Русия възобновява програмата за изследване на Луната, прекъсната в 1976 година.
В близките планове е включено изстрелване на три космически апарата: „Луна-25”, „Луна-26” и „Луна-27”.На новия етап на „колонизация” на Луната, Русия ще се опита да повтори предишните постижения, но разбира се, на друго, по-високо технологично равнище.
Повърхността на Луната е покрита от т.н. реголит – смес от тънък слой пепел и скалисти отломъци, получени от сблъскване на метеори с лунната повърхност. Дебелината на слоя се колебае от няколко сантиметра до десетки метра. Учените говорят за принципна възможност за получаване от лунен реголит на желязо, алуминий, силиций и е възможно на титан, хром и манган. Като страничен продукт могат да бъдат получени кислород, водород и собствено вода. Освен това, от лунната почва може да се получат стъкло, керамика и някои други материали.
Експерти смятат, че добив на такива вещества на Луната е най-целесъобразно да се извършва в кариери. Да, това е дело, което изисква големи средства, на си струва парите, е убеден астрономът Владимир Сурдин:
– Въобще научните изследвания заемат много малка част от бюджета на която и да било страна. Затова трябва да се говори не за това, дали подобна цел ще струва скъпо, или евтино. Въпросът трябва да бъде поставен в друга плоскост: да се откажем от лунна експанзия и да бъдем страна от трети-четвърти ешелон, или да не се отказваме и да бъдем една от водещите индустриални страни.
Отделно внимание трябва да се обърне на хелий-3 – твърде перспективно термоядрено гориво, каквото няма на Земята, но е в достатъчни количества на спътника на нашата планета. Неговата енергийна мощност е огромна. Един тон от хелий-3 заменя 20 милиона тона нефт. Наистина, за да се добие един тон е необходимо да бъде преработен участък от лунната повърхност с площ от 20 квадратни километра на дълбочина 3 метра.
Проблемът още е и в това, че човечеството още не се е научило да управлява термоядрения синтез. Но специалистите предполагат, че в недалечно бъдеще този проблем може да бъде решен. А екологичната чистата и енергийната ефективност правят термоядрения синтез на хелий-3 ненадминат източник на енергия. В същност, след като бъде овладяна технологията и запасите на хелий-3 на Луната, човечеството ще получи вечен източник на енергия.
Добивът на хелий-3 неизбежно ще даде живот на редица паралелни производства. Разбира се, това е въпрос на твърде далечното бъдеще. Но неговите кълнове се виждат още днес. Няма съмнение, че страната, която изпревари другите в усвояването на Луната, ще стане лидер в световната икономика. Съдейки по всичко, Русия е готова да се възползва от този уникален шанс.