не му казал кой е авторът. Тайната била разкрита чак след като Иванов оценил високо творбите.
В края на 2009 г. преводите на стиховете на Лавров били готови. “Струната на неговата поезия е изключително точно настроена”, споделя преводачът Иванов.

 .