В делтата на великата европейска река, на територията на България, Румъния, Украйнаи Молдова, днес, както и преди 300 години, живеят необикновени руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от стария обред. Много хора у нас дори не подозират за съществуването им. Наричат ги староверци, старообрядци или липованци. Това са представителите на най-малобройната етническа група в България. Крепи се на вярата в Бог, но и на спомена за превратното си минало, белязано от жестоки гонения и насилие.
Татарица е част от Айдемир край град Силистра. Но със своите стари, бедни, схлупени къщурки в типичен руски стил се отличава коренно от съседните села и махали. Разположено е на километър от Дунав. В миналото населението му се е прехранвало предимно с риболов. Твърди се че старообрядците, заселили се у нас, са потомци на донски казаци. Хората в Татарица обаче отричат казашките си корени и предпочитат да се определят като руснаци. Повечето, най-вече възрастните, са религиозни и спазват стриктно каноните на старото православие. А то е изпълнено с табута и непонятни забрани. Напътствията за това как да живеят и какво да правят всеки ден от годината подробно са описани в свещените книги, съхранявани в селската църква, която е също в типично руски архитектурен стил.
Църквата „Покров на Пресвета Богородица“
Църквата „Покров на Пресвета Богородица“ в селото е строена през 1750 г. и няма аналог в страната. Храмът е единственият у нас старообреден руски храм с богата история. Камбаната, иконите, свещниците и богослужебните книги са от а Киевско-Печорската лавра в Украйна. За с. Татарица пишат Садък Паша /Чайковски/ през 1842 г. и Константин Иречек – през 1881 г.
Днес в църквата няма свещеник, но понякога за празници идва такъв от румънския град Браила, където е най-близката до Силистра централа на старообрядци. През останалото време за църквата се грижи студентът в Техническия университет във Варна Константин Константинов, родом от Татарица. Всяка седмица той пътува, за да води църковните служби в родното си село.
„За мен това е необходимост, в храма съм от 8-годишен. Тогава започнах да се обучавам и постепенно навлязох в църковните дела. Днес виждам, че ако не съм аз, няма кой друг да поддържа църквата и вярата на местните хора“, – казва Константин.
В църквата се пазят и много стари икони, оставени от собствениците им, които са напуснали селото. Староверците са убедени, че Дяволът е на всяка крачка и ги дебне с изкушения. За да се преборят с него те се придържат към странни ритуали и се кръстят по 100 пъти на ден. Усещането, че са различни и застрашени от изчезване сплотява тези хора и ги дистанцира от останалия свят…
Единствено при старообрядците се среща т.нар. лестовка – своеобразен вид броеница, която се прехвърля от молещия се. Сред липованите са съхранени допетровските обичаи на руската сватба, на Масленица (Сирна неделя), своеобразни църковни празници. Основният пазител на тези традиции, разбира се, е църквата, където се водят служби на староруски език.
Но кои са староверците, откъде са дошли?
Преди повече от 300 години по времето на Петър Велики в Русия настъпват религиозни реформи. Предприемат се мерки за бързата европеизация на страната. Привържениците на старото православие обаче се противопоставят на промените. Те обявяват реформаторите за еретици, а себе си – за последните християни на Земята. Всичко свързано с „новата” вяра, с напредъка и цивилизацията се възприема от тях, като дело на Дявола. Убедени, че настъпва ерата на Антихриста и че краят на света наближава, между 1666 г. и 1668 г. Хората отказвали да обработват земите си, обличали се в погребални дрехи и нощно време се стичали към гробищата, за да пеят химни в очакване на Апокалипсиса. Други пък предпочитали да се самозапалят в домовете си. Надявали се така да се прочистят в огъня и да се присъединят към Царството небесно преди настъпването на Деня на Страшния съд. Но и много староверци били преследвани и хвърляни на клада от тогавашните власти. Предполага се, че в периода между 1672 г. – 1691 г. по този начин загинали 20 хиляди привърженици на древното православие. Затова руснаците, запазили старата си вяра започнали масово да напускат Русия. Руските староверци се разпръснали по целия свят. В наши дни големи общности има в САЩ, Австралия, в Украйна, както и по делтата на Дунав на територията на Румъния, където и до днес откриваме много руски староверски селища.
Първите заселници липовани на Дунава живеели в тръстикови къщурки. Едва през XIX век са се появили първите къщи: дървено скеле се обличало с тръстика и се мажело с кал, а после отново се покривало с тръстика. Отоплявали ги с печки. В години, когато скакалци унищожавали реколтата, местните жители стривали на прах изсушена щука, смесвали я с настърган джулюн (воден орех) и от тази смес печели питки (лепьошки). Упоритите жители на делтата били готови да понасят глад, пожари и епидемии, само и само да им бъде позволено да се молят така, както са го правели прадедите им.
И в наши дни те продължават да говорят на своеобразен руски език от XVII-XVIII век. Както и други руски староверци, липованите се отличават с трудолюбие, стремеж към подреденост, точност, добра работа и честност, негативно отношение към алкохола и цигарите.
Мъжете липовани не си бръснат брадите, носят ризите си незагащени, обезателно с колан, а националната носия (сарафан) си остава неизменната пасхална женска премяна.
Кръстът е монтиран до главния път Силистра – Русе и е в памет на руските старообрядци, заселили се в тези земи в средата на 17-ти век след потушаването на Булавинския бунт в Русия.
„В прегръдката на дявола и Бога“ – трейлър на документален филм за Татарица
Източници:
Какво знаем за староверците от силистренското село Татарица?
https://www.briag.bg/v-silistra-simvol-na-pravoslavnata-vyara-se-izvisi-nad-selo-tatarica