Руският фолклор до голяма степен се застъпва със славянската митология, поради което има общи черти с народните предания в други славянски страни. Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог. По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун. В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора. Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н. Сред главните богове на славяните бил и Род, също наричан Див или Дий. Според славянската митология той създал Вселената и световете, и уредил всичко в тях чрез божествения закон Правда. На Правдата трябва да се подчинява всичко и всеки — и богове, и хора, и духове, и материална и нематериална природа. В Русия има стотици предания за богатирите — благородни воини, чийто еквивалентен образ в Западна Европа през Средновековието е странстващият рицар.
Руският фолклор обаче не се ограничава само до славянските предания и легенди. Наличието на стотици народи е предпоставка за разпространението и на други митологии, например инуитската, която съдържа редица принципи на шаманизма и анимизма. В монголската митология, запазена най-вече сред бурятите и алтайските народи, Бай Юрген и Есеге са изначалните божества, създали света, и също има мотив за световното дърво. Някои от сибирските шамански практики обаче са вече изчезнали, като например тези на нганасаните. Един от основните им ритуали е т.нар. прочистване на палатката, където шаманът прави жертвоприношение веднага след края на полярната нощ. Народ с добре запазени фолклорни традиции са нанайците в Далечния изток.
На снимката горе :Княз Иван върху летящ килим. В ръката си държи пленената жар-птица..