Решетников: След година ще започне увереното шествие на нова Русия

Решетников: След година ще започне увереното шествие на нова Русия

Публикувано от:

Бившият кадрови офицер от Службата на външно разузнаване на Русия (СВР), генерал-лейтенантът в оставка Леонид Решетников, оглавяващ днес Руския институт за стратегически изследвания, даде интервю за ежеседмичника „Аргументи на седмицата“.

– Вие имахте сериозен „покрив“ – СВР. Защо изведнъж бяхте разсекретени?

– Ние наистина бяхме затворен институт за външно разузнаване, специализиран в анализа на наличната информация за далечни и близки места извън страната. Тоест на информацията, която е необходима не само на разузнаването, но и на структурите, определящи външната политика на страната. Колкото и да е странно, в администрацията на президента на Русия подобни сериозни аналитични центрове не е имало. Макар „учреждения“, в които има само директор, секретарка и жена на директора в качеството на анализатор, е имало под път и над път. АП (администрацията на президента, бел.ред) е изпитвала недостиг на сериозни специалисти, и затова разузнаването трябваше да предостави такива.

Днес наш учредител е президентът на Русия, а всички държавни задачи за изследване се подписват от ръководителя на администрацията Сергей Иванов.

-В каква степен са търсени вашите анализи? Ние сме бумажна страна, всички пишат ли пишат, но има ли влияние това върху крайния резултат?

– Понякога ние виждаме действия, които съвпадат с нашите анализи. Често пъти поразително е това, че представяш определени идеи и това се превръща в тенденция в руското обществено мнение. Вижда се, че много насоки просто витаят във въздуха.

– В САЩ с нещо подобно се занимава центърът за анализи Stratfor и стратегическият изследователски център RAND Corporation. Кой от вас е по-добрият?

Когато след преминаването ни към АП през април 2009 г. създавахме новия устав на института, като пожелание ни казаха тогава, че ние трябва да взимаме пример от тях. Тогава аз си помислих: „Ако вие ни финансирате така, както финансират Stratfor или RAND Corporation, то ние ще надминем всички тези чужди аналитични компании“. Нали именно руските анализатори са най-силните в света. Още повече регионалните специалисти, които са с „по-чисти“ и незаслепени мозъци. Мога да ви кажа това със сигурност след 33 години аналитична работа, първо в Първо главно управление на КГБ на СССР, а след това и в Службата за външно разузнаване.

– Както е известно, RAND Corporation е разработвал за Украйна плана за АТО в югоизточната част на страната. Вашият институт давал ли е информация за Украйна, в частност за Крим?

– Разбира се. По принцип по въпроса за Украйна работеха само два института: РИСИ и Института на страните от ОНД на Константин Затулин. От самото начало на своята дейност ние пишехме аналитични доклади за увеличаването на антируските настроения в континенталната част на Украйна и укрепването на проруските в Крим. Анализирахме дейността на украинските власти. Но не сме давали всяваща паника информация – тогава всичко би било безсмислено, по-скоро насочвахме вниманието към нарастващия проблем.

Предложихме значително да се увеличи работата на проруските неправителствени организации (НПО), да се усили, както сега е прието да се говори, натискът на политиката на „меката сила“.

– С посланик като Зурабов не трябват никакви врагове!

Работата на всяко посолство и посланик е скована от множество ограничения. Крачка наляво, крачка надясно и ето ти скандал. Плюс това в страната изобщо е трагедия с професионалните кадри. И не само в дипломатическата област. Някак ние се изчерпахме – в държавната администрация останаха много малко силни хора.

Ролята на НПО е трудно да се надцени. Ярък пример за това са цветните революции, които се разпалват от чуждестранни, на първо място американски, неправителствени организации. Така се случи и в Украйна. За съжаление, за създаването и подкрепата на подобни организации, които биха работили за нашите интереси, на практика не се отделяше необходимото внимание. А ако те работеха, то биха заменили десет посолства и десет дори много умни посланика. Сега ситуацията започна да се променя след преките указания на президента. Дай Боже, подчинените да не забавят това развитие.

-Как според вас ще се развият събитията в Новорусия през пролетта и лятото? Ще има ли нова военна кампания?

– Уви, вероятността това да се случи е много голяма. Още преди година идеята за федерализацията на Украйна работеше. Но сега на Киев е необходима само война. Само унитарна държава. По няколко причини. Най-основната е начело на страната да застанат идейно антируски настроени хора, които не просто се намират под подчинението на Вашингтон, а буквално са съдържание на силите, които се крият зад правителството на САЩ.

– И какво му трябва прословуто „световно правителство“?

– По-скоро, какво не му трябва: не му трябва федеративна Украйна, това би било зле контролирана територия. Върху нея ще им е трудно да разположат свои военни бази и нов ешелон на ПРО. От Луганск или от Харков крилатите тактически ракети достигат Заурадието, където се намират нашите основни сили за ядрено сдържане. И със 100-процентова вероятност ще могат да поразяват балистични ракети със шахтно и мобилно базиране. Сега този район за тях е не е достъпен нито от Полша, нито от Турция, нито от Югоизточна Азия. Ето това е основната цел. Точно заради това за Донбас САЩ ще се сражават до последния украинец.

– Тоест целта не са находищата на шистов газ, открити на тези територии?

– Основната стратегическа задача е унитарна Украйна под техния пълен контрол за борба с Русия. А шистовият газ или земите – това са просто приятен бонус. Съпътстваща печалба. Плюс сериозен удар по нашата отбранителна промишленост поради скъсването на отношенията между ОПК Украйна и Русия. Това вече е сторено.

– Ние бяхме надиграни: „кучият син“ Янукович трябваше да бъде евакуиран с помощта на спецназ, а Вашингтон постави свои „кучи синове“?

– От военно-стратегическа гледна точка, разбира се, надиграли са ни. Русия има „компенсация“ за това – Крим. Има „компенсация“ – съпротивлението на жителите на югоизточната част на Украйна. Но противникът вече получи огромна територия, която е била в състава на Съветския Съюз и на Руската империя.

– Какво ще видим през тази година в Украйна?

– Процес на полуразпад или дори на пълен разпад. Много хора просто се смириха пред лицето на истинския нацизъм. Но хората, които разбират, че Украйна и Русия са здраво свързани, още не са казали своята дума. Нито в Одеса, нито в Харков, нито в Запорожието, нито в Чернигов. Това мълчание не е вечно. И в един момент чашата ще прелее.

– А как ще се развиват отношенията на Новорусия с останалата част на Украйна?

Съществува малка вероятност за сценарий, подобен на този в Приднестровието. Но аз не вярвам в него – територията на ДНР и ЛНР е значително по-голяма, милиони хора вече се намесиха в този война. Сега Русия все още може да уговори ръководителите на опълчението на временно прекъсване и примирие. Но именно на „временно“. За никакво присъединяване на Новорусия в състава на Украйна вече не може да става дума. Хората в югоизточната част на страната не искат да бъдат украинци.

– Ако нашата страна е изпаднала в световно изолиране заради присъединяването на Крим, то защо не отидем ва банк в югоизточната част на страната? Колко може да се лицемери?

Да се настъпи ва банк, според мен, е рано. Ние пренебрегваме информираността на нашия президент, който знае, че в Европа се случват някои скрити за останалите процеси. Те дават надежда за това, че ние ще успеем да отстоим интересите си чрез други методи и средства.

– В информационния поток, свързан с Украйна, ние забравяме за взривния ръст на религиозния екстремизъм в Средна Азия…

Това е изключително опасна за нашата страна тенденция. Ситуацията в Таджикистан е много сложна. Нестабилна е обстановката и в Киргизия. Но мишена за първия удар може да бъде Туркменистан, както и писаха „АН“. Ние сякаш малко забравяме за него, заради това, че Ашхабад се държи изолирано. Но неговата „крепост“ може да рухне първа. Ще имат ли те сили сами да се защитят? Или ще ни се наложи да се намесваме в страна, която се държи на достатъчно далечна от нас дистанция. Така че, нещата тук са сложни.

И не само във връзка с проникването в региона на бойци от „Ислямска държава“. Според последни данни, САЩ и НАТО не възнамеряват да напуснат Афганистан, а ще запазят там базите си. От военна гледна точка, петте или десетте хиляди военни, които ще останат, за един месец могат да бъдат увеличени до 50-100 хилядна групировка.

Това е част от общия план за обкръжаване и натиск на Русия, който се осъществява от ръцете на САЩ с цел сваляне от власт на президента Владимир Путин и разкол в страната. Обикновеният човек разбира се, може да не вярва на това, но хората, които са добре информирани, знаят това прекрасно.

– В какви граници ще премине разкола?

– В началото се планира просто да се откъсне това, което е „лошо“. Без значение какво ще се откъсне: Калининград, Северен Кавказ или Далечния Изток. Това ще бъде детонатор на процеса, който може да продължи да нараства. Тази идея не е пропагандистка, а съвсем реална. Този натиск от страна на запада (Украйна) и юга (Средна Азия) само ще се увеличава. Опитват се да проникнат през западните порти, но пробват и здравината на южните.

– Кое е най-опасната за нас стратегическа посока?

– Югът е много опасен. Но засега все още има буферни държави – бившите средноазиатски съветски републики. А на Запад войната вече е на границата. На практика на нашата територия.

Сега там се води борба не между украинци и руснаци, а война на световните системи. Едни смятат, че те са „Европа“, а други – Русия. Нали нашата страна не е просто територия, това е отделна огромна цивилизация, която е представила пред целия свят своето виждане за световния ред. Преди всичко, разбира се, Руската империя е образец на източноправославната цивилизация. Болшевиките я унищожиха, но й дадоха нова цивилизационна идея. Сега е близо до трета. И в продължение на 5-6 години ние ще видим това.

-Каква ще бъде тя?

– Мисля, че тя ще бъде една добра симбиоза между предходните. И нашите „заклети колеги“ прекрасно разбират това. Затова и започна атаката от всички страни.

-Тоест съвместната руско-американска борба срещу тероризма и в частност с ИДИЛ, е фикция?

– Разбира се. Америка създава терористите, храни ги, дресира ги и след това ги командва. Може да помогне да се застреля едно „бясно куче“ от „глутницата“, но останалите ще насъсква още по-активно.

– Леонид Петрович, вие смятате, че САЩ и американските президенти са само инструмент. Кой тогава създава политиката?

Съществуват обединения между някои на практика неизвестни на обществото хора, които не просто поставят американските президенти, но и определят правилата за цялата „Голяма игра“. Това са всъщност транснационалните финансови корпорации. Но не са само те.

В момента тече преформатиране на финансовата и икономическа система на света. Налице е опит да се преосмисли цялата структура на капитализма, без да се отказва от него. Рязко се променя външната политика. САЩ изведнъж на практика оставиха Израел – своя основен съюзник в Близкия Изток заради подобряването на отношенията с Иран. Защо сега Техеран е по-необходим и по-важен от Тел Авив? Защото той влиза в пояса на обкръжението на Русия. Тези тайни сили са поставили задачата да ликвидират нашата страна като сериозен играч на световната сцена. Нали Русия носи цивилизационна алтернатива на целия обединен Запад.

Още повече, че в света нарастват антиамериканските настроения. Унгария, където на власт са консервативни десни сили, и левите Гърция са диаметрално противоположни сили, които на практика се обединиха и „изригнаха“ срещу диктатурата на САЩ на Стария континент. Определено има кой „да изригне“ и в Италия, и в Австрия, Франция и т.н. Ако Русия сега издържи, то в Европа ще започнат процеси, които са неизгодни на силите, претендиращи за световното господство. И те прекрасно разбират това.

– Някои европейски лидери вече плачат, че САЩ буквално са им наложили санкциите. Може ли Европа да се откъсне от „приятелските“ американски обятия?

– Никога. Америка я държи здраво в няколко окови: печатницата на Федералния резерв, заплахата за цветни революции и физическото отстраняване на неизгодни политици.

– Относно физическото отстраняване, пръчката не се ли изкривява?

– Изобщо. Централното разузнавателно управление на САЩ – това дори според нивото на стоящите пред тях задачи, не е разузнаване. ПГУ КГБ или СВР РФ е пример за класическо разузнаване: събиране на информация и докладване пред ръководството на страната. В ЦРУ тези традиционни признаци стоят в края на списъка със задачи. Основните са отстраняване, в това число и физическо, на политически дейци и организиране на преврати. И те правят това в реално време.

След трагедията с подводницата „Курск“ от Румъния при нас пристигна директорът на ЦРУ Джордж Тенет. Задачата ми бе да го посрещна на летището. Тенет дълго време не слизаше от самолета, но вратата бе отворена и успях да погледна вътре в неговия „Херкулес“. Това бе летящ команден пункт, операционен компютърен център, изцяло оборудван с апаратура и системи за връзка, чрез които може да се следи и да се моделира ситуацията в цял свят. Съпровождащата го делегация бе съставена от двадесет души. Ние летяхме и летим със съвсем обикновени самолети в екип от 2 до 5 човека. Както се казва, почувствайте разликата!

-Между другото, за разузнаването. Отново започнаха да говорят за идеята за възстановяване на единната руска разузнавателна служба по пътя на обединенията на СВР и ФСБ. Какво е вашето отношение по този въпрос?

– Крайно отрицателно. Ако ние обединим двете спецслужби – външното разузнаване и контраразузнаването, то от двата източника на информация за висшето ръководство на страната ние ще създадем един. Тогава човекът, който седи зад „източника на информация“ ще се превърне в монополист. И ще може да манипулира с нея за постигането на някакви цели. В КГБ на СССР такива манипулации с информацията бяха забележими даже за капитан Решетников. За президента, царя или премиера, или което и да е друго висше длъжностно лице – е изгодно да има няколко независими разузнавателни източника. В противен случай той се превръща в заложник на конкретния ръководител на структурата или на самата структура. Това е много опасно.

Авторите на тази идея смятат, че с това обединение ще се подсилим, но всъщност така ние ще създадем опасност за самите нас.

-Нека преминем от световната конспирация към „нашите овни“. Как да различим чиновника, който не разбира какво върши от агента на влияние, който го прави съзнателно?

– Реалните агенти на влияние от световно ниво в света не са толкова много, колкото се смята. Приемането или неприемането на сериозни стратегически решения, които не са в интерес на страната, като цяло се инициира, да кажем така, от идейните агенти. Това са тези наши чиновници, които са се озовали на родния високопоставен пост, но по душа те са привърженици на Запада. Тях не е необходимо да вербуват или да им заповядват. За тези тора, всичко, което се прави „там“, е най-високо достижение на цивилизацията. А това, което е тук, е „мръсна Русия“. Те не свързват със страната бъдещето на своите деца, които изпращат да учат зад граница. А това е по-сериозен показател дори от сметките в западните банки. Такива „другари“ от дъното на душата си ненавиждат Русия, „развитието“ на която ръководят.

– Колко точно нарисувахте портрета на някои наши министри. Как с тях ще премине 2015 г.?

– Годината, с тях или без тях, ще бъде тежка. Най-вероятно и следващата няма да бъде по-лека. Но след това ще започне увереното шествие на новата Русия.