Република Тува: най-неизвестната Русия

Република Тува: най-неизвестната Русия

Публикувано от:

Тува е разположена в центъра на Азия и е практически изолирана от света. Благодарение на това краят на скитските могили, китайски дворци, шамани и странни обичаи е успял да запази своята уникална самобитност.

Центърът на Азия

 

Република Тува е едно от най-живописните места на Русия. Представени са най-разнообразни ландшафти: от планини до степи, от тайги до полупустини. Природата на Тува има лечебна сила. Жителите на републиката използват с лечебни цели студените и горещите минерални източници, както и солените степни езера.

От север и изток я обгръщат хребетите и разклоненията на Саянските планини. На запад са Алтайските планини, сред които е най-високата точка на Тува – планината Монгун-Тайга, което означава «Сребърна планина».

В столицата на Тува, Кизил, е центърът на Азия, който е обозначен с обелиск. Още в края на XIX век английски пътешественик, чието име е неизвестно, е определил по тогавашните карти мястото, където е центърът на Азия, и поставил там скромен каменен стълб. Тази точка по-късно била уточнена, и стълбът бил преместен на 25 километра надолу по течението на Енисей, в Кизил. В съветско време бил заменен с бетонен обелиск, а в наши дни планират да сложат нов паметник, увенчан със скитски златен елен.

Индианци с европеидни черти

 

В дореволюционна Русия ги наричали урянхайци, самите те се наричат тивалар, а ние сме свикнали да ги наричаме тувинци. Интересното е, че генетически този народ е близък до американските индийци, учените дори предполагат че древните предци на тувинците са участвали в колонизацията на Америка.

На територията на република Тува са живели номади, чието оръжие и конски впряг приличат на скитските. В сравнение с другите жители на Азия, в тувиците има голяма примес на европейска кръв. Съществува дори предположение, че в древността при тях са преобладавали европейските черти, но с нахлуването в централна Азия на  номадски култури, в това число на хунските завоеватели, местните жители са се доближили до монголоидната раса. Те са говорели (и продължават да говорят) на език от тюркското езиково семейство.

Непосредствени предци на тувинците са уйгурите, които са били доста развит народ. В средата на века те са имали руническа писменост. През 1207 година на територията на Тува нахлуват монголските войски. Начело със сина на Чингиз-хан – Джучи. Той среща ожесточена съпротива от страна на войнствените тувинци. След като тези земи били покорени, ханските събирачи на данъци поискали от тях най-хубавите момичета за своите владетели. Това много оскърбило тувинците и избухнало антимонголско въстание, което обхванало цялата Минусинска котловина, територията на Тува и Алтай.

Още в дълбока древност тувинските племена преминали към номадския начин на живот, тъй като техният основен занаят бил скотовъдството. Едва в средата на XX век те уседнали.

Скитското злато

 

Тува е богата не само на природни ресурси, но и на исторически паметници. В долината на река Уюк има уникален погребален комплекс, който заради богатствата и мащабите (някои могили достигат до 100-120 метра в диаметър) го наричат Долината на царете. По-известна е групата могили с общото име «Аржан». Могила Аржан-1 е била изследвана още през 70-те години на XX век. За съжаление, тя е била ограбена още в древността, но въпреки това археолозите намерили богат и удивителен материал. В Аржан-1 е бил погребан възрастен мъж, по всяка вероятност вождът на племето. Освен него в могилата лежали телата на 16 човека и 160 коня. От тази могила произлиза един от символите на Тува – златната пантера, свила се в кръг.

Още по-уникални находки са били направени в могилата Аржан-2, които са известни като археологическата сензация на XX век. В тази огромна могила с диаметър 80 метра учените намерили 20 килограма златни изделия: съдове, украшения, култови предмети.

Благодарение на вечната замръзналост, в могилите са се съхранили удивително добре останки и кожи на животни, плъстени килими, дрехи и обувки, а погребаните там хора по естествен начин са се мумифицирали. Всичко това може да се види в Националния музей на Тува и в Държавния Ермитаж.

Дворецът в степта

5

Друга археологическа забележителност на Тува е Пор-Бажин. Представете си езеро в степта, гладко като огледало. В центъра му има няколко острова и на най-големия се намира древна крепост. Това е Пор-Бажин, в превод от тувински – «глинен дом». Той наистина е бил направен от глина, по-точно от кирпич. Пор-Бажын е на площ повече от 3 хектара и е обкръжен от стени, които дори разрушени достигат до десет метра, а някога са били по-високи.

Крепостта е била построена през VIII век от новата ера. В Тува няма друга подобна постройка, те са типични за Китай. Откъде се е появил «глиненият дом» в средата на степта?

Според легендата, един уйгурски хан помогнал на китайския император да потуши въстание на границата на държавата. За това императорът дал за жена на хана дъщеря си. Не й било лесно на принцесата да замине в чуждите варварски земи и затова взела със себе си майстори от Китай, които возили за нея и мъжа й традиционен дворец с керемиден покрив, драконски глави и фрески по стените. Но номадската природа на уйгурския хан все пак победила, а може би се боял, че като седи на едно място, ще привлече вниманието на враговете. Той напуснал доста бързо Пор-Бажин, крепостта била практически необитаема.

На кръстопътя на религиите

Тува се оказала на кръстопътя на няколко световни религии, тук мирно съжителстват будисти, шаманисти и християни-старообрядци. Будизмът се е появил в Тува през XIII век, когато влязла в състава на Монголската империя, но истинското разпространение на тази религия се случило едва през XVIII век, когато Тува била подчинена на Китай и монголските лами започнали там мисионерската си дейност. Будистките манастири стават не само центрове на културата, но и големи феодални стопанства. Те притежават земя, търгуват, за тях работят много селяни.

Будизмът оказал голямо влияние върху традиционната религия на тувинците – шаманизма, особено върху обредите на жизнения цикъл: сватби, раждания и погребения. В наши дни сред жителите на Тува са разпространени синкретичните възгледи (тоест обединяващи двете религии). С едни проблеми те ходят при шаманите, с други – при будисткия лама.

Към помощта на шаманите тувинците прибягват по различни поводи, но най-често при болест. Шаманът е посредник между света на хората и света на духовете, той може с помощта на специален обред-камлания да върне душата на човека на мястото й и да изгони от юртата болестта. Като излезе от транс, по време на който шаманът странства в света на духовете, разказва на събралите се около него, какво е видял по време на пътешествието си.

Старообрядците на Тува са затворена група хора, които живеят компактно в най-труднодостъпните места на републиката – горното течение на река Енисей. Не е известен точният им брой – по приблизителни оценки те са от 500 до 1000 човека. Откъде са се появили в Южен Сибир? Преселили са се тук в края на XIX век. По това време Тува е била чужда територия, чужбина, и старообрядците са се надявали да намерят тук спасение от царските данъци и от военната служба. Освен това, на север ги довело търсенето на легендарното Беловодие, място, където уж християнската вяра се е съхранила в своето непокварено състояние. Не е ясно, дали са го намерили или не, но са намерили нов дом за дълги години напред.

Гърлено пеене

С шаманизма се свързва «хооме» – тувинско гърлено пеене. Уникалността му е в това, че изпълнителят едновременно извлича две, даже три ноти, създавайки многогласно соло. Тувинското гърлено пеене за първи път е било записано през 1865 година и е предизвикало истински фурор сред европейските слушатели. Днес техниката хооме я използват много изпълнители и групи, една от най-известните е Хуун-Хуур-Ту.

Солен чай и празникът на любовта

 

Първото, с което се сблъсква всеки дошъл в Тува, е местното гостоприемство. Госта непременно ще го напоят с чай и, което е удивително за неподготвения човек, чаят е… солен! Пък и с мляко и масло. Тази традиционна напитка я правят от пресован зелен чай, в жегата той утолява по-добре жаждата и поддържа солевия баланс. Освен това, заради прибавянето на животинска мазнина чаят засища, възстановява силите след работа, а в студовете позволява да се избегнат настинките.

Друг странен обичай на тувинците е описал в статията си съветският етнограф Севян Вайнщайн. Като във всяко традиционно общество, нравите в тувинските семейства били строги. Но веднъж годишно, по време на празника се позволявало на юношите и девойките да се обичат свободно. Юношите откарвали избраниците си в степта и на избраното място забивали  дълъг прът. Прътът отдалеч предупреждавал, че това е територия на любовта. Ако след празника се раждали деца, осиновявало ги семейството на момичето, а тя самата можела да се омъжи. Семейството на мъжа се радвало на такава снаха, тъй като вече било ясно, че тя може да роди здрав наследник. Освен това, Вайнщайн отбелязва интересен детайл – в традиционната тувинска култура не е имало целуване по устата – всичко това е наше влияние.

 

Вера Потопаева

Источник: Республика Тыва: самая неизвестная Россия

© Русская Семерка russian7.ru