Сътрудници от Централния архив на Министерството на отбраната на Русия в Подолск разсекретиха и огласиха по-рано неизвестни или намиращи се в ограничен достъп материали за дейността на украинските националисти, които днес са част от „Десен сектор“ или техни привърженици на Майдана. Подборката от около 20 фотокопия пресъздава атмосферата на 1940-те години и трагизма на събитията тогава. Фотокопията обрисуват украинските национал-радикали, ратуващи за реабилитацията на нацизма.
Защо едва сега са извадени на бял свят документите?
Отговаря зам. началникът на Централния архив на Министерството на отбраната на Русия Наталия Емелянова.
Наталия Емелянова: Решението да се огласят по-рано проучените документи тъкмо сега е свързано с последните събития в Украйна. Нима може човек да остане безучастен, когато вижда случващото се и знае какви са били събитията преди 70 години? Това не е пропагандна акция, а възможност да покажем и на неизкушения читател и ползвател на Интернет истинското лице на национализма – неговата социална база, поведение, лидери и „методи на работа“ сред населението. Историята е огледало. И тези, които днес се опитват да управляват в Киев и западна Украйна, не са измислили нищо ново. Те възпроизвеждат предишните лозунги и старата методика с нов, псевдоевропейски акорди.
Защо до тези документи нямаше достъп толкова дълго време?
Н.Е.: Защото Украйна беше приятелска за Русия държава, това е бивша съветска република, тя беше част от СССР. Вероятно съветските и после руските лидери не са искали да подриват имиджа й на международната арена. Та от времето на УПА и Степан Бандера са изминали повече от 70 години. Виновниците за бандитизма и другите престъпления отдавна са наказани, митовете за техния героизъм отдавна са развенчани. А и самите жители на Украйна в болшинството си вече са забравили за ужасите, които са извършвали украинските националисти в западните области по отношение на военнослужещи от Червената Армия и мирни жители. Това беше едно отдавна забравено минало. Ако то не бе днес възродено, нямаше да изкарваме и тези документи сега.
През 2012 г. беше издаден сборникът „Украинските националисти в годините на Втората световна война“, който съдържа значителен брой документи от архива.
Сборникът е съвместна работа с Руския държавен архив, Държавния архив на Русия, Руския държавен военен архив, Архива на президента на Русия, Федералната служба по сигурност, Външно разузнаване. Инициатор е Федералната архивна агенция.
При подготовката на сборника са използвани също документи от архивите на Германия, Полша, Украйна. Архивистите, участващи в сборника, се разбрахме да не коментираме документите от сборника, за да може да оставим читателите сами да се ориентират в тях, сами да формират отношението си към събитията и фактите в миналото.
Вече стана ясно, че украинските националисти са общували активно с немското командване. Вече не е тайна, че групи бандеровци и други подобни лица много често са се преобличали в униформа на червеноармейци и под униформата на Червената Армия са извършвали злодеянията си. А за да заметат следите и да няма подозрения, са оставяли на мястото на погромите пушки, дрехи или някакви детайли, използвани тогава от Червената Армия.
Така са действали те по време на войната и след нея. В архивните документи има, например, договорка с немците за определен знак, който позволявал да се различат преоблечените в гимнастьорки бандеровци от истинските червеноармейци. Имало е договореност и по отношение на пленените. Ако хващали в плен немски войници на територията, например на Новгород, ги пускали. В немските подразделения не задържали попаднали в плен украински националисти. Обличали се различно: имали и червеноармейска униформа, и селска. Червеноармейската се използвала за наказателните отряди – гимнастьорка и шител с откъснати отличителни знаци. Плюс жълто-сини нашивки и триъгълници.
Мога да кажа още, че споменатите документи са разсекретени все още фрагментарно, не в пълен вид, а само във вид на отделни страници. Това е така, защото в документите, които подлежат на разсекретяване, има персонална информация за граждани на Украйна. При това информация, позволяваща да се идентифицират тези хора: тяхното местожителство, семейство и какво са извършвали по време на войната и след нея.
Не разсекретявате с един замах, за да не пречите на хората?
Н.Е.: Може да се каже и така. А и защото в тези документи има много голяма жестокост. Такава жестокост, която не винаги може да се опише с думи. И едва ли трябва да се допуска свободен достъп до нея. Поне в тези сложни за Украйна времена.
В разсекретените досиета има архивни документи за дейността на Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейните въоръжени формирования – Украинската въстаническа армия (УПА), има съобщения от наркома по вътрешните работи на СССР Лаврентий Берия до началника а Главното политическо управление на Червената Армия Лев Мехлис от 19 януари 1942 г. „за опитите на германското командване да създаде на територията на Украйна „украинска армия“ и наказателни отряди от лица от украинска националност и дезертьори“.
Има и други документи с по-късна дата – в тях има сведения за украински националисти, които са разстеляли, преоблечени в униформа на червеноармейци 115 жители на село Нова-Брикула, Струсовски район, Търнополска област, както и бандитско нападение в районния център Городница, Житомирска област. За това свидетелства комисията от 1 дивизия на 206-ти артилерийски полк от 11 април 1944 г., има сведения и от началника на политическия отдел на Киевския военен окръг полковник Лукашук до началника на Главното политическо управление на Червената Армия генерал-полковник Александър Щербаков от 6 февруари 1945 г.
Хората от землянките
„Главното изобретение на бандеровците са гробовете, изровени под земята и щателно замаскираните помещения, които трудно могат да бъдат открити, – разказва журналистът Николай Перекрест, чийто баща от 1944 до 1951 г. е служил в действащите срещу бандеровците съветски подразделения, а след демобилизацията работи в Западна Украйна до 1959 г. Бандеровците главно били изтласквани в горите, но живеели и в населените места. Ето каква разказва той: „Влизаш в някоя подозрителна къща, има стопанин, разговаряш си уж с него. И изведнъж стопанинът изчезва. Къщата е отцепена, а стопанинът липсва, не е известно къде се е заврял. Оказва се, че се е шмугнал в потаен вход.
В горите подземията са били използвани, за да се спасят при търсене. Имали секретни ориентири, не доверявали информация на всеки. Например, хвърля бомба, над земята дим, когато димът се разсее – няма никой. На друго място гледаш пън от дърво. Но под него, под земята може да има цяла дървена землянка, за която въобще нe знаеш, дори и не подозираш за нея. Може 30 пъти да ir минал покрай jози пън и да не го забележиш. Но с времето се научили да ги разпознават. А когато се появили служебните кучета, лесно били откривани“.
Най- важните находки от землянките са протоколите с бандеровските присъди, разписките за платени осведомители, пачки пари, немско оръжие и униформи, европейски и американски храни.
Автор: Петя Паликрушева
Източник: http://worldtodaybg.com