Ако българският народ не разбира какво му се случва, значи няма ум за една 14-годишна девица, казва историкът професор Андрей Пантев пред в. „Дума“. Нека маститите анализатори пресметнат колко пъти Русия е нападала и колко пъти е нападана, приканва той.
– Професоре, ти беше сред онези четирима депутати, които навремето гласуваха срещу влизането на България в НАТО. Сега – 10 години по-късно, как оценяваш присъствието на България в Алианса?
– Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления. Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
– Като наблюдаваш това, което в момента става, имаш ли усещането за опасност от глобална война, имам предвид не само студена война?
– Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление. Примерно, американските милиардери едва ли имат интерес да убиват руските олигарси и обратно. Много по-фарисейско, по-коварно и по-вероятно като перспектива е да се воюва с посредници, облечени в някаква идеологическа идиотска мантия, като че ли досега само идеологиите са причинявали конфликти. Нали най-големият бич уж беше комунизмът, защо светът стана по-лош след неговото рухване? Или както казваше един мой вече покоен приятел: казваха, че при комунизма жените ще бъдат общи, сега се оказва, че след комунизма те са още по-общи.
– Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна. Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия – ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза…
– Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: „Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин“, като че ли Достоевски има потребност от българско признание. Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление. Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва „вие не сте вече крепостни“, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство. И на Нюрнбергския процес се обсъжда тази тема – имали са всички сведения колко имат, какво могат, с какви сили разполагат, и въпреки това онова чувство, заради което белогвардейците тръгват с Хитлер срещу Сталин, мисля, че още не е осмислено. А една история, която не е осмислена, тя още не е наука.
– Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за „агресията на Русия“, е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.
– Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега. Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск. Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана. В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
– Тези дни прочетох една твоя мисъл – че при война първо умира истината. Имаш предвид едностранчивата пропаганда, която особено в случая с Украйна не пропуска реалните факти, а пропуска само удобни инсинуации и внушения?
– Единственото нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че първа жертва на войната става истината. Факт е, че при сегашното противопоставяне руснаците са много по-умерени в разпространяването на данни за ужасяващите жестокости и от двете страни. Но в случая това не е толкова важно. Много активна е в момента войната… да я наречем медийна, пропагандна. И понеже няма идеологическа мантия, няма друга причина, затова Западът разпространява, че в Русия идва сталинизмът, че Путин е новият диктатор, цар и прочее. Цялата работа е, че онази дума, която се отнася за Русия и отчасти за Америка, е необятност. Тя все още буди апетити. Вижда се, че много общи неща има и в руската, и в западната икономика. Имаше предположение, че ако имаше американски сгради в бивша Югославия, американците не биха я бомбардирали. Но ето, американците са си извлекли урока от войната в Ирак и във Виетнам по-рано – те вече не употребяват сухопътни сили и собствени войници.
– Но употребяват чужди сили и страни – например една Украйна, която в крайна сметка разсипаха.
– Нали знаеш лафа, че американците ще се бият с Русия до последния украинец? Това е кощунство. И като политически метод, и като морална аргументация.
– Но вече въвличат и нас в този конфликт. Ето, току-що НАТО одобри създаването на команден център в България, говорят за хиляди войници за бързо реагиране, които щели да ни защитават. Българският народ разбира ли, според теб, какво му се случва? Мнозина анализатори казват, че не разбира.
– Е, как да не разбира, като може да превключи всякакво копче на радио, на телевизор, на компютър? Как да не разбира примерно, че 40 души са изгорени в Одеса, двама от които, казват, са етнически българи? Как да не разбира как се потули работата с малайзийския самолет над Украйна? Ами ако не разбира, значи той няма ум за една 14-годишна девица!
– Според теб каква е разликата между патриотизъм и патриотарство?
– Патриотарството е професия. Патриотизмът е свещено чувство, което няма нищо общо с хонорарни карти, със субсидии и с предложения за министерски кресла.
– Как мислиш, в тази ситуация лява партия като БСП какво трябва да предприеме?
– Трябва да предприеме ярката демонстрация, че вече няма да обяснява действията си със съюзнически и коалиционни ангажименти. И трябва да покаже, че е по-добре да остане не на първите места, отколкото да загуби своя облик на партия ако не на бедните, то поне не на богатството.