Русия и САЩ по “острието на бръснача”

Русия и САЩ по “острието на бръснача”

Публикувано от:

Автор: Дарина Григорова, “Гласове”.

Докато медийните прожектори трескаво следят поразените цели на руските бомбардировачи срещу ислямистите в Сирия и оценките се люшкат между двете крайности: от “Русия отвори кутията на Пандора”, “втори Афганистан”, “втора хибридна война” до еуфоричните “Дамаск наш” (подобно на “Крим наш”) и даже показване на метеопрогнозата в Сирия по руски тв канал като “слънчева и благоприятна за бомбардиране”, САЩ успешно завърши в Атланта осемгодишните преговори за Транстихоокеанското споразумение за свободна търговия с Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР).

“Америка е страната, която ще пише правилата на световната търговия през ХХI век”, каза Обама, изчерпвайки точно смисъла на Транстихоокеанското споразумение с “трите горди думи: made in America”, с което хвърли ръкавицата на Китай.*

Двата горещи фронта на Русия са Украйна и Сирия и имат регионален характер и цели: украинският трябва да предотврати разширяването на НАТО до руските граници, докато сирийският – да предотврати разлива на ислямистка вълна през Задкавказието и Централна Азия към Русия, от една страна, а от друга, да осигури завръщането на Русия в Средиземноморието с активизирането на военната база на сирийското крайбрежие, което е естествено продължение от присъединяването на Крим, осигуряващ руския тил.

Двата тихи фронта на САЩ са Европа и АТР и имат глобален характер (превръщането на ЕС в американска провинция с Трансатлантическото споразумение, за да няма “made in EU”, а само “made in America”, подобно на АТР с Транстихоокеанското партньорство) и глобална цел: налагането на еднополюсен световен ред.

От руските регионални фронтове (Украйна–Сирия) обаче зависи разрешаването на американските глобални планове (ЕС–АТР), защото САЩ могат да загубят авторитета си на геополитически хегемон, какъвто бяха от разпадането на СССР през 1991 г. до присъединяването на Крим от Русия през 2014 г., защото ЕС, стреснат от бежанските вълни и от антиевропейския ефект от санкциите спрямо Руската федерация, наложени по идеологически, а не прагматични причини под американски натиск, може да се откаже от преговорите за Трансатлантическото споразумение и заедно с Русия и Китай да направи своя зона за свободна търговия, която вече ще е по-силна от тази на САЩ и АТР, друг е въпросът дали тя няма да се превърне само в “made in China”.

Ситуацията в текущия момент е точка за Русия с военната кампания в подкрепа на Сирия и последвалият светкавичен реванш на САЩ с Атланта. Залогът на тази битка обаче е световният мир, все по-трудно балансиращ “по острието на бръснача”.

* “America is the country that writes this century’s rules for the world’s economy… We have the chance to open up more markets to goods and services backed by three proud words: Made in America”.