Русия – грандиозно превъоръжаване на армията

Русия – грандиозно превъоръжаване на армията

Публикувано от:

Реформите в руската армията бяха ругани от мнозина, но един факт не предизвиква съмнения у никого: военните разходи на Русия бързо растат. През следващите години правителството ще похарчи 20 трлн. рубли за грандиозно превъоръжаване на армията. Къде и против кого могат да бъдат използвани най-новите танкове, кораби и самолети?

“Най-трудно е да се отговори на въпрос, чийто отговор е очевиден”. Тази мисъл на великия Бърнард Шоу не губи своята актуалност и днес. Очевидно Русия е велика държава и един от полюсите на силата и затова винаги трябва да бъде на бойна нога. Но едно е да се разсъждава за това абстрактно и съвсем друго — да се наблюдават мащабните военни приготовления. Реформите в армията бяха ругани от мнозина, но един факт не предизвиква съмнения у никого: военните разходи на Русия бързо растат.

През миналата година те се увеличиха изведнъж с 9,3% в годишно изчисление — до  $72 млрд. По този начин ние вече изпреварихме по обем на разходите за въоръжаване Великобритания и Франция, впрочем, за първи път в най-новата история. А по темп на увеличаване на военните разходи изпреварихме Китай и Индия, да не говорим за  САЩ. Даже хората, които не разбират от икономика, забелязаха, че на фона на царящата икономическа неопределеност огромната държавна отбранителна поръчка за 20 трлн. рубли до 2020 година не беше съкратена. Тук щеш-не щеш ще се замислиш: за какво ще се похарчат тези колосални пари и защо й са на Русия толкова най-нови оръжия? Нека да се ориентираме.

Главен гарант за националната сигурност на Русия традиционно си остават Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН). И в тази област в последно време станаха няколко важни събития. Първо, започнаха да се реализират отдавна обявените планове за създаване на нова 100-тонна междуконтинентална балистична ракета (МБР) с шахтно базиране с перспективни средства за преодоляване на противоракетната отбрана (ПРО) на противника. Това много важно решение свидетелства, че командването е сменило решението да се откаже от тежките МБР. Перспективната ракета трябва да дойде на мястото на съветския комплекс УР-100Н УТТХ “Стилет”, чийто срок на експлоатация е удължен до завършване на работите по новото изделие. Вероятно  военните са стигнали до извода, че при създалите се условия МБР от подобен клас представляват твърде важно и ефективно средство за сдържане, за да се откажат от тях.

Второ, през декември 2011 година и през тази годна военното ведомство, чрез командващия РВСН Сергей Каракаев и официалния представител на пресслужбата на Министерството на отбраната за РВСН Вадим Ковал нееднократно заявяваха за възможно продължаване на научноизследователските работи за проектиране на боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) от ново поколение. Ще напомним, че намиращите се на въоръжение в РВСН на Съветския съюз БЖРК с ракета “Скалпел” бяха един от главните козове на СССР в противостоянието със САЩ. Те не можеха да бъдат открити от средствата за космическо разузнаване и гарантираха възможността за нанасяне на ответен удара по Съединените щати в случай на ядрен конфликт. Намеците за възможното създаване на перспективен БЖРК най-вероятно са сигнал за американските партньори, които упорито прокарват своята линия в строителството на система за ПРО в Европа. Но превъоръжаването ще обхване не само РВСН. Днес ние наблюдаваме началото на възраждане на руския Военноморски флот (ВМФ). В държавната отбранителна поръчка за неговото обновяване са отделени 4,5 трлн. рубли! В корабостроителниците вече са заложени и се строят повече от 40 надводни кораба и подводници. Но ако се запознаем по-подробно със състава на въоръжението на тези нови бойни единици, то неволно възниква въпросът за концепцията за използване на флота в близко бъдеще. Така, най-новите фрегати от типа на “Адмирал Горшков” и строящите се за Черноморския флот и Каспийската флотилия малки ракетни кораби от типа “Буян-М” има идентично ударно ракетно въоръжение.

Става дума за ракетния комплекс “Калибр” с далечина на поразяване на земни цели над 2000 км, което превишава няколко пъти далечината на съветските комплекси, които са на въоръжение във ВМФ. По същество, това означава преход от тактически и оперативно-тактически средства за поражение към стратегически, при това командването има намерение да снабди с такива средства даже кораби малко водоизместимост. Възниква резонният въпрос: защо? Теоретически възможностите за такова далекобойно оръжие позволяват, да речем, от  акваториите на Черно и Каспийско море да се контролира даже района на Персийския залив.

armiq

Очевидно, военното присъствие в Средиземноморския басейн продължава да играе много важна роля в плановете на Министерството на отбраната. При това ръководството на ВМФ прие волево решение в съкратени срокове да замени остарелите кораби на Черноморския флота, но не с вече споменатите фрегати от типа “Адмирал Горшков”, чието строителство въври със затруднения, а с по-прости и с овладяно производство фрегати проект 11356М. Три такива кораба вече са заложени и през следващите две години трябва да влязат в състава на флота.

На отделен ред е дадена серия от шест дизелови подводници, които се строят специално за Черноморския флот. Такова сериозно попълнение на бойния състав на подводните сили ще позволи да се разширят, преди всичко, противолодъчните възможности на групировката, нали сега Турция има в Черно море цели 14 подводници срещу една на Русия.

Покрай мащабното строителство на нови кораби съществуват планове за връщане в строя на съветски кораби, които дълго време бяха в неопределено състояние. На първо място това се отнася за атомния ракетен крайцер “Адмирал Нахимов” и няколко атомни подводници с крилати ракети проект 949 “Антей” (аналози на потъналата “Курск”), които понастоящем са в дългосрочен ремонт или са консервирани. В края на миналата година агенция РИА “Новости”, позовавайки се на източник в отбранително-промишления комплекс (ОПК), съобщи, че подводниците тип “Антей” ще преминат модернизация и ще получат най-новото ударно въоръжение, в това число, очевидно, и ракетни комплекс “Калибр” и “Оникс”.

А на “Нахимов” си струва да обърнем специално внимание: крайцерите от този проект и днес се смятат за най-мощните ударни бойни кораби в света и можем само да се досещаме какви възможности ще има този кораб след модернизацията.

ariqruska

Тези бойни единици ще усилят преди всичко Северния флот — предстои борба за Арктика и тя няма да е лека.

Сега да преминем към авиацията. Анализът на сключените и планираните договори за фронтовата и преди всичко изтребителната авиация позволява да се направи предположение за стремеж на командването колкото може по-бързо да обнови авиационния парк на ключовите направления. Наред с поръчките на перспективни машини Т-50 (ПАК ФА) и Су-35С Министерството на отбраната сключи договор за доставка на Су-30СМ (руската версия на МКИ), а освен това активно води преговори с РСК “МиГ” за закупуване на леки МиГ-35. Даже ако се има предвид, че на изтребителя от пето поколение му предстоят още няколко години изпитания, логично би било все пак да се спрат на Су-35С и да хвърлят  всички сили в производството на този модел. Но за организирането на едросерийно производство е необходимо време, а самолетите са нужни още сега.

В края на септември някои СМИ съобщиха за планове на Министерството на отбраната да разположи до края на 2013 година на остров Нова Земя група прехващачи МиГ-31. Това много важно решение би позволило да се увеличи бойната устойчивост на Северния флот, който в момента фактически е лишен от изтребително прикритие. Известно е, че през 80-е години на летище Рогачово се базираше 63-и гвардейски авиополк с изтребители Су-27. Обаче през 1993 година  той беше изведен на континента и разформирован. Така че бъдещото пребазиране трябва поне частично да затвори опасната дупка в системата на противовъздушната отбрана на този район. В Рогачово вече е заменено покритието на  пистата за излитане и кацане и светосигналното оборудване и летците от едно от частите на Су-27 през тази година изпълниха няколко командировки на Нова Земя. След 20 години всичко се връща на мястото си. Тъй като вече стана дума за Арктика, заслужава да се отбележат и зачестилите полети на нашите стратегически ракетоносци Ту-95МС и Ту-160. Патрулирането в северните райони престана да бъде рядкост. Нарасналата активност на въздушната компонента на стратегическите ядрени сили (СЯС) на Русия беше съпроводена и с реконструкция на летищната мрежа, за да може тя да приема стратегически бомбардировачи. Целта тук е очевидна: да се получат колкото може повече писти за разсредоточаване в случай на конфликт.

Нито един сериозен военен конфликт днес не минава без използване на танкове. Русия притежава най-големия танков парк в света, който, естествено, се нуждае от обновяване и подмяна. И ето че преди няколко месеца стана известно, че предприятията от ОПК, които се занимават с ремонт на бронирана техника, са получили голяма поръчка от военното ведомство за дълбока модернизация на вече намиращи се на въоръжение танкове, в частност на Т-72. В резултат тези бойни машини практически по нищо няма да отстъпват на най-съвременния в момента танка в руската армия — Т-90. Наистина, възниква напълно закономерният въпрос: защо да се харчат много средства за модернизация на остарели образци, ако се разработва нова техника?

ruskaapmiq

Ще напомним, че като едно от ключовите направления за развитие на Сухопътните войски на  РФ беше избрано създаването на нов перспективен танк. Работите по проекта “Армата”, по думите на военните, вървят с пълен ход и те обещават да представят опитните образци едва ли не през 2014 година. Засилването на танковия юмрук изглежда твърде впечатляващо, ако си спомним, че едва ли не половината страни от НАТО вече се отказаха  или се канят да се откажат от тежката бронирана техника. При това не само малки страни, като Холандия, но и основни членове на алианса — Великобритания и Германия. Ако при балистичните ракети всичко е повече или по-малко ясно – това е средство за сдържане на САЩ и техните съюзници, — то къде може да потрябват толкова мощни танкови групировки?

По мнение на ръководството на страната, количеството на външните заплахи за РФ расте. И още днес могат да се посочат редица потенциално опасни конфликтни зони. Главен източник на безпокойство в този момент си остава перспективата за развръщане на американската система за противоракетна отбрана в Източна Европа. В Москва, както и по-рано, смятат, че тя е насочена изключително против Русия.

Липсата на какъвто и да било напредък в преговорите със САЩ за ПРО вече принуди Генералния щаб да предприеме редица ответни мерки с военнотехнически характер, в частност, да включи в бойно дежурство няколко РЛС за далечно откриване. Обаче наред с това от лидерите на страната бяха анонсирани и къде по-твърди решения, които може да бъдат взети в случай, че възникне реална заплаха за руските СЯС. През ноември миналата година президентът Дмитрий Медведев заяви: “Руската федерация може да разположи в западната и южната част на страната съвременни ударни системи въоръжение, осигуряващи огнево поразяване на европейския компонент за ПРО. Една от тези крачки ще стане развръщането на ракетния комплекс “Искандер” в Калининградския специален район…”

Въпреки това не всички специалисти са съгласни с такава постановка на въпроса. Един от водещите руски военни експерти Руслан Пухов в интервю за нашето издание заяви: “Темата за ПРО е нещо измислено. Впрочем, както и проблематиката за разширяването на НАТО на изток. Тези заплахи аз смятам за отложени — те ще се актуализират в бъдеще. А Русия дотогава или ще укрепне истински и ще може да парира тези заплахи, или нас ни чака нова 1917-а, е, или пък 1991 година, и тогава вече нищо няма да бъде страшно за нас”.

Много по-голяма тревога у експертите предизвикват възможните локални конфликти в  пост-съветското пространство и в съседните държави южно от бившите граници на СССР. Ситуацията около Либия, Иран и Сирия показа, че слабата във военното отношение Русия не може да бъде равен партньор на Запада при разрешаването на регионалните конфликти. И това явно дразни руското ръководство. Освен това, Москва е разтревожена от усилването на Турция, особено във връзка с войната в Сирия.

Но даже не Близкия изток е главната зона на риск за Русия. Потенциалните заплахи могат да ни дебнат много по-близо — в Задкавказието и в Средна Азия. Грузия, независимо от станалите там политически изменения, както и по-рано, не може са се смята за приятелска страна, тя едва ли ще се примири със загубата на Южна Осетия и Абхазия. Освен това, в Задкавказието продължава противостоянието между Армения и Азербайджан. Разходите на Баку за отбраната постоянно растат (през 2013 година те ще достигнат 2 млрд. щ.долара, или 13% от разходите в бюджета), а тъй като финансовите възможности на Азербайджан и Армения са несъпоставими, то рано или късно равновесие в този регион може да бъде нарушено. При това Азербайджан очевидно вече не вярва, че Москва ще му помогне да си върне окупираните от Армения територии, и бавно променя свое външнополитически курс, устремявайки взора си по посока на Запада. Първото тревожно звънче дрънна през юни тази година, когато азербайджанската страна предложи на Русия определено неприемливи условия за продължаване на арендата на Габалинската РЛС. Макар че се удаде проблемът да бъде решен, остана неприятно усещане.

Сериозен конфликт може да възникне и в Приднестровието. През октомври МВнР на РФ чрез посланика за специални поръчения Дмитрий Губарев заяви за готовността си да признае Тираспол в случай, че Молдова загуби независимостта си и влезе в състава на Румъния. Може би не утре или вдругиден, но подобно развитие на събитията изглежда напълно реално.

Но главната потенциална опасност идва, съдейки по всичко, от Средна Азия. “Най-близката война ще бъде в една или друга форма в Централна Азия, — твърди Руслан Пухов. — Най-вероятно, след извеждането на американските войски от Афганистан”. Не бива да се изключва и някакъв вариант на “средноазиатска пролет” — смяна на режимите и дестабилизация на обстановката в региона.

Като обобщение, може да се каже: мащабното превъоръжаване на руската армия свидетелства, че Русия активно се опитва да си върне статута на велика военна държана и е готова да отдели за това огромни средства. При това може доста ясно да се видят два вектора на развитие. Първият вектор е стратегически и той, както и по-рано, подразбира неявно противостояние със САЩ, което впрочем, съвсем не означава неизбежен военен конфликт между страните. По-скоро това е желанието на руския елит да възстанови предишния военен паритет с американците.

Източник: http://www.silnabulgaria.com