Путин: Западът трябва да разбира геополитическите интереси на Русия

По руската национална телевизия вчера бе излъчена премиерата на филма „Президент“, заснет по случай 15-тата годишнина от встъпването в длъжност на Владимир Путин на президентския пост на страната.

Във филма-интервю руският президент разказва за повратните моменти в голямата политика, решили съдбата на света. Картината обхваща периода от август 1999 г. до днес и разказва за пътя, който страната, заедно с президента е изминала през последните 15 години.

Руският държавен глава заяви, че западните страни след разпада на Съветския Съюз е трябвало да разберат, че Русия има свои геополитически интереси и към това трябва да се отнасят уважително, да се търси баланс.

Путин разказва, че съветските хора са хранили илюзии за заличаване на идеологичните различия със западните страни.

„И на нас ни се стори, че с изчезването на идеологическия компонент, разделящ бившия Съветски Съюз и цялата останала част от цивилизования свят, че сега „… братята ще ни дадат меча“. „Братя“ – имаше се предвид там, зад хълма. Но братята не бързаха, не само да ни дадат меч, но и с удоволствие биха взели остатъците от бившата бойна мощ, която притежаваше Съветският Съюз“, каза президентът на РФ.

„Вече съм го казвал. Почти двадесет години съм работил в КГБ, във външно разузнаване. И дори ми се стори, че с падането на тази идеологическа преграда във вид на монопол на комунистическите партии на власт, че всичко ще се промени кардинално. Не. Не се промени кардинално. Защото, оказва се, че има още геополитически интереси, които по никакъв начин не са свързани с каквато и да било идеология“, каза руският президент.

„И тук нашите партньори трябваше да разберат, че страна като Русия, има и не може да няма свои геополитически интереси. И трябва с уважение да се отнасят един към друг, да търсят баланс, да търсят взаимно приемливи решения“, добави Путин.

Руският президент разказа как ръководителите на чужди държави са му говорили, че през 2000-те са решили за себе си, че Русия ще престане да съществува в предишния си вид, след като ситуацията в Северен Кавказ рязко се обостри.

„Не можеше да се направи нищо друго, освен да се потисне тероризмът. Договарянето бе невъзможно. Аз много добре си спомням, като директор на ФСБ, съм чел различни оперативни документи, в това число и за превзимане на международни терористи, когато те си пишеха един на друг: „Сега е уникален исторически случай – ние имаме възможност да откъснем Кавказ от Русия – или сега, или никога“, разказа Путин във филма „Президент“.

Руският държавен глава определи актовете в Беслан и в театралния център на Дубровка като най-тежките моменти за времето на своето управление на страната.

„Бе ясно доколко е голяма тази отговорност. Аз за себе си реших, че друг избор няма. Трябва да стигнем докрай“, отбеляза той.

По думите на президента, за ръководството на страната тогава е било ясно, че ако не се овладее ситуацията, то няма да има повече шансове да се опази страната.

„Веднъж нашите спецслужби засякоха просто преки контакти между бойците от Северен Кавказ и представителите на спецслужбите на Съединените Щати в Азербайджан. Там реално помагаха даже с транспорт“, каза Путин.

„И когато аз казах това на действащия президент на Съединените Щати, той ми отвърна, извинете ме, че ще го кажа направо: „Ще им сритам задниците!“. А десет дни след това ръководителите на ФСБ получиха от колегите си от Вашингтон писмо: „Ние сме подкрепяли и ще продължаваме да подкрепяме отношенията с всички опозиционни сили на Русия. И считаме, че ние сме в правото си да го правим и ще го правим и в бъдеще“, разказа руският президент.

Той заяви също, че не може да се използват терористи за решаването на политически или  геополитически задачи. „В никакъв случай, никога и никъде. Не можа да се правят опити да се използват терористи за решаване на краткосрочни политически или дори геополитически цели. Защото, ако те бъдат подкрепени на едно място, те ще вдигнат глава и задължително ще атакуват тези, които до вчера са ги подкрепяли“, каза Путин.

Президентът изрази благодарност на руските военни, които в условията на липса на средства не са допуснали разпад на страната през 2000-те години.

„Ако ние не разполагахме с военно-промишлен комплекс и армия, ние не бихме могли да преодолеем всички проблеми, свързани с борбата с международния тероризъм. Дори в най-тежките времена, от гледна точка на икономиката, в началото на 2000-те ние не просто събрахме армията. Аз вече съм казвал, при обща численост от милион и триста хиляди души, аз трудно събрах 50 хиляди, доведох войска от Далечния Изток, морската пехота от Северния флот, събрахме 50 хиляди боеспособни единици“, каза Путин във филма „Президент“.

При това той добави, че сега ситуацията коренно се е променила. „Досега материалното състояние на въоръжените сили бе просто плачевно. И моралното, и материалното. И, знаете ли, в тази връзка бих искал, както в такива случаи се казва, да се възползвам от случая, още веднъж да благодаря на всички наши военнослужещи, които в това много тежко за страната време, на своите рамене, в условията на безпаричие, бих казал, унизително състояние на въоръжените сили, все пак спасиха страната. Дълбок поклон“, заяви Путин.

Руският президент е дълбоко убеден, че Русия не нарушава никакви правила на играта и съблюдава международното право, а Западът усеща елемент на геополитическо съперничество и се опитва да сдържи развитието на Русия.

„Така наречените управляващи кръгове, елитът – политическият, икономически – на тези страни, те ни обичат, когато сме бедни и се обръщаме към тях като просяци с протегната ръка. Веднага щом започнем да говорим за каквито и да било свои интереси, те усещат елемент на геополитическо съперничество“, каза Путин.

„Дълбоко съм убеден, че ние не нарушаваме никакви правила на играта. Когато казвам „правила на играта”, имам предвид преди всичко публичното международно право, устава на ООН и всичко, което е свързано с него. Това се отнася и за отношенията с Украйна, за ситуацията в Крим, това засяга нашите позиции спрямо други региони в света, където има борба с международния тероризъм”, подчертава руският държавен глава.

По думите на Путин това засяга и проблемите в областта на глобалната безопасност.

„Има се предвид, да допуснем, че нашето отношение към излизането на САЩ от крайъгълния договор за ограничаване на системата за противоракетна отбрана. Когато ние казваме, че нас ни заплашва, да допуснем, разширяването на НАТО на Изток, приближаването на военната инфраструктура към нашите граници, тогава възниква и желанието да ни противодействат. И ето, днес всичко това придоби формата, която виждаме. Това са така наречените санкции“, поясни той.

Санкциите според руския президент, са опит за сдържане на развитието на Русия.

„А такива опити ние виждаме в продължение на цялата руска история, започвайки още от царските времена. Този опит за сдържане на Русия, тази политика е известна още отдавна, от столетия. Нищо ново няма тук. Но и ние не трябва особено да се тревожим“, добави Путин.

Руският държавен глава заяви, че Русия ще стигне докрай, защитавайки своите интереси: той смята, че в ситуацията с връщането на Крим в състава на Русия всичко е направено правилно, и не съжалява за нищо.

Президентът разказа, че най-важното е било да се разбере какво искат хората, живеещи в Крим.

„Аз на тях (западните лидери) им казах, че това е жизненоважен за нас въпрос – хората. Не знам какви интереси ще защитавате вие, но ние, защитавайки своите (интереси), ще стигнем докрай. И това е изключително важно“, каза Путин.

Той подчерта, че Русия не е могла да изостави хората, които са искали да се върнат в състава на РФ и не са искали да бъдат под властта на крайните националисти и бандеровците.

„Не защото ние искаме нещо да заграбим. И дори не защото Крим има стратегическо значение в Причерноморието. А защото това е елемент от историческата справедливост. Предполагам, че ние сме постъпили правилно, аз не съжалявам за нищо“, отбеляза руският президент.

Говорейки да резултатите през последните 15 години, Путин припомни, че разходите на федералния бюджет през 2014 г. в сравнение с 1999 г. са нараснали 22 пъти, а реалните доходи на населението са нараснали три пъти. „Хората, които живееха на прага на бедността тогава, бяха близо 42 милиона. Сега са три пъти по-малко”, отбеляза президентът.

„Ние решихме и още една важна задача. През 2000 г. отрицателният прираст на населението беше с 929 хиляди души. На 1 милион умираха повече, отколкото се раждаха. Ако бяхме допуснали всяка година Русия да се стопява с близо милион души, щеше да настане страшна катастрофа. Русия постепенно щеше да престане да съществува. Ние не само променихме и стабилизирахме ситуацията, но вече втора година имаме положителен естествен прираст. Нещо, в което никой не вярваше, че ще стане”, добави Путин.

Руският президент редовно провежда „Пряка линия“, където гражданите на страната могат лично да му задават въпроси. Освен това, държавният глава често общува с хората по време на пътуванията си из страната. Той признава, че общува с обикновените хора не защото търси алтернативни източници на информация, а защото се чувства част от народа.

„Дори не знам защо. Трудно ми е кажа защо, разбирате ли. Просто се чувствам част от народа, част от нашата страна, част от народа“, каза Владимир Путин.