Москва ликвидира и последните си запаси бойни отровни вещества.
Русия ще се избави напълно от бойните отровни вещества до края на септември т.г. Това съобщава Интерфакс, цитирайки началника на федералното управление за съхранение и унищожаване на химическото оръжие Валери Капашин. Става дума за ликвидирането на 125-милиметрови снаряди с кожно-обривното вещество люизит в селцето Кизнер в Удмуртия.
По план тези снаряди трябвало да бъдат унищожени чак идната година, но преждевременното им ликвидиране ще спести около 29 млн. евро на държавната хазна, уточняват експерти. Избавяйки се от люизита, Русия ще изпълни докрай условията на Международната конвенция за забрана, разработка и използване на химически оръжия. Към днешна дата в страната са ликвидирани 99,7% от бойните отровни вещества или 39 800 тона. През юни т.г. властите се отчетоха, че в Русия напълно са унищожени запасите от зарин, припомня Утро.ру. Международната конвенция е ратифицирана и от САЩ, но докато Москва унищожава химическите си оръжия в кратки срокове, то Вашингтон планира да стори това чак до 2023 г. По думите на Капашин Русия няма сметка да протака този процес във времето, тъй като това ще доведе до разход на още десетки милиарди рубли бюджетни средства.
Специалистите посочват, че люзитът е единственото бойно отровно вещества, при унищожаването на което може да се постигне икономическа изгода. Работата е там,че в процеса на преработването му се извлича чист арсен. Той пък от своя страна се използва за производството на полупроводник на галиев арсенид, широко използван в електронната промишленост.
В Русия химическите оръжия се унищожават на четири етапа. Към момента на подписването на Конвенцията през 1997 г. в страната се намира най-големият в света арсенал от бойни отровни вещества – 40 000 тона, които се съхранявали в няколко региона. В рамките на първия етап през 2002 г. в селището Горний в Саратовска област беше пуснат първият завод за унищожаване на боеприпасите с люизит. Впоследствие бяха ликвидирани особено опасните нервно-паралитични вещества зарин и зоман.
Автор: Мила Кудрина,