(30 май 2019 г, зала на Славянското дружество в България)
На 8 декември 2018 г. Националния съвет на НД „Русофили“ създаде „Комисия за преглед и актуализация на Програмните документи на НДР“. Задачата на тази комисия е да внесе в НС предложения за актуализация (ако прецени, че е необходимо) на Стратегията на Движението. От своя страна НС ще внесе своята преценка на заседанието на Общото събрание, предвидено за 2020 г. Комисията е от 20 члена, като нейният състав е отворен.
Първите заседания на Комисията формираха убеждението, че Стратегията се нуждае от актуализация. Тя се налага както от качествено променената геополитическа ситуация след украинските събития от 2014 г., така и от изразеното от НС намерение за разширяване на обхвата на дейността на НД „Русофили“.
Сложността на възникващите въпроси мотивира Аналитичното звено на НС, което отговаря за подготовката на работата на Комисията, да свика свое разширено заседание с участието на членове на Консултативния съвет към НС и на членове на НС, които не са в състава на Комисията. Идеята за това разширено заседание бе да се поставят стратегическите въпрос в цялата им острота и да се чуе широк кръг от мнения, които да трасират и улеснят по нататъшната работа по актуализация на Стратегията.
С публикуването на Стенограмата даваме публичност на проведения разговор, който смятаме за полезен както за членовете на Националния съвет, така и за членовете на организацията.
30 май 2019 г.
Юрий Борисов, председател на Комисия за преглед и актуализация на Програмните документи на НДР.
В разширеното заседание на Аналитичното звено взеха участие: Енчо Москов (почетен председател на НДР), Николай Малинов (председател на НДР), д-р Юрий Борисов (член на ИБ, ръководител на Аналитичното звено на НС), проф. Нора Ананиева (член на Консултативния съвет), акад. Васил Сгурев (член на Консултативния съвет), Милен Чакъров (зам. председател), проф. Станислав Станилов (зам. председател и член на АнЗ), проф. член кор. Васил Проданов (член на АнЗ), д-р Георги Димов (член на ИБ и на АнЗ), Бойко Митов (член на ИБ), проф. Ваня Добрева (член на ИБ и на АнЗ), Валентин Иванов (член на ИБ), Антон Тончев (член на Националния съвет), Николай Николов (член на НС), доц. Атанас Николов (член на АнЗ), доц. Ради Кабаиванов (от Джулюница), Петър Петров (Москва).
Николай Малинов
Нека да обсъдим балансите между културно-масовата работа, с която винаги сме отчитали, че добре се справяме и общественото присъствие в държавата. Ние се стремим да си вдигаме летвата все повече. Ние залагаме в нашите програмни документи елементи дори на утопия… Често ни упрекват: „Вие ги говорите тези неща, но не ги можете!“ Затова с Енчо говорихме, че е добре да динамизираме една дискусия и със среди в националния съвет и с авторитетни личности от научните среди. Иска ни се да чуем колкото се може повече различни мнения, защото когато целеполагаме искаме да сме адекватни на тази изключително динамична обстановка в обществото. Стратегията ни е приета през 2012 г., но Украинската криза от 2014 – 15 г. тотално промени отношенията в световен мащаб.
Юрий Борисов
Тази среща е разширено заседание на Аналитичното звено на НС на НДР. Присъстват членове на Програмната комисия, членове на Националния съвет, членове на Консултативния съвет. Сблъскваме се с неща, които изискват сериозни дискусии.
Геополитическата обстановка се промени много и нашите програмни документи трябва да се актуализират. В своята основна стратегическа цел ние сме формулирали държавна политика, която се стреми към пълноценни взаимоотношения с Русия, а в същото време настоящата държавна политика на България към Русия е враждебна.Когато като НПО формулираме искане за държавна политика, а се сблъскваме с нейната противоположност,трябва много внимателно да погледнем как сме формулирали своите стратегически цели. Нуждае ли се нашата стратегическа цел от съществена промяна? Не просто от редакция.
Дискусията ще бъде отворена до края, тя ще приключи тогава, когато внесем своите предложения в Националния съвет, който ще подготви Общото събрание. Вторият проблем – през декември 2018 г. НС записа в едно обръщение, че ние трябва да надграждаме културно-масовата дейност на организацията. Записахме и че трябва да повишаваме своята гражданска активност. Тези неща, казани лесно, когато тръгнем да ги разшифроваме, виждаме, че материята е сложна. Давам пример. По време на събитията във Венецуела, Анз подготви позиция. И абсолютно естествено дойдоха реакции, че не е наша работа да се занимаваме с Венецуела, защото ние сме Национално Движение Русофили. Самото движение на нашата мисъл поставя въпроса: „По какъв начин разширяваме своята дейност? Произнасяме ли се по ключови геополитически събития? Произнасяме ли се по въпроси, които имат отношение към ценностната ни система, да кажем Истанбулската конвенция…? Произнасяме ли се тогава, когато възникват сериозни църковни канонични проблеми?“ Този разговор сме го започнали, но не сме го довели до зряла фаза. Това Движение е създадено от хора, тук има от учредителите, които са искали да изразят своята любов към Русия. Когато Движението се разраства обаче, се появява желанието за нещо по-мащабно. Какво е това по-мащабно? Каква е границата? До къде?
Проф. Ваня Добрева
Въпросът, който постави Юрий е много сериозен. Всъщност това е въпросът „На къде върви Национално Движение Русофили?“ То с какво ще се занимава – най-вече с културно-информационна дейност или трябва да има и политическа определена дейност, която да е афиширана? Това, което ни беше изпратено от Комисията като Въведение в стратегията е изключително важно, защото в нашата образователна система оттук нататък младите българи няма нищо да знаят за Русия. Русия ще бъде представена като изключителен агресор и като най-големия рушител на европейската цивилизация. Това вече поставя по нов начин съществуването на нашето Движение.Ние трябва да се справяме с много мощна кампания. И тук имаме нужда от актуални задачи, които трябва да разработим подробно като посочим конкретно как реагираме. Как посрещаме факта, че с пари на Сорос в момента се обучават учители, които трябва да преподават, че Русия е най-големият враг на България; това, че учениците ще учат чак в 10 клас един откъс от руска литература и никога няма да чуят имена на руската литература, с изключение на един кратък абзац от Евгений Онегин. Това, че по история те няма да са чували за Руско-турската война, освен като за война, в която участват и трябва да сме благодарни на финландци, украинци и т.н. Така, че пред нашето Движение има много актуални въпроси, с които трябва да се заемем. Ние трябва например да заявим много ясно, че Европа трябва да бъде територия без ядрено оръжие, трябва да работим за това Черно море да бъде зона на мира. Има редица въпроси, по които трябва да се изказваме много категорично.
Доц. Атанас Иванов
Летвата, която сме сложили в началото се оказва, съобразена с настоящата ситуация, много висока за нашето скачане. Какво трябва да направим? Да се напъваме да я скачаме, с риск да станем лудите глави и да станем обект на хули и подигравки? Това е единият вариант. Вторият вариант е да я свалим. За съжаление русофобството е набрало голяма скорост, променя се отношението на масите към Русия, проми се съзнанието на хората. Ние какво правим? Дали да слезем долу, в плитките води или да продължим да плуваме в дълбоките води, в които има водовъртежи и където вероятността да глътнем повече вода отколкото трябва е реална? На мен ми импонира идеята да продължим да се борим за онова, което, макар и трудно, е по-близко до идеала. Поемайки рисковете от сриване на авторитета на Движението заради това, че то няма да може да се справи. Трябва да изберем по кой път тръгваме. Изказвам личното си мнение, не категорично, защото и аз имам своите терзания, че това Въведение към Стратегията, което ни е раздадено, е един брашнян чувал, който трябва да се изтупа. Не бива да сме НПО, което се занимава само с паметници и обучение по руски. Не може без политически действия. Ако искаме да ни чуят, трябва да направим по-сериозни крачки. Не трябва да правим отстъпление от онази светла точка, към която сме се стремили.
Проф. Васил Проданов
По принцип съм съгласен с уводните думи на Юрий. Трябва по-ясно да се отдиференцират тези два периода. Този нов период, в който навлязохме през последните години – кои са неговите характеристики и в този контекст да се преосмислят стратегии и цели. За мен най-важната реалност, която може да преформулира и цели и стратегии, е свързана с това, което започва с прословута реч на Путин на Мюнхенската конференция. Тази реч преосмисля отношенията на Русия със западните й дотогава съюзници. Свързана е и с това, което през 2006 г. пише в своята знаменита статия „Новата студена война Стивън Коен, един от най-известните изследователи на СССР и Русия „. Говоря за тенденциите в отношенията между Русия и САЩ и Запада като цяло. Знаем, че нещата се изостриха след събитията в Украйна, когато с пълни темпове се разгърна тази нова студена война с всичките й измерения – икономически, търговски санкции, енергийна война, технологична война; война , свързана с пренаписването на историята, пропагандна и идеологическа война срещу Русия. Проблемът с войната, независимо дали говорим за военните измерения или за ежедневните пропагандни измерения, това трябва да бъде изведено на преден план. „Ние не искаме война с Русия! Във всичките й измерения!“ И от тук нататък активността може да бъде вече от типа на тази, която спомена Юрий, примерно приемане на някаква декларация относно исканията на нашите атлантици за ядрено оръжие или за разполагане на военни бази в нашия Черноморски регион. Основната посока за преосмисляне трябва да бъде „Ние сме против войната, в която искат да ни вкарат, с Русия!“ Войната във всичките й измерения. Цар Борис не позволи България да бъде вкарана, ние също няма да позволим да бъде направено това.
Доц. Ради Кабаиванов
Ако ние не подемем инициативата (казвам ние, защото някои вече я подемат) да набележим стратегия, която да предложим за България, сме отървали влака. Просто ще чакаме да се качим на някой вагон, ако го стигнем. Нека да бъдем реалисти. Трябват ни пет, шест, седем неща, да бъдат ясни и точни и да бъдат задължителни за всички партии. Нищо, че не сме партия! Ние представляваме един народ. Част от народа. А и тези, които не представляваме, и те също имат интерес това да бъде така. Трябва да вземем инициативата и да го направим максимално бързо. Движението е силно разпарцелирано. Толкова парцели има, че ако вземеш да ги оглеждаш, можеш да се заблудиш. И не знам дали всички са наясно, че са русофили. Дайте да концентрираме нещата, да имаме общо виждане. Това е стратегията, която ние трябва да изградим.
Второ. Ще кажа защо се получават някои неудачи. Хората чакат, разберете го, чакат някой да каже какво да се прави! Няма до сега такъв. Никой не е казал. Нужно е лидерство, лидерство и лидерство! По отношение на културно-масовите мероприятия. Хората не жадуват за формални неща. Ние сме загърбили обикновения човек, който обича Русия. Копринка не решава проблема. Хората ходят на Копринка, за да се видят. Те не са русофилите в България. Те са само извадка. Дали ще бъде водовъртеж, дали ще стрелят, важното е знамето да бъде вдигнато! Дай боже да се съберем в един юмрук!
Юрий Борисов
Имам молба към всички, които се изказват. Когато говорим за цели, нека да имаме предвид, че те изискват адекватни средства. Защото когато говорим за летвата и когато я поставим на три метра, вероятно ще ни трябва прът. Ние устойчива държавна политика към Русия няма да можем да изградим чрез изучаването на руски език в детските градини или с конкурсите „Пусть всегда будет солнце“. Когато имаме по-високи искания, желания, към поведението на НД Русофили като цел, нека да посочваме и средствата, защото нещата се тласкат към политически средства, към политическо поведение.
Антон Тончев
Ще споделя някои неща в исторически план. Преди десетина години я имаше същата дискусия – „Кои сме ние и за какво се борим?“. Самото създаване на организацията беше свързано с преодоляването на насадилата се вече русофобия в обществото. И самото изграждане на организация с името „русофили“ беше нещо положително и съборът, който се проведе даде израз на това отношение на хората към запазване и развитието на отношенията с Русия. Продължителни спорове имахме докато изработим тази Стратегия с нейните основната цели и три подцели.
Въпросът, който се поставя, е много сериозен. От една страна, движение Русофили, като изразител на настроенията и разбиранията на милиони хора, трябва да заложи целта, която е от изключителен интерес за България – развитието на българо-руските взаимоотношения. И отношението на Движението към управлението на България би следвало да бъде такова – да изисква, да взема отношение по различните аспекти на развитието , тези отношения да се развиват като стратегически вектор в националната политика, която не трябва да се влияе от конюнктурните изменения в политическата ситуация. Това не означава, че целта на самото Движение е да постигне това състояние! То обаче трябва постоянно да изразява отношение към управлението на България, което трябва да постига тази цел! Тази задача, особено днес, е почти невъзможна, макар че, аз смятам, че след години ще се обърнат нещата и обратният стремеж ще се засили и няма да бъде така притеснително да работиш за българо-руските отношения, както е сега. И това гражданско отношение към развитието на българо-руските отношения и тяхната роля и място за България, трябва да съществува в нашето Движение. Иначе то няма да бъде това движение, което бе създадано. Още в първата цел на устава е записано това нещо.
Една гражданска организация, която не се бори за участие във властта, не може да бъде наречена „политическа“ в тесния смисъл да думата. А политика в широкия смисъл на думата би трябвало да се реализира от нашата организация. Ние трябва да имаме отношение към всяко действие на управлението на България, което засяга българо- руските отношения и особено което е във вреда на развитието на тези отношения и във вреда на българския народ. Ние можем да развиваме културно-масова работа, но ние не трябва да се нагаждаме към днешната ситуация. Показателен е факта… гледах една статия на руски журналист, който пише за развитието на българо-руските отношения – никъде не се споменава за НД Русофили, когато се обсъжда кой какво влияние има върху тези неща. Като някакъв фактор, който внася някаква корекция в развитието на тези отношения.Това нещо не бива да го изхвърляме от стратегическите цели на организацията. За съжаление през последните години ние не можем да реализираме тази първа подцел и да допринасяме към реализацията на главната цел, а именно да изразяваме гражданската позиция по възловите въпроси на българо-руските взаимоотношения. Ние трябва да имаме отношение към въпроса „България – Европа – Русия“, към въпроса за войната и нашето участие в това противопоставяне, към въпроса „България – НАТО“. Аз не съм против и то е заложено във втората подцел, развитието на цялата дейност, която я има сега, включително опазването на паметници, създаването на нови, фестивалите, работата с децата, изучаването на руски език. Трудно е да се заема гражданска позиция, когато е толкова силен натиска на русофобите и натиска на хегемона върху българското управление. Но за нас като гражданска организация е по-лесно да заемаме позиция отколкото при партиите. И смятам, че това трябва да съществува в новата редакция на нашата Стратегия.
Юрий Борисов
Позволи ми един въпрос. Борим ли се „българската политика спрямо Русия да бъде неподвластна на геополитическите сътресения“?
Антон Тончев
Какво ни пречи да искаме това?
Ю.Б.
Да го желаеш или да искаш да го реализираш?
А.Т.
Ние имаме право да искаме това от партии и управление. Самата аргументация на необходимостта за България за развитието на българо-руските взаимоотношения е важна и необходима. Това ще бъде нашето оръжие.
Георги Димов
Въпросът, който повдигаме тук, има три аспекта. Единият аспект е културният фундамент, това е безспорно. С Русия сме една православно-византийска цивилизация. Ние трябва да задълбочим тази тема с всичко, което влиза в културния кръг – паметниците, изучаването на руски език. Трябва да продължим в този дух. Това е в основата ни – културно-масовата ни дейност. Какъв ефект има това в обществото е съвсем друга тема. Втората много важна точка е геополитическата архитектура. Тя се променя непрестанно. И Движение Русофили може да излиза с позиции върху всеки един въпрос в обществото. Част от хората чакат именно ние като център, който дава идеи и решения, да излизаме с конкретни предложения. Такъв беше случаят с Венецуела. Трябва да отправяме ясни послания към хората. Третата важна тема е когато някой представител на политическа партия иска да заяви защита на българо-руските взаимоотношения, да подчертае колко е важно България и Русия да поддържат добри отношения, колко важна е Руската федерация за нашата икономика…ние трябва да заставаме зад такъв човек и да го подкрепяме в неговите действия. Да не се делим само на партиен принцип, ние сме национална надпартийна организация и трябва да подкрепяме такива хора било на избори, било пред определени групи, било то по различни медии.
Проф. Станислав Станилов
Поставям си въпроса дали явлението“русофилство“ не е спаднало като обществено напрежение, ако мога така да се изразя. Факт е, че то не изигра положителна роля по време на изборите. Крайните русофили на АТАКА не излязоха да гласуват, останалите русофили гласуваха или за БСП или за ГЕРБ. Русофилството в тези избори не играеше никаква роля. Защото хората все повече се прагматизират заради ниските доходи, а повишаването на доходите като следствие от добрите отношения с Русия за тях е една далечна перспектива. Хората не могат да идентифицират тази връзка в близък план.
Аз не мисля, че има спад на русофилията в България. Борбата трябва да се води активно на нивото, на което е. Просто трябва да изобретяваме нови форми. Постоянно остава въпроса „Ние партия ли сме или сме културно-просветно движение?“ Ние сме и едното и другото и нито едното, нито другото. Такова движение, такова обществено явление никога не може категорично да бъде определено с ясни граници. Защото „зелено е дървото на живота“. То ни поднася всякакви ситуации и ние трябва да сме гъвкави. Помня, че на срещата в Камчия въпросът за партия пак се постави. Представителят на една община викаше: „Ние трябва да станем партия!“ Аз му зададох тогава следния въпрос: „Ако направим русофилска партия, русофилите от АТАКА ще се запишат ли в нея?“ Няма да се запишат. Русофилите от БСП ще се запишат ли в тази партия? Няма да се запишат.
Русофилството е синдром на българския народ и русофилите са във всички партии. Нямам точни формулировки, но мисля, че ние и да искаме кой знае какви големи изменения в нашите стратегии и програми не можем да направим. Това е така, защото тя, русофилията за българите си остава една и съща.
Ю.Б.
Интересно явление, професоре, е че русофилските нагласи на българина не се превръщат в политическо поведение. И това обяснява как е възможен фактът, че над 70% от българите са против НАТО, а в Народното събрание само 4 депутати гласуваха против приемането на България в НАТО. Тези 4 депутата представляваха тези 70% от българския народ. Русофилството у нас е културен феномен, който няма политически измерения.
С.С.
Наистина българинът не свързва своята русофилия с политиката. Ето водачът на листата там стои – като партия изразяваш крайна русофилия и не получаваш политическа подкрепа.
Проф. Нора Ананиева
Геостратегическото колело все пак леко се завърта от гледна точка на отношението към Русия. Това е много съществено. Беше публикувано интервю на Валери Жискар д’Естен, десен, президент на Франция, президент беше и на Конституционния конвент, който работи върху Конституцията на Европейския съюз В интервюто д’Естен направи следното изявление: „Защо е този шум за Крим? Като стана случая, аз си свалих от библиотеката историческите книги, изчетох ги… ами той, Крим, си е от край време руски! Няма ли кой да прочете тази история на американския президент?“ Вярно, Валери Жискар д’Естен вече е на 90 години, някой ще каже, че е загубил представа за реалностите, но истината е, че ние пращаме русофоби в ЕП, които ще подсилят русофобското направление, имам предвид Сашо Йорданов. Все си мисля, че в геостратегически план не е безнадеждно положението. Има мъдри хора; хора, които си знаят икономическия интерес, държави, които си знаят интереса. Има развитие, което води натам. Има проблясъци. В крайна сметка и Средновековието е започнало с проблясъци.
Второто нещо, което искам да кажа – хубаво е да се актуализира Програмата. Ние имаме опора в обществото. Мястото ни е в неправителствения сектор, естествено. Партиите са поставени в менгеме. Ето,преживяха го и АТАКА, преживяваме го и ние постоянно. Я кажеш нещо положително в посоката, в която говори д’Естен, ще се окажеш антиевропеец. Мъчително, трудно и бавно партиите могат да излязат от тази ситуация на такава преса, в която са поставени. Когато говорим за актуализиране с оглед на политическата обстановка, развитието на държавата, икономиката и прочие, имаме нужда да диференцираме до известна степен работата си като движение с различните слоеве. Има такива като нас, които са свързани емоционално, образователно, идеологически и т.н.. Има обаче едно средно поколение, за което икономическите взаимоотношения са съществени. И не е точно, че не ги интересува „какви ябълки ядем“. И под сурдинка се казва, например от министърката на туризма, че ние разчитаме на руснаците.
Стигам накрая до младото поколение. Наистина ужасно е, че това е поколение, което не учи руски, не учи руска литература Цяло поколение може да се превърне в черна дупка в отношението към Русия. Но ще споделя и следното. Честваме 18-тия рожден ден на внучката. Пуска музика и два часа звучи руска музика. Това е в момента вълната във всички клубове в София. Нищо чудно и на други места да е така. Виждате, че по съвсем друга линия може да дойде и идва влиянието. За всяко от поколенията има различна мотивация и трябва да се опитаме, анализирайки общата ситуация, да преобръщаме тенденциите.
Николай Малинов
Ще направя конкретни предложения на база на дискусията, която тече. Когато разписваме целите – на първо място оставяме културните цели, на второ място – за невъвличането на България във всякакви форми на противопоставяне с Русия. Ще добавя и нещо друго, което може да прозвучи популистки, но според мен е много важно. Става дума за защита на българските интереси във взаимоотношенията с Русия. Защото ние все пак сме патриотична организация, дори на първо място патриотична организация. Давам пример. Моя статия в „Сега“, която взима повод от посещението на папата у нас, беше препечатана от „иносми.ру“. Коментарите бяха отвратителни. След това Жириновски излезе с много тъпа позиция за участието на България във ВСВ. Написах контра-материал българофилски и на най-високо ниво ми казаха „ние ще овладеем нещата“, не се притеснявай, българофобите в Русия са не повече от 4-5%, колкото са и русофобите в България. Спряхме материала засега. Опитвам се да дам аргументи защо ми се иска трета част да е в защита на българските интереси във взаимоотношенията с Русия. Тази тема трябва да влезе в нашите документи.
Енчо Москов
Рано е да влизаме в активна дискусия, на този етап трябва да маркираме въпросите, по които дискусия предстои. Нека поне да се опитаме да намерим вярната позиция, вярната формулировка. Няколко думи за встъпителната част на Юрий. Когато четем това, което сме записали – личи времето – 2012 г.! Не може и да бъде по друг начин. Тогава оптимизмът за отношенията все още беше голям. Сега е друго време. И сигурно всички тези неща ще трябва да прозвучат в едно умело аранжиране на мислите, на идеите, на задачите, които си поставяме. Безусловно фундамент на нашите взаимоотношения е славянството, православието, културните ни връзки назад във вековете. Съвремието обаче е това, което в края на краищата определя и мисленето, а оттам и действията на нашата организация. Все пак ние не се създавахме, за да бъдем едно културно-масово сдружение (тук ви моля, изкарайте този термин „к,ултурно-масова работа“ от употреба, архаично звучи, намерете му на тази част от дейността друг термин). И тук за това, което е написал Юрий като „рошава идея“ (1) ми звучи малко, не знам каква дума да намеря, за да не го обидя като автор… Малко страхливо ми звучи. „Да се дръпнем малко от огъня на съвремието„. А огънят е сериозен, много сериозен. Битката се води на всички фронтове. Радвам се на оптимизма, който звуча в няколко изказвания, но някак си не мога да го почувствам в сърцето си този оптимизъм докрай. Промиват мозъка на младото поколение. Промива се всячески по всякакви поводи, по всички теми, които са възможни да се използват. Как да се борим? Това е въпрос на сериозен разговор, на сериозна дискусия. Нека да се уговорим това да е началото на тази дискусия и после по отделните въпроси, по отделните форми, да се събираме и да търсим вярната формулировка и търсене като действие. Защото ако се отдадем само на това, че русофилството е дълбоко вкоренено… че „цар Борис не можà да ни вкара във война с Русия, че сега някой друг ли ще ни вкара?…“ Ще ни вкарат! Както вървят нещата, ще ни вкарат! Не трябва да се заблуждаваме. Хвърлят милиарди за тази работа и то много милиарди. Те така виждат бъдещето. Какво да направим? И на мен ми е трудно и съм раздвоен по много неща. Аз мисля, обаче, че има теми, хубави теми, по които трябва да намерим своята позиция.
В едно съм убеден. Движение Русофили, като запази всички тези хубави неща, които в своята вече 15 – 16 годишна история натрупа като форми, като действия, трябва да търси по-активна гражданска позиция. Много неща няма да станат, ама трябва да присъстват в съзнанието. Няма да станат сега, но да се надяваме, че ще станат след година. Няма да станат след година, но да се надяваме, че ще станат след пет… Но те трябва да присъстват. Ако и ние се дръпнем от тези неща, ще оставим поле само на тези, които непрекъснато и по всички форми показват враждебност към Русия. Казвате, че са 4%. Да, 4% по социологически данни, а по радиото и телевизията 4% ли са? 4% ли са русофобските позиции и изказвания? Срещу нас, не само срещу Русия, срещу нас се води битка. И ние трябва да се приготвяме за битка, а не да се отърваме по по-лекия път… История, паметници, култура, песни, пляски, събори – всичко това – хубаво, но битката върви.
И една тема, по която бих предложил да помислим. Чувства се, да, със скърцане, но като че ли колелото се завърта в друга посока. Променят се нещата, търси се пътека. В някои европейски страни повече, в някои страни по-малко … Ние трябва да отчитаме две неща. Да, русофилията е силна все още в съзнанието на българския народ, но и принадлежността към Европа и към Европейския съюз също е силна. Огромното мнозинство, и ние сме в него, е за Европейски съюз. За НАТО няма да говоря – това е друга тема. Дайте да се опитаме да разработим въпроса, който се постави в един хубав лозунг – „Европа е по-силна с Русия!“ Да го разработим като изява и да мислим в какви форми! Америка, карайки Европа да бъде срещу Русия, решава своите въпроси. Америка иска Европа да бъде по-слаба. В САЩ знаят, че Европа заедно с Русия ще бъде по-силен техен опонент.
За всяко действие, било в глобален мащаб, било в наш държавен формат, което наранява отношенията с Русия, трябва да имаме реакция. При това реакция, която да се постараем да се чува. Защото сега трябва да си кажем честно, че много често реагираме, ама – публикуваме в нашия сайт, а там кой прочел, кой не прочел. Това не е реакция. Виж, в последно време чета това, което Николай няколко пъти пуска във вестници и такъв подход трябва.
Още веднъж искам да ви предложа, дайте това да бъде началото на нашата дискусия, надявам се всички присъстващи и още много хора.. Говорих с пет-шест човека, които не можаха да дойдат, но са готови да се включат в тези разговори – Георги Йорданов, Чавдар Добрев, Петър Кънев… Да ги привличаме тези хора в различни форми на разговор, на дискусия. И да се постараем да намерим вярната формулировка на всички тези въпроси.
Юрий Борисов
Ще кажа няколко думи, които нямат претенции да обобщават. Лично аз съм много доволен от тази среща. Поне няколко идеи ми се спряха в съзнанието и ще ги използвам при ръководството на Програмната комисия. Ще кажа на Енчо, че тук, при формулировката, която аз предлагам, страх няма. Нора ме е командировала в САЩ, когато станах почетен гражданин на два американски щата, така че не се страхувам. Нито кариера ще правя, нито ме притеснява „Америка за България“. Тази формулировка е доста по-различна от това, което сме свикнали да четем, заради желание в мен за по-голям реализъм. Защото ние можем да запишем, че Национално Движение Русофили си поставя за задача да победи американския империализъм.
Няколко изказвания тук обаче ме навеждат на мисълта, че в стратегическите цели трябва да присъстват и идеалите. Не само това, което можем да реализираме. Има идеали, които няма как да си ги представим като реализирани, има и такива. Българската политика винаги ще бъде зависима от геополитическата конюнктура. Но ние можем да кажем, че не трябва да бъде зависима, имайки предвид цялото историческо развитие на взаимоотношенията между България и Русия. Да се съпротивляваме! Така, че продължаваме работа и много искам и тези наши приятели и съмишленици, които спомена Енчо и доста други от Консултативния съвет, да продължим съвместната ни работа и може би на следващото заседание на Програмната комисия, Енчо ще ми съдействаш да поканим… Защото това е начало, но и в същото време част от нашата работа. Ще се съберем до края на юни и ще се опитаме да формулираме тази най-обща стратегическа цел, която не е разбита на задачи. С колективни усилия може би ще успеем. Благодаря ви и се надявам, че този наш разговор ще продължи!
Николай Малинов
Искам да предложа няколко конкретни стъпки. Първо, тази година Славянското дружество става на 140 години. По този повод вече сме превели и подготвили книга, която от 70 години не е издавана в България, над 100 години не е издавана в Русия – книга на Юрий Венелин. Тази година ще я издадем. Венелин е човекът, който е обяснил на света, че има българи, това не са православни християни в Турската империя. Второ, предложих на нашия приятел Климов да му издадем книгата. Предлагам тази негова книга за геополитика на Русия да я издадем около Копринка и да направим една такава дискусия в подобен формат, за да чуем и руснаците какво мислят. Много интересен дебат направихме преди около месец – „Балкански диалог“ заедно с фонда „Горчаков“ на Лавров. На този „Балкански диалог“ прозвуча много остро сърбоцентричното, използвам термин на Дарина Григорова, поведение на Русия, позволих си да повдигна Черноморската тема и сега на 6 юни има конференция по Черноморската тема и чрез тази тема да вкараме България, защото заплахата за Русия е от България. Руснаците повдигат два въпроса. Първо, казват „Искаме една нормалност в говоренето на България към Русия“ и вторият проблем за България е, че „Ние не можем да разберем в България къде се взимат решенията. Парламентът ли е, Министерски съвет ли е, Президентът ли е. Ние тази държава не можем да я разберем!“
(1) Сурова идея за нова формулировка на Стратегическа цел на НДР (Ю.Борисов)
Поддържане и утвърждаване на историческата памет за цивилизационната близост между българския и руския народи; за приносите на двата народа един към друг за духовното, културно и институционалното им развитие. Разпространение и популяризиране в България на руския език и на руската култура. Защита на цивилизационните ценности, които са в основата в близостта на двата народа.