Точно една година преди началото на световното първенство по футбол Русия имаше идеалната възможност да направи своята генерална репетиция по време на традиционния турнир за Купата на Конфедерациите, който вече има своята 25-годишна история. И веднага трябва да кажем, че домакините издържаха с „отличен“ този своеобразен тест за проверка.
Мерките за сигурност бяха сериозни, но ненатрапчиви, въпреки че понякога се преминаваше през две или три проверки. Всеки един притежател на билет за съответния мач имаше и т.нар. паспорт на запалянкото с името на притежателя и негова снимка, независимо дали е възрастен човек или дете. Освен това, който имаше билет и този паспорт, получаваше право на безплатно пътуване с влак между четирите града, които бяха домакини – Москва, Санкт Петербург, Казан и Сочи. Не мога да твърдя дали това бе единствената причина, но Русия преживя невиждан чилийски десант, като над осем хиляди чилийци бяха прелетели океана, за да подкрепят своя отбор. Те се държаха изключително приятелски и дружелюбно и спечелиха сърцата на домакините, а руснаците от все сърце се включиха в подкрепата на тима на Чили. „Чи-чи-чи, ле-ле-ле, Вива Чиле“ – кънтеше от хиляди гърла и ако „Ла Роха“ се класира за световните финали, със сигурност поне двойно повече чилийци ще повторят преселението си в руските простори и следващата година.
Стадионите и в четирите града отговаряха на всички изисквания и въпреки че по адрес на арената в Петербург на Крестовския остров имаше критики, свързани с тревното покритие, нередностите бързо бяха отстранени. Иначе той е изключително красив и неслучайно мачът на откриването и финалът се играха на него. Догодина обаче домакин на тези два двубоя ще бъде реновираният стадион „Лужники“ в столицата, макар че „Откритие арена“ (домът на московския „Спартак“) по нищо не отстъпва на другите. За разлика от миналогодишното европейско първенство във Франция, този път бяха създадени отлични условия за работа на журналистите – както по отношение на пресцентровете, така и във връзка с тяхното максимално бързо придвижване в градовете и между тях, като разстоянията съвсем не бяха малки.
Изключителна помощ и на запалянковци, и на журналисти оказаха десетките доброволци, които винаги бяха на разположение и с готовност да съдействат. Който сега посети руската столица, ще види, че Москва прилича на огромна строителна площадка, че където почти навсякъде в центъра има специални ограждения. Подемни машини и кранове са почти на всяка крачка -подменят се тротоари и всичко, което може и трябва да бъде лъснато, за да може градът да засияе в целия си блясък, когато догодина ще посрещне световния футболен елит – делегации, отбори и фенове. Когато става дума за запалянковците, трябва да се има предвид, че Купата на Конфедерациите е само един умален вариант, докато световните финали са съвсем друго измерение.
Паспортът на запалянкото е чудесно решение, но как ще се процедира, когато в съответния град пристигнат примерно десет хиляди англичани, от които половината ще бъдат без билети. Сигурно е, че домакините ще вземат всичко това предвид, за да не се стига до неприятни инциденти и ексцесии. Още повече, че миналата година руснаци и англичани си спретнаха истински сражения на стадиона и по улиците на Марсилия.
Що се отнася до самия турнир, той бе още едно потвърждение на прочутата фраза на Гари Линекер, че във футбола играят 22-ма души, а накрая винаги печелят германците. Те този път бяха дори с втория си отбор, но това съвсем не им попречи да прибавят в пребогатата си трофейна витрина единствената купа, която все още не бяха спечелили. По време на пресконференцията след финала играчите на Бундестима нахлуха в залата и с бурни викове обляха с шампанско треньора Йоахим Льов. Дали обаче така ще бъде и догодина?…