Автори: Адам Или, Кети Елстон
Би Би Си, програмата на Виктория Дарбишир
Когато през декември 2003 година американските войници откриват сваления от власт и укриващ се Садам Хюсеин, ЦРУ има нужда от специалист, който да потвърди самоличността на бившия иракски президент и да го разпита. За тази роля е избран Джон Никсън.
От постъпването си в ЦРУ през 1998 година Никсън е изучавал личността на Садам Хюсеин. Въобще в тази организация той се е занимавал именно с това − да изучава личностите на лидерите на различни страни.
„По време на криза хората, които определят политиката, идват при нас с въпроси: кой е този, какво иска, защо постъпва така, а не иначе“ – обяснява специалистът, който напуска ЦРУ през 2011 година.
Джон Никсън е в Ирак, когато американски войници откриват Хюсеин в малко подземно скривалище, недалеч от неговия роден град Тикрит.
По това време се разпространяват слухове, че Садам има много двойници. „Веднага, щом го видях обаче, всичките ми съмнения, че е той, отпаднаха“, спомня си аналитикът на ЦРУ.
„Когато го заговорих, той ме погледна със същия поглед, с който гледаше от корицата на книгата, лежаща много години на масата ми. Това даже не беше сюрреалистично усещане, беше нещо друго“, продължава разказа си Джон Никсън.
Той разпитвал Садам Хюсеин няколко дни и така станал първият човек, който толкова подробно – и при такива обстоятелства – е беседвал със сваления иракски лидер. По-късно с разпита на Хюсеин се заел цял отбор специалисти от ФБР и ЦРУ.
„Аз просто се щипех: действително ли това е вярно, действително ли разпитвам най-известния беглец в света“, признава Никсън. По време на разпитите в стаята били само те с Хюсеин, преводачът и детекторът на лъжата.
По думите на експерта, Садам Хюсеин бил „кълбо от противоречия“. От една страна, виждал у него онова, за което американската преса не пише – „човешката страна“ на неговата натура.
„Той беше един от най-харизматичните хора сред тези, с които ми се е налагало да се срещам. Когато искаше, можеше да бъде очарователен, мил, весел“, спомня си Никсън.
Но когато не можел или не е искал да бъде мил, ставал груб, нагъл, отвратителен, плашещо злобен. „Два-три пъти моите въпроси го довеждаха в такова състояние“ – разказва експертът на ЦРУ.
В края на първия разпит, по време на който Никсън, надявайки се на сътрудничеството, се опитал да установи психологически контакт с Хюсеин, сваленият иракски президент казал, че му било приятно да побеседват.
„Той се е крил в продължение на месеци, не е имал много възможности за беседи“, казва Никсън.
Изглеждало, че доброто начало е поставено, но вече при следващия разпит Хюсеин се държал напрегнато и подозрително.
Джон Никсън признава, че в качеството си на представител на ЦРУ е имал много способи да накара Хюсеин да говори.
„Наложи се да предизвикам чувството му за историческа мисия, да му внушавам, че неговите възгледи, неговите записани думи ще бъдат чути от силните в целия свят“, спомня си експертът.
ЦРУ му възложило задачата да получи от Хюсеин отговор на въпроси по определени теми, но как именно да ги получи, трябвало да решава сам.
„В нашето ведомство ни учат как да разговаряме с хора и да ги превръщаме в източници на полезна информация. Но в този случай трябваше да внимавам, защото рискувах да не получа максимална информация“, допълва Никсън.
В случая с Хюсеин най-важната тема била оръжията за масово поразяване (ОМП). Обвиненията, че Ирак притежава ОМП, станаха за САЩ и Великобритания основен повод за нахлуването.
По резултатите от разпитите на Садам Хюсеин, на неговите съветници и последвалите разследвания обаче Никсън заключил, че бившият иракски диктатор се е отказал от ядрената си програма години преди нахлуването и не е възнамерявал да я реанимира.
По тази причина във високите кабинети Никсън и неговите колеги били записани като „неудачници“. Не го викат на доклад пред президента Буш цели пет години, докато през 2008 година ФБР не достига до същите изводи.
За Буш-младши експертът говори с неприкрито презрение. Никсън е един от малкото хора в света, които са се ръкували и с Буш, и със Садам Хюсеин. Ако е трябвало да избира обаче, би предпочел компанията на Хюсеин, признава Никсън.
Президентът Буш, според него, е бил откъснат от реалността и обкръжен от винаги съгласяващи се подлизурковци.
„Свикнал съм, че нашето мнение има тежест, че президентът се вслушва в мнението на ЦРУ, но тук, без значение какво казвахме, политиката надделяваше над разузнаването“, казва анализаторът на ЦРУ, добавяйки, че се срамува от това, което се е случило в Ирак след свалянето на Садам Хюсеин.
По оценката на Джон Никсън, администрацията на Буш просто не е помислила за това, което ще настане в Ирак „след Садам“.
Бившият сътрудник на ЦРУ смята, че предвид появата на сили, като (забранената в Русия екстремистка групировка) „Ислямска държава“, сега му се струва, че в региона би било много по-спокойно, ако Хюсеин беше останал на мястото си.
Политиците, организирали интервенцията и свалянето на Садам Хюсеин, по-специално тогавашният британски премиер Тони Блеър, разбира се, не са съгласни с Никсън.
Източник: BBC – Русская служба
Превод от руски: Росица Младенова