Има паметни личности, които освен дипломатическа следа, оставят и сърцето си по страниците на човешката история. Без излишна драма, но с почит, преклонение и любов Варна си спомни за рождението на един изключителен дипломат, без чиято помощ може би нямаше да дочакаме така желаното освобождение на България от 5-вековно турско робство. За 185-та годишнина от рождението на граф Игнатиев бе обновен гранитният постамент с надписи пред неговия паметник.
„Благодаря на Варна и на България за грижливото опазване на паметта на приятеля на страната ви граф Игнатиев“ – каза по време на церемонията извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в Република България – Н. Пр. Анатолий Макаров. Молебен пред паметника в градинката зад театъра отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. Венци и цветя положиха кметът Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, Варненска и Великопреславска митрополия, почетният консул на Република Индонезия, Областна дирекция на МВР, Апелативния и Окръжен съд, районните кметове, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите от запаса и резерва, десетки организации и признателни граждани. Специално за честването от София дойде българското подразделение на руските рокери „Нощните вълци“. Тържественото честване се организира от Община Варна, съвместно с Генералното консулство на Руската федерация във Варна.
Малко история на паметника и приноса на графа за Освобождението на България:
Гранитният постамент има надписи върху четирите си страни и бронзов бюст на граф Игнатиев. На лицевата страна в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви. Паметникът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите. Тази привързаност и вяра в освобождението му е проявена на два пъти – веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време е извънреден и пълномощен посланик на Русия в Цариград, подготвя доклад и го прочита пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства успяват да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев е последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързва ръцете на Русия по отношение на Турция. Тя не приема условията на протокола. В резултат на тези събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписва в Кишинев манифест и обявява война на Турция. Тази война влиза в историята под името Освободителна и завършва с освобождаването на България. Тогава именно император Александър ІІ изпраща граф Игнатиев да очертае нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано – предградие на Цариград. Там граф Игнатиев прилага своя проект към мирния договор и дава съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключват и граф Игнатиев съобщава на главнокомандващия княз Николай: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.” Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев става част от най-красивата страница на българската история. Той отказва да участва в Берлинския конгрес, където българските земи са разделени и присъединени към съседни страни.
Отказва се и от дипломатическа кариера. Остава член на Държавния съвет и се пенсионира. 24 години по-късно на 14 септември 1902 г. по обяд във Варненския залив акостира руският броненосец “Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на борда. Българският параход “Надежда” оповестява с топовни салюти влизането на броненосеца в залива и цялото население се струпва около пристанището. В 5,30 ч. следобед от лодките на брега слизат княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драгомиров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Тогава още Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев се провъзгласява за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност, за заслугите му към нашето отечество. Издига се бюст на графа в естествена величина в градината “Цар Освободител”. Автор на паметника е Жеко Спиридонов. Монтиран е през август 1906 г. в Градската градина.
Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие се отбива пред паметника, кметът държи реч за граф Игнатиев и всички заедно се отправят към гроба на руските войници в Приморската градина. През 1945 г. тази традиция е прекратена, а през 1962 г. озеленителско решение прекарва алеята точно през градинката на паметника. На 17 януари 2002 г. група варненски патриоти се събират пред паметника, почистват около него и организират скромно тържество със заупокой по случай 170 години от рождението на граф Игнатиев. Така е възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна. Дейността на Гражданския комитет е подпомогната финансово от Генералното консулство на Руската федерация във Варна. На 17 януари 2003 г. годишнината от рождението на графа е чествана пред обновеното пространство на паметника, оградено с нова гранитна площадка и декоративна верига. Именно там и днес Варна се поклони пред паметта на един наистина голям приятел на България, който не само с думи, но и с последователни действия помага за Освобождението ни. Поклон пред светлата му памет!
Автор: Ели Маринова, chernomore.bg
Снимки: Пламен Гутинов
