Пьотър Чайковски

Пьотър Чайковски

Публикувано от:

Пьотър Илич Чайковски (Пётр Ильич Чайковский ) е един от най-големите руски композитори от епохата на Романтизма. Неговото творчество е много разнообразно и включва произведения от почти всички жанрове – симфонии, опери, балети, инструментална и камерна музика, отговарящи на най-високите стандарти. Автор на 10 опери, 3 балета, 6 симфонии и 104 романса, Чайковски е считан за един от най-великите композитори в цялата история на музиката.

Роден е на 25 април (7 май) 1840 година във Воткинск, Вятска губерния. Баща му, Иля Петрович Чайковски, е бил началник на Камско-Воткинския стоманодобивен завод, а майка му, Александра Андреевна Чайковски, е била с френски произход, голяма почитателка на музиката. Пьотър е второто дете в семейството. Има четирима братя и една сестра.

Още като дете Пьотър Чайковски се отличава с висок интелект и с голяма чувствителност. Първите му музикални спомени са свързани с народните песни и лиричните напеви на рибарите, които вечер се носят около близкото езеро. Едва навършил петгодишна възраст започва да учи заедно със своите братя. Взема първите си уроци по пиано, а осемгодишен вече умее да свири отлично по ноти. Способността му да импровизира се проявява когато е десетгодишен. През ранните години от детството си се запознава с произведения на италиански и немски композитори, които оказват влияние върху бъдещото му развитие.

Момчето израства в атмосфера на родителска любов. Възпитанието му е поверено на френската гувернантка Фани Дюрбах. От малък Пьотър печели любовта на всички и на него се гледа като на «перлата» на семейството. Честен, отзивчив и в висока чувствителност, израства в семейство, в което цари музикална атмосфера и често се провеждат вечери, посветени на музиката. Още в ранна дентска възраст Чайковски се пристрастява към пианото и прекарва много време свирейки. Когато навършва седем години, започва да записва музикалните си впечатления.

През 1849 година семейството се премества в Алпаевск, а на следващата година се установява в Санкт Петербург. Започва да пее в училищния хор и в същото време взема уроци по музика при италианеца Пичоли, слуша опери и концерти и постепенно музиката започва да заема все по-голямо значение в неговия живот. Важно събитие в този етап от неговия живот е запознаването му с операта на Моцарт “Дон Жуан” в изпълнение на една италианска трупа в Петербург. Пьотър Чайковски остава пленен от творчеството на великия композитор и през целия си живот храни благоговение към него.

На 10-годишна възраст Чайковски е изпратен да учи в Петербург, в училище, което подготвя бъдещи чиновници. През този период (1855-1858) Чайковски учи пиано при Рудолф Кюндингер и взема уроци по теория на музиката при неговия брат Август. През есента на следващата година постъпва на служба към Министерството на правосъдието и тогава още никой не предполага, че в него живее голям музикален творец. Посещава свободните часове по музика към Руското музикално общество. Въпреки скептичното отношение от страна на своите близки Чайковски е бил абсолютно убеден в своето призвание. Две години по-късно докато още е чиновник в Министерството на правосъдието, подава заявление за постъпване в откриващата се консерватория в Санкт Петербург. Завършва със сребърен медал през 1865 година. Поканен е от професора си по хармония да направи своя дебют пред московската и петербургската публика при основаването на Консерваторията в Москва (1866). Дебютира с увертюрата си F-dur със задоволителен успех. Същата година започва първата си симфония, а през 1867 година – операта „Войвода“, която е поставена през 1869 година в Москва. Въпреки че е имала успех, през 70-те години авторът й я унищожава, като съхранява само малка част от нея. Същото недоволство той проявява и към други свои произведения.

След като взема твърдо решение да се посвети на музиката, Чайковски започва овладяването на професионални знания с голяма страст. Той се отнася с изключително старание към своите задачи и учи теория на музиката с изключителна упоритост. Впечатлен от неговите качества, преподавателят му по композиция Антон Григориевич Рубинщайн го прави свой стипендиант. През 1863-1864 година той овладява изкуството на оркестрация, а две години по-късно става професор по теория и хармония в Московската консерватория. Взема активно участие в музикалния живот на Москва и често пише статии като музикален рецензент в различни вестници. Среща се с Берлиоз и Сен-Санкт, както и с други известни европейски музиканти.

В стремежа си да преодолее своята хомосексуалност през 1877 година се жени за младата Антонина Милюкова, но бракът им не е щастлив и само две седмици след сватбата, Чайковски прави опит за самоубийство. Месец по-късно напуска съпругата си, а на следващата година заминава за чужбина. В продължение на няколко години живее в Швейцария и в Италия. Много по-голяма роля в живота му има една от най-богатите жени в Русия, вдовицата на голям индустриалец, Мадам Надежда фон Мек. Кореспонденцията между двамата продължава през целия период 1877-1890, но се срещат само два пъти, случайно и без да си разменят нито дума. Тя не само обожава неговата музика, но и го издържа финансово, позволявайки му по този начин спокойно да се посвети на творческата си дейност.

В Париж Чайковски се среща голямо внимание към своето творчество от страна на видни френски музиканти. През пролетта на 1891 пътува до Съединените щати и концертите му там имат забележителен успех. Поканен е да участва в музикалния фестивал в чест на откриването на най-голямата концертна зала – Карнеги Хол. Цялата американска общественост говори с голям ентусиазъм за великия руски композитор.

Завръща се в родината си през 1885 година. Установява се в близост до град Клин, а от 1891 година живее в неговите покрайнини, където създава най-добрите си произведения, включително Шестата симфония, написана в края на живота му и увековечаваща неговото име. Само няколко дни след представянето на Шестата симфония Чайковски се разболява тежко. Заболяването му се оказва фатално. Умира от холера през нощта на 25 октомври (6 ноември) 1893 година в Санкт Петербург. Животът на великия руски музикант завършва в момент, когато е бил в разцвета на силите си и изпълнен с нови творчески идеи.

 .