Защо България се присети за своята „миролюбивост“ точно преди срещата на върха на НАТО? Отговор на този въпрос търси в анализа си за „Российская газета“ журналистът Владислав Воробьов. Поводът е отказът на властите в София за участие в общата флотилия на НАТО в Черно море.
Според журналиста България използва момента, за да изтъргува своя бунт срещу допълнителни финансови средства за въоръжаване. Игра, която страната играе не от вчера, а още от времената на Варшавския договор.
„София се обяви против идеята за създаване на обединен флот на НАТО в Черно море. Ръководството на страната изведнъж си спомни, че България е миролюбива страна (интересно защо не се сетиха за това при влизането в НАТО) и каза „не“ не на кого да е, а на страшния северноатлантически пакт. Въпросното заявление може да се стори изненадващо само на човек, който не разбира нищо от балкански манталитет“, въвежда в темата авторът.
„Не е тайна, че във времената на Варшавския договор българите живееха за сметка на „колетите“ от Москва. След поредната „братска“ целувка между комунистическите вождове Леонид Брежнев и Тодор Живков България незабавно получаваше стотици милиони за развитие на селското стопанство или за строеж на заводи и магистрали. В замяна от София не се искаше много: само да се кълне във „вечна дружба“. И българите въодушевено се кълняха.
А след години, когато СССР се разпадна и финансовите потоци от Москва секнаха, също толкова въодушевено обявиха руснаците за „окупатори“, а Русия – за „империя на злото“. Впрочем и досега много българи я наричат така“, пише Воробьов.
Авторът обяснява как след рухването на съветската империя България започва да си търси нова „хранилка“ и не след дълго я открива в лицето на НАТО и ЕС, които бързо прилапват апетитната от геополитическа гледна точка хапка.
„Това се случи в годините, когато Евросъюзът не пестеше средства за разширяването си на Изток. Но времената се промениха. Сега нито НАТО, нито ЕС имат излишни милиони за осигуряване на охолен живот в периферията. Грантовете, субсидиите и програмите за развитие стремително намаляват. Сега напротив, НАТО иска от членовете си да увеличат рязко държавните разходи за „отбрана“. А откъде да извади България, с нейния скромен бюджет, милиони за нови натовски танкове и самолети? С други думи, „хранилката“ отново се изпразни“, пише „Российская газета“.
Според автора властите в София са наясно с това и използват ситуацията преди срещата на върха на НАТО във Варшава, за да се пазарят.
„България е все още далеч от антиевропейската и антинатовска истерия. Макар че ако ситуацията не се промени в близките години, нищо чудно да стигне дотам. Историята, както е известно, се повтаря. Засега в България все още постъпват някакви средства от ЕС. Което означава, че сега е моментът страната да се изтъргува добре. Българските власти са майстори в това. Друг е въпросът, че не всеки път им се получава. Защото Брюксел също знае как да си пази ръцете от извиване. Достатъчно е да си спомним за закриването на проекта „Южен поток“, който можеше да донесе големи приходи на София, но така и не ги донесе, отчасти и заради крайната недалновидност на българското правителство“, пише авторът.
По думите му България все пак е решила да си изпробва късмета. „Няма съмнение, че това е целта на „гръмкото“ изявление на София във връзка с черноморската флотилия на НАТО“, твърди журналистът. И припомня официалните изявление на българския премиер Бойко Борисов, на президента Росен Плевнелиев и на министъра на отбраната Николай Ненчев от миналата седмица, когато и тримата заявиха в един глас, че България няма да подкрепи идеята за флотилия в Черно море във вида, в който се предлага.
„Струва си да обърнем внимание, че изявлението бе направено точно в навечерието на срещата на върха на НАТО във Варшава, където, според експертите, се очаква оспорвана битка между агресивните русофоби и набиращите популярност в Европа русофили.
Очевидно в София са решили, че сега е моментът правилно да си изиграят „козовете“ в предстоящата „игра“. Ако „печалбата“ се окаже прилична, то България, по всичко изглежда, ще забрави временно за своята „миролюбивост“. И така до следващата „игра“, заключава авторът.
Източник: „Руски дневник“